отдаде на повика на природата. След 2 минути и 34 секунди процесът завърши за голямо облекчение на Кузнецов и той понечи да се изправи. В този момент пред него цъфна черна мутра, пред която стърчеше дулото на американска винтовка М-16. При нормални обстоятелства Кузнецов никога не би допуснал да бъде изненадан по такъв начин. Но вече разказахме, че спокойният живот го беше поотпуснал, а наблюденията над маймунското стадо и заключенията от тях, както и комбинацията от сухата спецназовска дажба и местните плодове, която беше предизвикала това извънредно отбиване в храстите, беше го разконцентрирала допълнително. Въпреки това обаче рефлексите от дългогодишния опит се задействаха безотказно. Това, което последва, се случи за по-малко от три десети от секундата. На нас обаче ще ни е необходимо малко повече време, за да опишем случката. И така, ето забавеният каданс: негрото подпира М-16 на бедрото си; Кузнецов завърта автомата; негрото натиска спусъка; Кузнецов хваща дръжката на АК- 74 и натиска спусъка; М-16 засича (да поясним — М-16 е идеално оръжие за идеални условия. Само че условията в Африка не са идеални. И ако не го поддържаш в идеално състояние, просто отказва да стреля. Виж, АК си стреля. При всякакви условия.); АК-74 стреля; негрото е улучен с 3 куршума, един от които в челото, пада назад и изпуска М-16; Кузнецов губи равновесие от рязкото завъртане и пада върху рядката жълтокафява каша, която току-що е отделил под себе си.
И тогава дойде прозрението! Всички парчета на пъзела в главата му се наместиха и той откри простата истина за смисъла на живота си: по-добре жив дрисльо, отколкото мъртъв герой! Това беше! Цял живот се беше правил на герой. И се беше навирал в лайна. Които други бяха срали. А той трябваше да чисти. И да се завира след това по кюшета за да пръцка, без да смее да се изака. До това всъщност се свеждаше и цялото му геройство. Да чисти чужди лайна. Как може да свърши подобно нещо? Ами ако продължаваш да го правиш — само по един начин — като накрая паднеш в лайната и ако са много — да си отидеш от тоя свят. Прав беше малкият му син, като казваше че е дърт пръдльо! Е, стига толкова! Ако ще съм в лайна — поне да са си моите!
След като стигна до това простичко прозрение, полковник Кузнецов стана, почисти се с листа от гнусотията, която беше сътворил и в която се беше наврял, приведе се в опрятен вид и излезе от храсталака. Приключи проверката. Дослужи си срока на командировката. Върна се в родината си, която много скоро щеше да престане да съществува. Събра се с жена си и децата си. Напусна Спецназ. И стана писател. Фантаст.
Информация за текста
© Петър Копанов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10003]
Последна редакция: 2008-12-21 13:30:00
