решават като при ледоход.
Междувременно наближаваха президентските избори, насрочени за 11 ноември. Вече почти година и половина единствен изявил намеренията си кандидат оставаше действащият президент Петър Стоянов. Неговите приближени и свързаните с агитацията му медии уверяваха обществото, че „избирането му е ясно като бял ден“. Значителна част от медиите обаче, твърдяха, че победата ще бъде за „онзи, който е посочен от царя“. Водеха се преговори между НДСВ, ДПС и БСП за „еднаквоотстоящ“ от тези политически формации кандидат, който ще бъде еднакво приемлив за тях. Симеон Втори обаче забавяше окончателната си дума. За някои това беше начин за отнемане на евентуален кандидат на необходимото време за разгръщане на пълноценна предизборна кампания. На 29 септември БСП номинира лидера си Георги Първанов за кандидат-президент. На 2 октомври Симеон Втори от името на НДСВ определи тандема Стоянов-Куцкова като кандидати на Движението. При това положение буквално в последните възможни дни се оформиха още четири двойки водени от Богомил Бонев, Ренета Инджова, Жорж Ганчев и Петър Берон. На пръв поглед изборът на Стоянов изглеждаше предрешен. Опозицията от СДС със самочувствие отбеляза, че „г-н Сакскобурготски е посочил Петър Стоянов, защото е виждал ясно победата му“. Задълбочени анализатори обаче анализираха от свое гледище и вероятно ще продължават да анализират този ход на царя.
Петър Стоянов, с подхранващо от определени медии самочувствие, отказа да участва в предизборни дебати, въпреки това на 5 ноември той се яви на дебат по БТВ и в остър диалог с Богомил Бонев показа направо от чантата си секретен доклад на специалните служби. Единствен Георги Първанов беше „заангажиран“ и не участва в този дебат. Определени анализатори посочваха изваждането на секретен доклад от собствената чанта като „фатален момент“ за Стоянов. Всъщност обаче и те добре знаят, че изхода от гласуването бе решено от българския гласоподавател далеч преди „размахването на секретните документи“.
Най-забележително в деня на изборите беше изключително ниската активност на гласоподавателите. С изключителни усилия ЦИК едва успя да надхвърли 50% участие. Най-много гласове събра Георги Първанов, следван от Петър Стоянов, Богомил Бонев, Ренета Инджова и т.н. На балотажа на 18 ноември пръв отново излезе Георги Първанов. Така мита за „сигурния победител“ и поддържаната в продължение на пет години представа за „харизматичната личност“ потънаха безследно пред очите на самия Стоянов.
Важното е, че Георги Първанов не триумфира с победата си. Това говореше както за ново лично поведение в живота на домораслите политици, така и за осъзнатия факт, че той бе избран с изключително нисък брой гласове (едва 29,6% от всички имащи право на глас). Петър Стоянов бе получил още по-малък процент. Този факт постави пред политици и медии логичния въпрос за „актуалността на институцията“.
Симеон Втори прие толерантно избора на социалистическия лидер при взаимно изразено желание и надежда за съгласуваност в дейността на институциите в интерес на вътрешната и външна политика на държавата.
Въпреки, че някои водещи фигури в СДС настояваха още в предизборния период за взаимодействие и сътрудничество с подкрепеното от царя движение, в навечерието на изборите, по време на изборите и особено след изборите феминизираното вече ръководство на СДС изгуби необходимия контрол и държанието си спрямо Симеон Втори и спрямо политическото движение водено от него. Единствен, който запази мълчание и по този начин коректност беше миналия в оставка и сянка, но оставащ реален син лидер — Иван Костов. През целия този период той си позволи само на 26.X.2001 г. на семинара на ОДС в североиталиан-ския град Каденабия да перифразира познатия анекдот на Марк Твен: „Слуховете за смъртта на СДС са силно преувеличени“.
Симеон Втори запази удивително равновесие и хладно дистанциране от предизвикателствата и словесния обстрел на подставени лица, използващи в непозната досега волност печатния и електронен арсенал на медиите. Нито веднъж той не отговори на атаките, сякаш те не го докосваха, на пръв поглед перфектно поведение на аристократ от най-висш ранг. Всъщност обаче, погледнато отблизо и детайлно, това беше добре изработена тактика, която никой наш политик не беше използвал така успешно както него. При тежките възможности, с които правителството му трябваше да се справи, той успя да сключи ново споразумение с МВФ и да си осигури подкрепата на Световната банка за идващите разплащания по външния дълг. Въпреки предсказанията на опозицията правителството успя да запази финансовата и макроикономическа стабилност, удвои добавките за деца на 1 200 000 семейства, осигури в бюджета за 2002 г. 10% увеличение на заплатите и 6% увеличение на пенсиите и при всеобща икономическа стагнация в света, при продължаващата нестабилна обстановка в Македония, Албания и Сърбия, развихряща се икономическа криза в Турция продължи да търси подходящи пътища за чужди инвестиции у нас.
Още в хода на президентските избори столичния кмет Стефан Софиянски напусна СДС и на 9 декември 2001 г. сложи основите на Съюз на свободните демократи. Девет дни преди това изключения от СДС Евгени Бакърджиев образува Български демократичен съюз (радикали). Почти в края на годината 2001 Петя Шопова, изостави безнадеждната яхта на Евролевицата и създаде, поне само като име „Републикански съюз“.
Страната навлизаше в изключително тежка зима. Предстоеше решаването на неотложни социални и икономически проблеми. Налагаше се и сгъстена програма за хармонизиране на законодателството ни с това на ЕС. Предстоеше през 2002 г. срещата на високо равнище в Прага, на която България би получила евентуално покана за членство. Предстояха още в началото на 2002 година едни от най-непопулярните стъпки за хармонизиране на ценообразуването в енергетиката, комуникациите, медикаментите, при положение, че безработицата в страната продължаваше да се колебае около 17,3%. Съобщеното официално намаление на безработните през декември с над 20 000 души в сравнение с декември от предхождащата 2000 година не можеше да бъде никакво успокоение. Правителството на НДСВ бе изправено пред много по-мрачна перспектива отколкото това на ОДС през пролетта на 1997 г. Съгласно изискванията на политическия живот в ЕС, НДСВ трябваше тъкмо при тази свръхкритична обстановка да се превърне в партия.
Никой сериозен политик не можеше да предскаже как щяха да се развиват събитията в следващите месеци, още по-малко в следващите поне две години. Защото, както видяхме досега, събитията в историята имат свой ход и логика и те невинаги съвпадат с предположенията, предпочитанията, желанията, опасенията и надеждите на хората, които участват в създаването на историята.
Информация за текста
© 2001 Петър Константинов
Източник: http://dubina.dir.bg, 23 май 2007
Сканиране, разпознаване и редакция: ???
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2992]
Последна редакция: 2007-06-26 22:43:16
