да изкаже свое мнение, срещнаха острата реакция на президентското самолюбие.
Костов и ръководството на СДС, уповаващи се на международното признание и безспорни постижения на правителството, но и недооценяващи значението на социалноикономическите проблеми, се надяваха на нова изборна победа. Недооценяваше се просто факта, че пред изборните урни щяха да застанат не ръководителите на ЕС, а народа на България.
В последните дни на 2000 г. Симеон Втори отправи кратко, но силно новогодишно послание до българския народ, от което ставаше ясно, че изживяната болка от над по-лувековно насилствено изгнание, не бе променило чувството му за дълг към народа и Отечеството. Ставаше ясно, че той има твърдото намерение да влезе в българската политика.
Това измени коренно ситуацията и даде нов и неочакван ход на събитията. През януари 2001 г. царят пристигна в страната и бе потърсено чрез Конституционния съд правото му да се кандидатира за президентските избори. На 8 февруари Конституционният съд не допусна Симеон Втори да се кандидатира по чисто формални съображения. На следващия ден царят направи кратка, но потвърждаваща решението му за участие в политическия живот декларация и на 11 февруари отпътува за Мадрид. В испанската столица той прие лидери на демократични, но неучастващи в момента в управлението на СДС формации, които можеха да представят политически фундамент при новата роля, която Симеон Втори предстоеше да играе в живота на България. Разкриване подробностите за периода между отпътуването на царя за Мадрид в началото на февруари 2001 г. и завръщането му в София в началото на април същата година са въпрос на бъдещи изследвания. Те може би ще бъдат в състояние да обяснят някои детайли в поведението на Симеон Втори след завръщането му през април. Важното е, че още с встъпването си на българска земя на 4 април царят декларира, че „не е в природата му да пречи на когото и да било“, и, че не е изменил решението си да участва пряко в живота на България. Въпросът беше — като какъв?
Междувременно началният процент, с който бе започнал рейтинга на евентуалната политическа формация, която би била подкрепена от царя от 4% в първите два месеца на годината само за броени дни достигна 44%. На 6 април във „Врана“ Симеон Втори обяви, че учредява национално движение за участие в изборите. Два дни по-късно бе учредено „Национално движение Симеон Втори“. Софийският градски съд, а по-късно и Върховния касационен съд отказаха регистрирането на НДСВ. Симеон Втори обяви, че ще се яви на изборите с Партията на българските жени и Движение „Оборище“. Едва на 3 май ЦИК допусна НДСВ в предизборното състезание — и то само пет минути преди изтичане на крайния срок. Никоя политическа формация в историята на следосвобожденска България не познава толкова бързо и широко проникване сред обществеността, както това реализира НДСВ в пролетта на 2001 г. Без съмнение, че тази бързина носеше и негативи, които щяха да се появят по-късно. В навечерието на парламентарните избори обаче въздействието на НДСВ или по-точно казано — на личността Симеон Втори се оказа толкова силно, че се наложи в ответна контраагитация да бъдат включени дори и „деполитизирани“ личности от висшето държавно управление като Петър Стоянов и столичния кмет Стефан Софиянски. Доведен беше дори председателят на Американския комитет за разширяване на НАТО Брус Джексън, който заяви, че евентуално възстановяване на монархията в България ще попречи на приемането й в НАТО. На това никой не погледна сериозно при положение, че повечето от европейските членки на НАТО бяха утвърдени монархии. Симеон Втори се задоволи да каже, че промяна на формата на управление не стои на дневен ред. По-голяма част от демократичните формации, готови в началото на годината да бъдат негова политическа база — Гражданската партия на Богомил Бонев, „Демократичният алеанс“ на Ренета Инджова и почти всички процарски политически формации снеха изборните си листи и заявиха, че подкрепят НДСВ. Само СДС и определени прокомунистически елементи оставиха по една „монархическа“ формация с определена цел — отвличане на гласове от НДСВ. В което и успяха.
Основавайки се на интензивно и ясно адресирано към евроатлантическата интеграция управление СДС до последните часове на изборния ден 17 юни се надяваше поне на равнопоставеност по брой на царското движение. Те не повярваха дори в предварителната прогноза по системата „ек-зитпол“ и се увериха в неочакваната от тях действителност едва при съобщаване на резултатите от приключване на изборния ден.
Така на 17 юни 2001 г. непознатото до преди два месеца НДСВ извоюва над 42% от подадените гласове на избирателите, ОДС — едва 18%, cl 440 000 гласа по-малко отколкото при триумфалната си победа през април 1997 г., а БСП и коалиция — 17,5% или със 150 000 гласа по-малко отколкото при поражението си през 1997 г. Вярно е, че подставените „монархически“ формации от ОДС и паракомунистичес-ките среди — „Коалиция Симеон Втори“ (обединени монархисти на СДС Ив. Георгиев) и „Национално обединение за цар Симеон Втори“ (Св. Цанков) изпълниха до известна степен поставените им задачи и отвлякоха приблизително четвърт милион гласове, които можеха да осигурят на НДСВ допълнителни поне десет депутатски места. Така НДСВ си осигури фактически 120 депутати от 240 — местният парламент и му бе необходимо поне един депутатски глас, което налагаше търсенето на коалиция. Още вечерта на изборния ден Симеон Втори заяви ясно, че въпреки „тежките думи“ използвани в предизборния период срещу оглавената от него формация, той отново предлага и държи на широка представителна коалиция, която единствено може да изведе страната от тежкото положение, в което се намира.
Беше ясно, че страната именно сега се нуждаеше от стабилен консенсус на всички политически сили. Не само по въпроса за евроатлантическата интеграция, но и по отношение на социалните и икономически проблеми, на ширещата се корупция, на организираната престъпност. Липсата на такъв обобщаващ консенсус застрашаваше осъществяването поотделно на всяка една от основните задачи и на всички заедно. Както никога след 1989 г. сега имаше възможност да се създаде мощна демократична коалиция, която да преведе успешно страната през трудностите, такава коалиция можеше да осъществи приемственост в управлението и широко квалифицирано мнозинство в парламента. Да реши едни от важните проблеми за бъдещето на България. За съжаление това не се осъществи. При тези условия пред правителството на Симеон Сакскобурготски се очертаваха буреносни хоризонти. Водени повече от емоции ОДС навлизаха постепенно в ескалиращ негативизъм. Опитът на Стефан Софиянски и други представители на демократичните сили да насочат съмишлениците си към здрав разум не се увенча с успех.
Депутатските листи на НДСВ бяха съставени определено от неучаствали досега в политическия живот интелектуалци, хора на изкуството, университетски преподаватели, значителен брой жени и млади хора. Широк диапазон, който крие винаги опасност от бомби със закъснители. Удобна възможност за Симеон Втори беше и проведения за втори път у нас по инициатива на правителството на Костов „Български Великден“ на 17 април 2001 г. събиращ проспериращи в съвременната икономика млади български специалисти, подготвени в чужбина. Именно сред тях Симеон Втори подбра голяма част от новия си парламентарен и управленчески екип. Девизът на този екип и на неговата политика според царя трябваше да бъде: „Почтеност във всичко“.
След трудни консултации и опит за привличане на широко участие в управлението, НДСВ сключи коалиционно споразумение с ДПС и на 24 юни 39-ото НС избра Симеон Сакскобурготски за министър- председател. Започна незабавно и в ход маркиране на основните жалони в социалната, икономическата и външнополитическата дейност на новото правителство, подготвило предизборната си програма при изключително кратка, трудна и напрегната обстановка. Симеон Втори бе поискал 800 дни доверие, за да се почувства известна промяна в битието и живота на народа. Някои от опозицията бяха възприели това изявление не като призив за толерантност, а като основно оръжие срещу правителството и започнаха „по часовник“ да броят дните още от първия ден след изборите и създаването на правителство.
В новото правителство бяха привлечени и членове на БСП, но не чрез споразумение с партията им, а като лична покана от Симеон Втори към отлично в професионално отношение представили се кметове на Русе — Калчев, и на Благоевград — Паскалев.
На 11 септември 2001 г. сутринта международният тероризъм нанесе най-тежкия в историята на човечеството терористичен удар, унищожавайки символа на световната икономика — Световния търговски център в Ню Йорк и част от Пентагона във Вашингтон. Загинаха над две хиляди души невинни хора и се пристъпи към колосална подготовка за ответен удар в Афганистан, започнал на 7 октомври същата година. Тук загинаха също хиляди невинни хора, събитието се отрази разтърсващо не само върху американската, европейската, но и върху световната икономика. Трябваше да се съобразяват и последствия в българската икономика, които се бяха появили внезапно. При сравнително усложнената международна икономическа обстановка българските социаликономически проблеми, задълбочили се още повече, трябваше да се
