— Не знам как бих могла — изстена Мардж в отговор. — Той никога не ми казва нищо, освен ако не почувства, че иска да го направи.
— Казвам ти, че трябва да разбереш. Не разбираш ли, че той трябва да ти каже, ако иска ти да казваш на хората, че е бил с теб.
— Ще се опитам — каза Мардж неохотно.
— Гледай да успееш — Луела плесна с ръце. — Ще има още едно събиране следващата събота. Ще има други мъже, които ще те посветят. Скоро ще бъдеш една от нас. Боя се, че отново трябва да те помоля за петстотинте долара членски внос. Имаш ли ги?
Мардж зашава смутено.
— Боже, скоро ще ти ги дам. Имам ги, но Хърбърт ми е взел книжката. Ще си я взема от него до събота.
— Надявам се, иначе ще бъде невъзможно за теб да продължаваш да идваш на нашите малки партита. — Луела постави слабата си ръка на рамото й. — Много те харесвам, скъпа Мардж, но ако другите членове разберат, че не си платила, е, каквото и да кажа, се боя, че те няма да те искат.
— Ще ги дам, кълна се, че ще ги дам — каза Маржд бързо.
Сега, когато беше намерила Луела и нейния кръг от приятели, изпитваше ужас при мисълта, че би могла да ги загуби. В книжката й имаше хиляда и петстотин долара, пари, които беше спестила преди да познава Хърби. Той се беше опитал да я накара много пъти да ги изтегли, но тя отказваше. Това беше всичко, което имаше. Побеснял по един повод, той беше сграбчил книжката и беше казал, че щом той не може да ги има и тя няма да може. Беше я скрил но тя знаеше, че трябва да я намери и да изтегли парите за Луела.
28.
„Въртележка“ беше приключен.
Серафина и децата се бяха върнали в Лондон.
В голямата къща бяха само Чарли, Динди, Джордж и прислугата.
В гаража имаше нова бяла ламбоджини Муира7.
В кабинета бяха натрупани последни модели фотокамери, в някои неразпечатани кутии имаше „Лайки“ и „Ролфайфлекси“8.
Чарли беше подтиснат. Приключването на един филм винаги го оставяше странно меланхоличен и самотен. Трябваха му дни, понякога седмици, за да се оправи, да се освободи от персонажа, който играеше и отново да бъде той самият. За щастие ролята във „Въртележка“ не беше много сложна. Господин Всеки. Обикновен глупак, попаднал в необикновени ситуации. Чарли го беше пресъздал. Човекът от улицата беше едно от най-майсторските комични постижения. Всички в студиото се съгласиха, че това беше едно от най- добрите му изпълнения. Филмът беше обречен да бъде касов бум.
Анжела Картър също беше на ниво, но всички коментираха Динди. Тя се появи красива и привлекателна, Малкото момиченце, което беше изиграла за Чарли на първата им среща. Тя беше късметлия, че Маршъл й беше агент.
— Удивен съм — довери Марш на Кери. — Тя наистина изглежда добре на екрана. Дори жените я харесват. Сай я иска веднага за друг филм.
От Лас Вегас отношенията между Чарли и Динди се бяха обтегнали. В съвместния им живот враждебността прорязваше атмосферата като нож. Едно от най-честите хленчения на Динди беше за това как е могъл да я остави със семейство Алън, майка му и градинар!
— Ти можеш да се грижиш за себе си — беше казал Чарли, когато тя телефонира вбесена от Лас Вегас.
— Можеш да си заложиш задника, че мога и само ме гледай!
Сведения за нейната връзка с управителя на хотела пристигнаха заедно със Серафина и Натали.
— Беше отвратително и унизително — нареждаше Серафина. — Твоята съпруга, Чарли, съпругата на моя син, да ходи навсякъде с друг мъж.
Натали беше по-тактична.
— Мисля, че трябваше да ти кажа, Чарли, като на приятел. Знам, че е много млада, но тя на практика наистина имаше връзка с този третокласен тип с вид на гангстер.
Натали се взря в него съчувствено и разбиращо постави ръка върху неговата.
— Имаш нужда от по-зряла жена, Чарли, жена, която да те оцени.
— Права си, скъпа. Направих ужасна грешка — призна той.
Натали се усмихна. Скоро щеше да дойде и нейното време.
Тя с разочарование откри, че е бременна, скоро след това. Клей беше унищожил плановете й. Защо точно тя трябваше да бъде, за Бога, една от жените, на които хапчетата са погодили номер?
Клей беше радостен и отказа да й позволи да прави каквото и да било.
— Старият Макс Торп, задникът, беше прав — извика той — не си ли спомняш, че той ни каза на онова парти у Чарли, че ти отново ще прихванеш?
Като присви устни, Натали се замисли колко ще продължи това, кога ще свърши всичко и ще бъде отново във форма. Поне година. Ще чака ли Чарли толкова дълго?
Тя въздъхна. Какъв влудяващ поврат на съдбата! Точно когато Динди беше на път да изчезне.
Скоро след като се завърна в Лондон, Серафина се разболя.
Чарли не знаеше какво да прави.
— Зле ли е? — попита той приятеля й Арчи, който му телефонира.
— Доста е зле — отговори тъжно Арчи — днес я приеха в болницата. Пита за теб.
— Коя болница? Какъв е телефонът на лекаря й? В отделна стая ли е?
Чарли телефонира на лекаря и откри, че тя е прекарала лек инфаркт.
— Трябва ли да долетя? — попита той.
— Мисля, че това не е необходимо — отговори докторът й — въпреки, че разбира се, тя е на доста годинки и човек никога не знае.
Чарли затвори унило телефона. Ако не го беше страх да лети, щеше да се качи на самолет без колебание. Но мисълта да седи затворен в самолет, машинария, която според него можеше да се разпадне всеки момент, беше просто твърде ужасяваща. Той беше решил, че когато се връща в Лондон, това ще става с влак и параход.
Думите на лекаря още звучаха в главата му… „Оправя се по малко. Но човек никога не знае.“ Той се луташе в една агония от нерешителност.
По-късно същия ден Динди се върна от Акапулко. Тя се втурна в къщата, като се смееше и дърдореше.
— В Акапулко беше невероятно готино, трябваше да дойдеш. Партито беше приятно, срещнах всякакви хора…
— Сефарина е много болна — каза той мрачно.
— О, така ли? Между другото, какво мислиш за тази идея? В „Целият свят обича стриптизьорки“ ти да играеш нещо като гост актьор, в нещо като гег, който ще се снима само един ден? Рекламата ще бъде страхотна. Джери го предложи. Мисля, че той е най-фантастичното момче в рекламата, което е съществувало някога, той наистина знае какво да направи. Знаеш ли…
— Динди, не ме ли чуваш? Казах, че Серафина е много болна. — Той се взираше в нея с побеляло от яд лице.
— Чух те. Болна е. И какво искаш аз да направя — да изпея хора от „Дикси“9? Твърде много се чука за годините си, това е, което…
Той я плесна по лицето. Шапката й падна и отпечатъкът на ръката му пламна върху кожата й.
— Копелдак — ридаеше тя — мръсен английски копелдак. Защо направи това?
— Говориш за майка ми — започна да вика той — майка ми е добра жена и аз не искам да чувам името
