— Добре. Вегас вече не ми харесва.
Той се поколеба за миг, преди да каже каквото и да е. Едва не заекна, но после самообладанието му се възвърна.
— Преди да си тръгнем, искам да спрем на още едно място. На онова, за което приказвахме. Разбира се, ако твърдо си решила.
Тя продължително го изгледа и после на лицето й разцъфна усмивка.
9
Бош вървеше по лъснатия линолеум на шестия етаж в центъра „Паркър“ и преднамерено забиваше токове с всяка крачка. Искаше да остави следи върху грижливо поддържаната лъскави-на. Когато влезе във офиса на ОВР, той попита секретарката на регистратурата за Частейн. Тя на свой ред го попита дали има определена среща и Бош й отвърна, че не си прави срещи с хора като Частейн. Жената втренчено го изгледа за миг и той отвърна на погледай, докато накрая секретарката взе телефонната слушалка и включи интеркома. След като прошепна нещо, тя притисна слушалката до гърдите си и вдигна поглед към детектива, а после към кутията за обувки и папката, които Хари държеше в ръце.
— Иска да знае за какво се отнася.
— Предайте му, че се отнася за прекратяването на разследването му срещу мен.
Тя отново прошепна нещо в слушалката. Накрая малката врата на регистратурата забръмча и Бош влезе в офиса на ОВР. На няколко от бюрата седяха детективи. Иззад едно от тях се изправи Частейн.
— Какво правиш тук, Бош? Ти си отстранен от работа за това, че остави онзи арестант да избяга.
Той изрече думите високо, така че другите в стаята да разберат какво представлява Бош.
— Началникът намали наказанието на една седмица — отвърна детективът. — За мен това е просто отпуска.
— Е, това е само първият рунд. Още не съм приключил с твоя случай.
— Точно затова съм тук.
Частейн посочи към стаята за разпит, в която те заедно с Дзейн бяха разговаряли предишната седмица.
— Да идем да поговорим там.
— Не — възрази Бош. — Няма да разговаряме, Частейн. Само ще ти покажа нещо.
Той остави папката, която носеше, на бюрото. Частейн стоеше изправен и я гледаше без да я отваря.
— Какво е това?
— Това е краят на разследването. Отвори я.
Частейн седна и отвори папката, като шумно въздъхна, сякаш се заемаше с неприятна и безсмислена задача. Най-отгоре имаше копие на страница от правилника за действие и поведение на служителите от управлението. За следователите от ОВР той представляваше това, което беше щатският наказателен кодекс за останалите в лосанджелиската полиция.
Копираният откъс се отнасяше за служители, свързани с доказани или осъдени престъпници и членове на организираната престъпност. Такива връзки бяха строго забранени и се наказваха с уволнение от управлението.
— Бош, нямаше нужда да ми носиш това, аз имам целия правилник — рече Частейн.
Опитваше се да говори добродушно, защото не знаеше какво цели Бош и отлично съзнаваше, че колегите му го наблюдават от бюрата си, макар и да се преструваха, че са заети с друго.
— Нима? Ами тогава по-добре си вземи правилника и прочети последния ред там, приятел. Изключението.
Частейн погледна надолу към последния ред.
— Тук пише, че „Изключение от правилника може да се допусне, ако служителят успее да докаже на старшите си началници родствена връзка — кръвна или брачна. Ако това се докаже, служителят трябва…“
— Достатъчно — прекъсна го Бош.
Той протегна ръка и взе страницата, така че Частейн да може да види какво друго има в папката.
— Виж какво има тук, Частейн — брачно свидетелство, издадено от окръг Кларк, Невада, удостоверяващо брака ми с Елиънър Уиш. Ако това не ти стига, отдолу са писмените показания на двамата ми партньори. Те ми бяха свидетели. Кумове.
Частейн не откъсваше поглед от документите.
— Всичко свърши, човече — каза Бош. — Ти загуби. Затова се разкарай от живота ми.
Частейн се отпусна назад. Беше почервенял и на лицето му се изписваше смутена усмивка. Сега вече бе сигурен, че другите ги наблюдават.
— Искаш да кажеш, че си се оженил само за да избегнеш разследването на ОВР?
— Не, задник такъв. Ожених се, защото обичам една жена. Затова се ожених.
Частейн нямаше какво да му отговори. Той поклати глава, погледна към часовника си и започна да подрежда някакви документи, опитвайки се да се държи така, сякаш проблемът няма никакво значение за него.
— Да, знаех си, че ще загубиш ума и дума — рече Бош. — До скоро, Частейн.
Той понечи да си тръгне, но после се обърна към следователя.
— А, едва не забравих, можеш също да кажеш на източника си, че сделката ни пропада.
— Какъв източник, Бош? Каква сделка? За какво говориш?
— Говоря за Фицджерълд, или там който от ОБОП ти е дал информацията.
— Аз не…
— Естествено, че разбираш. Познавам те, Частейн. Няма начин сам да си научил за Елиънър Уиш. Фицджерълд ти е разказал за нея. Той или някой от хората му. За мен няма значение кой точно. Така или иначе се отказвам от сделката, която сключих с него. Можеш да му го предадеш.
Бош вдигна кутията за обувки и я разклати. Видео— и аудиокасетите вътре затракаха, но детективът виждаше, че Частейн няма представа какво има в кутията, нито какво е значението му.
— Предай му го, Частейн — повтори Хари. — До скоро. После си тръгна, като спря само на регистратурата, за да покаже на секретарката знак с вдигнат нагоре палец. В коридора, вместо да завие наляво към асансьорите, той се отправи надясно и влезе през двойните врати на кабинета на началника на полицията. Адютантът му, униформен лейтенант, седеше зад бюрото в предния офис. Бош не го познаваше, което беше добре. Той се приближи и остави кутията от обувки на бюрото.
— Какво обичате? Какво е това?
— Това е кутия, лейтенант. Вътре има няколко касети, които началникът ще иска да види и чуе. Веднага.
Бош понечи да си тръгне.
— Чакайте малко — спря го адютантът. — Ще разбере ли за какво се отнася?
— Предайте му да се обади на заместник-началник Фицджерълд. Той ще му обясни за какво се отнася.
После си тръгна, без да се обръща, когато лейтенантът извика след него да си остави името. Излезе през двойните врати и се насочи към асансьора. Чувстваше се отлично. Не знаеше дали от незаконните записи, които бе оставил на началника, ще излезе нещо, но се чувстваше така, сякаш е разчистил всичките си сметки. Представлението с кутията пред Частейн целеше Фицджерълд да разбере, че това е дело лично на Бош. Билетс и Райдър щяха да са в безопасност от страна на шефа на ОБОП. Ако искаше, той можеше да се опита да навреди на Бош, но детективът беше спокоен. Фицджерълд вече нямаше нищо срещу него. Никой нямаше.
10
Това беше първият им ден на плажа, след като прекараха почти цели два дни в стаята си. Бош не се чувстваше удобно на шезлонга си. Не разбираше как го правят хората, само да седят на слънцето и да се
