— Не е толкова просто. Естествено, в серума на заразения жив организъм възникват някои антитела. Обаче се наблюдава странно явление — щом бактериите от серията „ММ“ изчезнат, изчезват и антителата. Може да се предположи, че след като в живия организъм бактериите „ММ“ изчезват, то при животните са абсолютно безвредни. Но ако бактерии „ММ“ се инжектират на животни, макар да изчезват напълно, за кратко време — при мармозите около двадесет и четири часа след инжекцията, при кучетата от четиридесет и осем до шестдесет часа, при маймуните за около седемдесет часа, приблизително в шестдесет процента от случаите настъпва внезапно спиране на сърдечната дейност и животните умират. В останалите четиридесет процента поради частичната парализа се увреждат обменните процеси и скоро след това също настъпва смърт. С една дума появяват се бързи масирани увреждания на симпатикуса и блуждаещия нерв. Такива състояния се наблюдават в редки случаи, като например при контакт с нервнопаралитични газове, т.е. съединения, съдържащи органичен фосфор. Но в повечето от тези случаи се наблюдават увреждания при предаването на импулсите по нервите. Когато се опитахме да разберем какъв е процентът, оказа се, че всъщност изцяло се уврежда синтезът на ацетилхолин, което означава, че механизмът на предаване на нервните импулси по сърдечните нерви се разрушава напълно. Използувахме и фелитинови антитела и след опита установихме, че нервните клетки са се саморазрушили… Карлски измисли един много подходящ термин — „клетъчно самоубийство“…
Когато майор Грей чу думата „самоубийство“, в очите му се мярна сянка. Но той премълча, заслушан в доктор Рандън.
— Ала има още един случай, когато клетките на живите организми се „самоубиват“ под въздействие на собствения си механизъм на размножаване. Да, това е ракът. Раковите заболявания от вирусен характер протичат при следната схема. Нуклеиновата киселина на вируса влиза в хромозомата на клетката и в резултат на предаването на тази генетична информация здравата дотогава клетка се превръща в ракова клетка-убиец, застрашаваща живота на организма. Раковите заболявания от вирусен характер се предизвикват само от нуклеиновата киселина. Искам да попитам, дали разбирате горе-долу какво искам да ви кажа? „Марсианският убиец“, тоест бактерията „ММ“ изважда от строя нервните клетки, а нуклеиновата киселина, която ги превръща в клетки-самоубийци, щом проникне в животинския организъм, веднага се освобождава от клетките.
Доктор Рандън като че ли едва сега осъзна ужаса на онова, което бе казал — пребледня и по брадичката му избиха капчици пот.
— Именно чрез този механизъм на заразяване с „ММ“ Карлски успя да потвърди правилността на теорията на Райзенау за размножаване чрез нуклеинови киселини. Той взе гръбначномозъчна течност от умрял вследствие на заразяване с „ММ“ хамстер, филтрира я, доказа, че в нея няма вируси, и я инжектира на хамстер, отгледан в стерилна среда. И така, без да се взема под внимание времето, за което бактериите изчезнаха, всичко останало протече по същия начин и у хамстера се появиха същите симптоми на заразяване. Същата тази течност бе вкарана и в култивационната среда на обикновени стафилококи и те показаха еднаква с „ММ“ способност за размножаване. А когато с тези стафилококи бе заразен здрав хамстер, те предизвикаха разтваряне, разпадане и скоростна заразителност както при „ММ“. Обаче през това време не бе открит никакъв вирус. Единственото обяснение е, че процесът на заразяване, размножаване и възникване на болестта е предизвикан от нуклеиновата киселина…
Рандън си пое дъх и извади кърпичка, за да изтрие изпотената си брадичка.
— Разбрахте ли в какво страшно бактериологично оръжие могат да се превърнат „ММ“, а пък, ако публикуваме резултатите, те ще ни донесат Нобелова награда… Размножителната им способност е изключително висока, те притежават такива изумителни свойства, като издръжливост при минус 60°С. По форма приличат на обикновени стафилококи, но за разлика от тях антибиотиците изобщо не им действуват. Както вече ви казах, след като проникнат в човешкото тяло, „ММ“ се разтварят и изчезват, ала причината за това все още не е известна. Може би тук действува същият механизъм както при профагите, които в резултат на някакво въздействие започват да „раждат“ бактериофаги, а самите те се саморазрушават. Може би антителата, които се създават в организма на заразеното животно, оказват този тласък. С една дума, макар да се предизвиква бързоразвиващо се заболяване, в засегнатия организъм не могат да се открият нито бактерии, нито вируси. За да се разгадае причината за тази нова заразна болест, е необходимо време. Самите бактерии са непознати и на пръв поглед приличат на обикновените стафилококи, които са разпространени навсякъде. Освен това на никого не е известно, че нуклеиновата киселина, която се явява болестотворен носител, е скрита в бактериите и предизвиква сред тях изключителна размножителна способност, а сред животните — бързоразвиващи се увреждания на нервната система. Самата теория за размножаване чрез нуклеинови киселини не е призната официално от научния свят. Именно поради факта, че тази теория беше отхвърлена, доктор Райзенау се скри. Поне се говори, че това е причината. Така или иначе, но разболееш ли се, спасение няма. Причинителят на болестта е неизвестен. Механизмът на заразяване също. Антибиотиците не могат да помогнат. При заразяването чрез нуклеиновите киселини кръвните серуми не действуват. С една дума, не съществува начин за лечение. Какво ли би станало, ако такъв страшен болестотворен материал се използва като бактериологично оръжие?
— Действително, какво би станало? — попита министърът.
— Страната, срещу която би се употребило това оръжие, ще бъде изличена от картата — безгрижно отговори доктор Рандън. — Тя просто не може да бъде защитена. Бактериите „ММ“, които проявиха такива страшни свойства, са 80-то по ред поколение, култивирано в нашия институт, с една дума ММ–80. Трябва само да сме благодарни, че тези страшни бактерии са живели на неколкостотин километра над главите ни… След това по указание на лорд Линдънел започнахме да изследваме как от ММ–85 да получим материал с по-слаби болестотворни свойства.
— С по-слаби болестотворни свойства? — промърмори майор Грей.
— Да, точно така, Глен, е, извинете, майор Грей. Спомнете си ядреното оръжие. И СССР, и САЩ създадоха водородни бомби с бегатонна мощност. 1 бегатон е равен на 1 милиард тона тринитротолуол. Мощността на практически използуваната най-мощна атомна бомба, тази в Хирошима, е 20 килотона, което е равно на 20 000 тона тринитротолуол. Водородна бомба с мощност 1 бегатон е 50 000 пъти по-мощна от бомбата в Хирошима. Предполагаемата мощност на цялото количество взривни вещества, използувани във Втората световна война, е едва 5 мегатона (5 милиона тона тринитротолуол). Ако се хвърли една- единствена бегатонна бомба, това ще бъде повече, отколкото цялото количество взривни вещества по време на Втората световна война. Но стигне ли се до такова нещо, водородната бомба става практически неизползуваема. Въпреки че теоретически може да бъде създадена водородна бомба с неограничена мощ, практически вече не се създават свръхмощни водородни бомби. По простата причина, че ответният удар на всяка една атака би унищожил която и да е страна. Ако оръжието притежава свръхразрушителна мощ, отпада възможността за неговата употреба на практика. По време на десанта на съюзниците в Нормандия нервнопаралитичните газове поради опасните си свойства не бяха използувани от Германия. Тъй като бе достатъчно леко да се измени посоката на вятъра и те биха унищожили немските войници. Същото е и с бактериите. Ако серията ММ–79 се употреби погрешно, то едва ли би останало нещо от цялото човечество. Пък и не само от хората, а и от всички гръбначни животни… По тази причина след ММ–80 ние започнахме изследвания за създаване на материал, годен за „практически цели“.
— Е, успяхте ли в това начинание? — майор Грей реши незабелязано да тласне разговора в желаната от него посока. Многословието на доктор Рандън постепенно се изчерпваше. Сега беше ред на майор Грей да подеме разговора, за да поддържа темпото.
— Не, никак не беше лесно — замига доктор Рандън. — При ММ–84 понижихме в известна степен токсичния характер. Но с ММ–86 се получи точно обратното, токсичността рязко нарасна. Докато се занимавахме с ММ–87, нервите на Карлски се разстроиха. Даа, загина такъв забележителен човек. Той беше единственият, за когото тези проклети „ММ“ бяха ясни като на длан и той единствен знаеше как трябва да се действува с такива опасни неща. Според мене тъкмо защото знаеше твърде много, затова не издържа.
— Действително… — майор Грей беше готов веднага да превключи — …и тогава…
— Аа, след това ММ–87 прояви някои съвсем странни свойства — развълнувано добави доктор Рандън. —
