на болните…
Отново зазвъня прекият телефон. Този път бе шефът на ЦРУ. Президентът бавно вдигна слушалката, сякаш се боеше от разговора.
— Аз съм, Ричардсън. Какво има?
Президентът пребледня.
— Действително ли? А какво става в съветското посолство. Отклонили са предложението за среща? А Европа?
Затаили дъх, другите двама бяха вперили погледи в президента.
— Разбрах. Продължавайте да следите и проверявайте. Ако е истина…
Изричайки тези думи, президентът изведнъж превключи копчето:
— Приведете в готовност прекия телекс с Кремъл. Приемаща страна — заместник министър- председателят Годунов. Повикваща страна — моето име, бързо…
Сетне, докато позвъни още два пъти, президентът бързо каза на другите двама:
— Съливан ме осведоми, че според неофициални източници председателят на Върховния съвет на СССР е починал тази сутрин от грип.
— Председателят на Върховния съвет ли? — извика министърът на отбраната.
— Още не е ясно. Навремето по лъжливи сведения от Западна Германия беше обявено, че Хрушчов е убит. Но този път ситуацията действително е странна. При това… — рече президентът и се обърна към телефона.
— Нямате ли отговор от Кремъл? Приемащата страна не отговаря? Добре! Продължавайте опитите за свързване.
Президентът остави слушалката и се облегна уморено на стола.
— Какво става! — едва доловимо прошепна той. — Нима надеждите, мечтите на Америка от десет години насам, вековните надежди на целия свят ще се провалят само на крачка от тяхното осъществяване!
— Не падайте духом — рече министърът на финансите. — В СССР отдавна вече е завършила епохата на еднолично управление и колективното ръководство има дълга история. Вярвам, че ще намерите общ език с Годунов, който ще поеме навярно върховната власт.
— Нищо не може да се каже — президентът закри лицето си с ръце. — Не би следвало да се мисли, че той е настроен просталинистки или пък, че ще действува като китайското ръководство. Но във всеки случай, ако стане председател на Върховния съвет, все пак ще е сравнително непознат, което ще изисква по- специални отношения на първо време.
— При това — намеси се в разговора министърът на отбраната — този подобен на чума грип може би ще засили международното напрежение. Какво ли ще стане на Общото събрание на ООН през есента?
— Мис Мейпъл — омаломощен, президентът извика по интерфона секретарката си, — обадете се на вицепрезидента в Париж и му предайте да се връща колкото се може по-бързо.
— Да, може да се предполага, че Годунов ще има свое виждане за нещата, което би се отличавало от досегашното — промърмори министърът на финансите. — Въпреки че остават само четири месеца, нима ще се наложи да отложим подписването на договора за съкращаване на оръжията.
— Дали причината е само в грипа? — въздъхна президентът.
2
Англия
Лондон
В един от кабинетите на Министерството на отбраната седяха висок слаб старец и нисък пълен мъж на средна възраст. Старецът имаше рядка брада и бе облечен със строг черен костюм, с черна шапка, с чадър-бастун в ръката, накратко — класически образ на английски джентълмен. Мъжът на средна възраст носеше костюм от туид, над разтворената яка на ризата му се виждаше разхлабена вратовръзка, а самата риза не бе много чиста.
Старецът бе директорът на Научноизследователския институт за водене на бактериологични операции към армията на Великобритания лорд Артър Е. Линдънел, а пълничкият мъж бе началникът на наскоро създадения Отдел за специални изследвания, наречен П–5, професор Джеймс Рандън.
Вратата се отвори и влезе министърът на сухопътните сили лорд Кронин, едър здравеняк, придружен от дребен, съвсем обикновен на пръв поглед мъж.
— Майор Стенли Грей… — представи министърът дребния мъж, а след това добави: — Лорд Линдънел и професор Рандън, майор Грей е от Разузнавателното управление на сухопътните сили и желае да узнае някои неща за професор Карлски.
Майор Грей37 беше облечен изцяло в сиво, което напълно отговаряше на името му. Той имаше навик да крие лявата си ръка зад гърба и вгледаше ли се човек, забелязваше, че средният пръст на тази ръка нямаше връхче.
— Става дума за професор Грегъри Карлски, който се самоуби… — подхвана веднага майор Грей с безизразен глас.
— Колко пъти вече говорихме за него — с раздразнен тон отговори лорд Линдънел. — Самоубил се е по време на отпуск в дома на сестра си в Брайтън. Дадохме му отпуск, тъй като бе много изморен психически и нервите му, изглежда, вече не издържаха. Поне така беше заявил в своя доклад доктор Рандън, въз основа на който аз издадох заповедта за отпуск. Поради тази причина навярно се е и самоубил. И преди сме имали два подобни случая.
— И при предишните ли два случая не бяха оставени предсмъртни писма?
— Преди да умре, единият бе написал несвързани глупости за някакъв млад монах. Другият самоубиец ми се обади по телефона пиян, късно през нощта, и ми рече „Линдънел, сега ще си пръсна черепа…“ — Линдънел придоби мъченическо изражение. — Самоубийците не са нормални хора. И този навярно беше полудял от изпития джин. Надрънка ми всякакви мръсотии и ругатни, сякаш говореше каубой. Затова му казах „Е, добре, Питър, ако искаш да го направиш, то направи го по-бързо!“
Министърът със странен страдалчески вид се извърна встрани.
— Доктор Рандън, вие сте били непосредствен началник на професор Карлски — обърна се майор Грей към доктора.
— Бяхме по-скоро колеги, отколкото началник и подчинен — премигна с големите си, по детски наивни очи доктор Рандън. — Ние си сътрудничехме, създадохме онази нова изследователска група.
— Това изключително важно изследване ли бе?
— Тук няма маловажни неща — отговори раздразнен лорд Линдънел. — Ти нали си чел доклада на Отдела по безопасност при института?
— Да, четох го — отговори търпеливо майор Грей. — Бих искал доктор Рандън да разкаже по-подробно, е, това се отнася повече или по-малко за специалните неща…
— Работата на група П–5 — започна смутено доктор Рандън, поглеждайки към лорд Линдънел — е не само важна, но и много опасна. Още не се знае какво точно ще излезе от нашите изследвания. От няколко десетки хиляди болестотворни вируса откриваме онези, които притежават нови свойства. Не, по-скоро не откриваме, а създаваме.
— С една дума, „търсене на съкровище“.
— Е, не чак дотам. Всъщност създаваме определен ред и система. Във всеки случай в последно време епидемиологичните и генетичните изследвания направиха голяма крачка напред. А също и изследванията в областта на раковите заболявания…
— Рак ли? — майор Грей изглеждаше смаян. — Как могат да се използуват тези изследвания при евентуална бактериологична война?
— На съвременната медицинска теория са необходими всякакви изследвания — отговори доктор Рандън с невинна усмивка. — Когато се установи причината за дадена болест, тя може да се използува и за да предизвика тази болест. Защото от само себе си се разбира, че предизвиквайки по изкуствен път някаква болест, патологията изяснява причините за нея. Специално ние много уважаваме новите теории, новите изследвания. Колкото по-непозната е болестта, колкото повече време е необходимо за откриването на нейния причинител — толкова по-нужна е тя за стратегическото биологично оръжие. С една дума, това означава, че стратегическото биологично оръжие притежава огромна мощ. Например измежду новите
