да легнеш на един диван. Всичко трябва да се вижда. Той казва, че може да види точките на напрежение по тялото по този начин. Какво ще кажеш за това? Трябва да е бил шокиран, когато за първи път ме видя; нищо, което да напълни алчните ум малки очички.
Чарли се засмя. Можеше да си представи сцената.
— Защо отиде?
— Майка ми е член на управителния съвет. Няма да получа парите си докато не стана на двадесет и една години, така че междувременно тя ми подхвърля милостиня толкова, колкото мисли, че трябва да получа. Всъщност, тя не може да ме понася, това е взаимно. Би ли жела да се запознаеш с нея? Тя с удоволствие ще се запознае с теб.
— Каниш ли ме?
Тя се прозя.
— Не ти ли писна вече с мен. Обикновено ставам досадна още в самото начало на една връзка.
Е, тя беше различна.
Фестивалът се провеждаше на ливадите около една голяма стара селска къща. Акри и акри зеленина гъмжаха от хиляди млади посетители, които непрекъснато се увеличаваха.
Гледката беше доста впечатляваща. Те пристигаха пеш, с коли, мотоциклети, автобуси и влакове. Колоритна процесия, някои от момчетата носеха бебета, няколко дребосъка се мотаха из тълпата. Почти всички бяха с дълги коси и широки дрехи. Нормално облечените хора гледаха с подозрение.
Можеха да се забележат няколко полицая. Те се движеха по двойки и изглеждаха сурови и стегнати в своите тъмни униформи.
Току-що започваше да се стъмва. Лоръл и Флос заедно с тяхната група се движеха уверено през тълпите, като се мъчеха да намерят добро място за да отседнат за през нощта. Павилиони за хотдог, хамбургери и сладолед бяха пръснати наоколо. За през нощта се издигаха палатки. Някои хора носеха само одеяла, върху които да легнат.
Филипа вървеше мълчаливо до Чарли, който носеше тежкия й спален чувал. Не беше си го представял точно по този начин. Лоръл съвсем определено беше споменала палатки и той си беше помислил, че цялата работа ще бъде уредена. Беше си представял луксозни палатки, издигнати на хълм, но в никакъв случай спални чували между тълпата.
Беше уморен от работата през деня в студиото, горещото и рано пътуване с автобуса, а сега от дългото вървене пеш. Умираше от глад и страшно му се пикаеше. Едно момиче със замаян ви седеше на тревата и кърмеше доста едро бебе. Две тийнейджърчета — фенове разпознаха Флос и се закикотиха около него. Една група момчета с кожени якета минаха гордо край тях, всички бяха с мазни коси и горделиви физиономии. Над всичко това висеше острият горчиво-сладък аромат на марихуана.
Лоръл и Флос най-накрая намериха място, където да се установят и лоръл обиколи и попита всичките си приятели сладко:
— Това устройва ли те? Сигурен ли си?
Филипа каза на Чарли:
— Трябва да отида до кенефа.
Най-сетне нещо общо! Те тръгнаха заедно да търсят палатките за облекчение, като Флос ги уверяваше, че не са много надалеч. Всъщност те вървяха десет минути преди да ги намерят, през което време се мръкна и Чарли се чудеше как ще намерят пътя на връщане.
— Чакай ме точно отпред — изкомандва той Филипа.
Тя му пусна една усмивка.
— Знаеш ли, не си чак толкова лош. Не мога да си представя майка ми да прави това.
Страхотно, помисли си той. Трябваше да подгоня майката!
В ужасно смърдящата мъжка тоалетна едно брадато момче си биеше инжекция, стар колан беше вързан здраво около ръката му, вената беше изпъкнала. Две други брадати физиономии се въртяха наоколо и гледаха. Чарли се измъкна колкото се може по-бързо навън.
Филипа се забави и след това излезе разчорлена.
— Не можеш да повярваш какво става там — забеляза тя — две жени ченгета претърсват всички за ЛСД или трева, или каквото и да е странно нещо. Какво нахалство!
Чарли беше щастлив, е те не бяха там, където отиде той. Веднага можа да си представи заглавието: „АКТЬОР ХВАНАТ С МАРИХУАНА НА ПОПФЕСТИВАЛ“.
— Никога няма да можем да намерим пътя на връщане — оплака се тя.
Той я хвана за ръка и я поведе през тълпите. Винаги беше имал добро чувство за ориентация.
Какво ли щеше да каже, ако й предложеше да се чупят оттук и да си отидат вкъщи? Започна да ръми, хубав топъл дъжд, който почти не се усещаше.
— Гладна съм — изплака тя.
Как ли ще го бъде в спален чувал под дъжда, зачуди се Чарли.
Той спря и купи два хотдога — убийствени за диетата му — и те продължиха да търсят тайфата.
— Ето ги — изписка най-сетне Филипа — ето ги Джейни и Рекс. Ей, къде са всички други?
От целия автобус бяха останали само няколко души.
Джейни, дебело момиче, облечено като циганка, каза:
— Всички се ометоха. Не им хареса. Ченгетата патрулират навсякъде с огромни кучета и е неспокойно. Човек даже не може да се надруса на спокойствие.
— Къде отидоха? — попита Чарли, бесен от факта, че е изоставен.
— На някакво парти, което прави една от рок-групите. Те всички ще се върнат утре за шоуто. Ние трябва да им пазим места. Може ли да си хапна малко от хотдога ти?
— Лоръл и Флос не оставиха ли съобщение за нас? — попита Чарли гневно.
Джейн поклати глава.
— Предполагам, че не.
— Хайде — той бутна остатъците от хотдога си на дебелото момиче и стисна ръката на Филипа — да се махаме оттук.
39.
Пресконференцията на Сънди мина гладко. Тя парираше въпросите за нея и Стив Магнъм с чар и такт.
Кери беше решила, че най-добрия начин да представят Сънди на пресата щеше да е на един коктейл, където можеше спокойно да се разхожда между репортерите. Тя беше сензацията на деня. Само заради силата на филма на Джак Милан, тя получаваше огромна купчина писма от почитатели.
Кери трябваше да обсъди с нея няколко стабилни предложения. Щеше да е умен ход да се задържи подписването на каквото и да било, докато не се разнесе мълвата. Сега Сънди можеше да избира.
— Какво ще кажете за вас и Клод Юсан? — попита разтропана репортерка.
Сънди се усмихна. Тя искаше да каже: „Ние сме влюбени и се надявам, че винаги ще бъдем заедно“, но Кери я беше предупредила да не казва нищо за него, освен изтърканата фраза, че са просто добри приятели.
— Ние сме просто приятели — каза тя неубедително.
— Но нали вие бяхте в Южна Америка с него и неговия син? — настояваше момичето.
— Е, да — тя беше учудена, предполагаше се, че никой не би трябвало да знае за това.
— Вярно ли е, че се развежда с жена си?
— Не знам. Така ли е?
— Мислех, че ако някой нае, това сте вие.
Гласът на момичето беше саркастичен. Тя не обичаше актрисите. Самата тя някога беше актриса и се провали.
— Извинете ме — каза Сънди учтиво. — Имат нужда от мен за снимка.
