й да излиза от устата ти. Ти си курва, Динди, курва. Недей да си мислиш, че не знам какво се случи в Лас Вегас след като аз заминах. Серафина се срамуваше заради теб, срамуваше се…
— Този стар прилеп да се срамува заради мен. Е, беше ми досадно да съм в компанията на тази винаги наплескана с грим стара гарга! Как си позволяваш да говориш за мен, когато тя чукаше шибания градинар! Страшна майка си имаш, истинска стара…
— Вън от дома ми. Дигай си чуковете и изчезвай.
— Шегуваш се, нали? Това е Калифорния, миличък, и ти можеш да вървиш по дяволите от моята къща.
Отвратен, той се обърна, за да излезе.
Динди грабна една снимка на Серафина в сребърна рамка и я хвърли по него.
— Ето това мисля аз за старата ти майка — изкрещя тя.
Рамката на снимката изтрещя на пода. Чарли се наведе да вземе снимката на майка си. Бясна, Динди я грабна от него и я скъса на две. Той я плесна отново, тя го наплю, сълзи течаха по бузите й.
— Знам, че си се опитвал да ме изхвърлиш от филма, знам, че ме ревнуваш заради успеха ми. Ти си изпята песен без приятели. Без приятели, чуваш ли ме? Всички във „Въртележката“ те мразеха.
Бавно той вдигна скъсаната снимка на майка си.
— Знаеш, ли много съм щастлив — той направи усилие и гласът му беше спокоен — много щастлив, че не ми отне много време докато открия за каква путка съм се оженил.
След това той излезе от стаята, от къщата, качи се на ламборджинито и потегли.
Динди го последва, като крещеше обиди, докато колата изчезна от погледа й.
— Копелдак! Хуй! — мърмореше тя, докато постепенно сълзите й спряха и започна да размишлява.
Не беше чак толкова зле, изобщо не беше зле. А и рекламата ще бъде страхотна. Можеше да си се представи в съда, с големи сини и невинни очи, в скромна рокля с цвят на пепел.
— Да, той ме би. Защото ревнува от моя успех. Търпях докато можах. — Изявлението можеше да бъде прекъснато от сподавено хлипане в този момент.
— Ще го подредя този английски кучи син! — мърмореше тя. — Добре ще го подредя!
Чарли отиде до Бевърли Хилс хотел. Умът му беше бистър, беше спокоен. Телефонира на Джордж в къщата и му каза да стегне една чанта за Лондон. След това направи резервация за вечерния самолет. След това се обади на Маршъл К. Маршъл и взе от него името на най-добрия адвокат в Лос Анджелис.
Успя да се срещне с него преди да отпътува.
— Искам развод — заяви той. — Не ме интересува колко ще струва, но искам да сложим една глобална сума и да се отърва от нея.
Като знаеше любовта на Динди към парите, беше сигурен, че природната й алчност ще я накара да приеме едно плащане наведнъж и не искаше да има повече нищо общо с нея. Мисълта да плаща всеки месец издръжка го отвращаваше.
— Ще бъде ужасно скъпо — каза адвокатът.
— Знам — отговори Чарли. — Направете го.
Лицето на Серафина си струваше дългите часове на страх, през които беше вързан на мястото си, докато прекосяваха Атлантика.
— Ти си добро момче — припя тя тихо.
Беше шокиран, когато я видя без грим. Откакто я помнеше, лицето й беше украсено със сини сенки за очи, цялото дебело намазано с крем, блестящо ярко червено червило.
Сега тя лежеше в болничното легло, лицето й беше нашарено с мъртвешки зелени петна, очите й бяха хлътнали и безжизнени. За първи път той разбра просто колко стара беше майка му.
— Ще се оправя, синко — каза тя. — Арчи се грижи за мен.
Арчи, занемарен дребен човечец, който се беше сгърбил в ъгъла, кимна с готовност.
— Аз се грижа за нея, Чарли, момчето ми, няма за какво да се тревожиш.
Чарли знаеше, че тя ще умре. Нейното уморено, сразено лице му подсказваше това. Но той се усмихна и каза:
— Къде са животът и жизнеността, за които винаги съм слушал? Мислех, че ще се затичаш насам-натам да направиш чай.
Тя успя да се усмихне и да покаже счупените си, развалени зъби.
— Скоро, Чарли, скоро.
След това като че ли заспа, а по-късно през нощта почина.
Чарли отиде в голямата къща в Ричмънд.
Долу всичко беше в идеален порядък, с хубава модерна мебелировка, наредена от декоратора, който той беше наел.
Горе единствените две стаи, които изглеждаха обитавани, бяха спалнята на Серафина и присъединената към нея тоалетна стая, където спеше Арчи.
Стаята беше претъпкана с частици от живота й. Снимки на Чарли бяха навсякъде. Негови снимки като момче. Усмихващ се приятно с палачинка на лицето на първото си появяване на сцена. Как пораства, за да се превърне в един дебел млад мъж. Сватбата им с Лорна, две променени украсени лица. Една рядка снимка на баща му със сурово изражение. Серафина на шестнадесет години, слабо хубаво момиче с разкошни червени букли.
След това идваха снимки на Чарли Брик — звездата. Среща с кралицата. Получаване на награда. Отиване на премиера. Те всички бяха тук, един разказ в картини за неговия живот.
В гардероба й висяха стари нейни сценични рокли, мухлясали и избелели от времето, но още носещи мириса на старите времена, на театри, на грим.
Чарли зарови носа си в тях и беше обзет от толкова много спомени, че в гърлото му заседна буца.
Трудно беше да се повярва, че Серафина е мъртва. Неговата Серафина. Майка му.
Тази нощ той спа в нейното голямо легло с балдахин, на следващия ден уреди погребението и успокояваше Арчи, който беше рухнал тотално.
Чарли съжаляваше, че не го беше взел в Холивуд със Серафина. Изобщо нямаше представа колко я е обичал този смешен малък човек.
Лорна се обади веднага щом научи.
— Искаш ли да доведа децата? — попита тя.
— Не, не… Бих искал да присъстват на погребението. То ще е утре. Ако дойдеш у дома към десет, ще можем всички да отидем заедно.
— Да, разбира се. Чарли, наистина съжалявам. Серафина и аз никога не можахме да се сприятелим истински, но тя беше чудесна стара дама, децата я обожаваха.
— Благодаря ти — той затвори, почти разплакан.
Лорна пристигна навреме на следващата сутрин. Не я беше виждала от толкова отдавна, а тя се беше променила. Косата й беше по-дълга и по-пухкава, а беше и напълняла, тъй като, разбира се, току-що беше родила.
Тя го целуна по бузата и миризмата на отдавна познатия й парфюм за момент го накара да си мисли, че нищо не се беше променило между тях.
— Господи, отслабнал си — възкликна тя.
Той прегърна децата. Малката Синди плачеше:
— Искам Сери, тате — каза тя.
Серафина винаги беше настоявала да не я наричат баба.
— Приличам ли на баба? — питаше тя винаги хората.
Джордж пристигна навреме за погребението. Той беше останал, за да пренесе личните вещи на Чарли от къщата в Бел Еър в Бевърли Хилс хотел и след това хвана първия възможен самолет. Реши да не споменава, че Динди даде страхотно парти, на което като че ли присъстваха всички хаймани от Ел Ей, вечерта, когато Чарли тръгна. Наистина се чувстваше облекчен, че шефът му я беше разбрал сравнително
