Клей кимна.
— Тежка нощ, предполагам — каза той, като се хилеше.
Серафина изкудкудяка, когато Синди и Шон дойдоха тичешком да ги поздравят.
Обедът беше сервиран в градината.
— Кой има нужда от Холивуд? — каза Натали, като загребваше яко от ягодите с крем. — Това е божествено. Клей, скъпи, защо не можем да си построим басейн?
— Защото мила, като изключим двете седмици през лятото, има още цяла година, през която басейнът ще бъде празен. Просто не си заслужава.
— Чарли мисли, че си струва. Щом той може да го направи, защо ние да не можем?
Понякога Клей си мислеше, че Натали е голяма досада.
— Искам да седнеш — каза Чарли на майка си — прислужницата ще почисти.
Серавина му се усмихна с една от нейните момичешки усмивки, показвайки развалени зъби.
— Имам много нервна енергия — изви трели тя — трябва да се движа. Това е моята тайна.
— Каква тайна? — попита Натали.
— Вечна младост, скъпа. Веселие и жизненост.
Натали погледна към Клей, който бързо извърна поглед настрани. Той знаеше, че тя иска да си направи майтап с бедната стара жена.
— Може ли да поплуваме, татко? — попита Синди.
— Да, хайде. Искаш ли да се натопиш, Пол?
Поли току-що беше приключила с обеда. Тя скочи и послушно се присъедини към Чарли и децата, които се надбягваха към басейна.
— Каква тлъста каца с мас — забеляза Натали — Чарли наистина го е подкарал с всякакви боклуци.
Клей просто се възхищаваше от отдалечаващия се задник на Поли.
— Така ли мислиш? — попита той тихо.
Натали изсумтя.
— Предполагам, че я харесваш. Ти би могъл. Просто е твоя тип, големи гърди и дебел задник.
Да, не е само кожа и кости като теб, помисли си Клей. Откакто роди детето, Натали пазеше диети, докато се превърна на нищо.
В басейна Синди седна на раменете на Чарли. Тя пищеше от удоволствие. Той я хвърли във водата и тя молеше за още. Поли с удоволствие преплува бавно една дължина и после още една. След това излезе и се опъна на тревата.
Чарли отиде при нея.
— Къде искаш да вечеряме довечера? — попита той.
— Аз съм лесна — тя разпери ръце срещу слънцето.
Знам това, помисли си той.
— Добре, нека да хапнем в хотела ми. Ще им се обадя да уредят нещо на терасата.
— Добре — очите й бяха затворени.
Всъщност той беше уредил всичко преди да излезе. Шампанско с лед. Чер хайвер и горчив крем, стек и аспержи.
— Кога си тръгваш?
— В сряда.
— Само след две седмици и ние ще бъдем при теб. Срамота е, че напускаме Англия в такова чудесно време.
Чарли направи гримаса.
— Ще се радвам да се махна.
Натали постави съчувствено ръка на рамото му.
— Знам, че ти беше тежко.
Очите му се замъглиха. Господи, хубаво беше да имаш приятели.
— Да, разбираш, нали скъпа?
— Разбира се, че разбирам. Винаги когато искаш да поговориш за това, не се колебай да ми позвъниш. Клей винаги е толкова зает. Имам страшно много свободно време. Ако искаш да обядваме или нещо такова, преди да тръгнеш, обади ми се. Наистина, Чарли, ще е добре за теб да свалиш всичко от душата си. Всъщност, утре съм свободна. Знаеш ли какво ще направим, ще дойда утре към дванадесет часа в хотела и ще си прекараме добре на четири очи.
— Утре ще обядвам с агента си. Страшно мило от твоя страна, но…
— Знаеш ли — Натали замислено зарея поглед в пространството — мисля, че съм един от малкото хора, които наистина познаваха Лорна. Говорихме много и тя ми сподели много неща.
— Така ли? — Чарли веднага беше заинтересован — какво ще кажеш за чай утре? Ще успея да се върна в хотела до три часа.
— Мисля, че ще успея — Натали погледна към Поли, която дишаше равномерно и изглеждаше заспала — само не споменавай на Клей. Трябва да посетя родителите му и той ще се разсърди, ако не го направя.
През целия ден времето остана горещо и когато Чарли и Поли тръгнаха минаваше седем часа.
В хотела Поли се срути върху един стол и обяви:
— Абсолютно съм изтощена!
Чарли я изгледа изненадано. Тя прекара целия ден изтегната на тревата, без да се помръдне.
Пусна лента с нови записи на Среджо Мендез и се обади на рецепцията за поръчката си. Бегло си мислеше дали Поли ще се присъедини към него да попушат малко марихуана. Имаше нужда от нещо, което да го отпусне.
От централата му предадоха, че мисис Лорна Брик го е търсила два пъти.
Чарли седна мълчаливо до телефона. Лорна му се беше обаждала. Лорна, която вече месеци не му беше казвала една дума, освен чрез адвокати. Всички мисли за Поли, за вдигане на настроението и вечеря бяха забравени.
Може би Лорна искаше да се върне.
Може би той щеше да я приеме обратно.
Бяха прекарали много време заедно, а освен това трябваше да се съобразяват и с децата.
През цялото време знаеше, че на Лорна ще й дойде умът. Можеше да отлети с него за Холивуд, щеше да е като втори меден месец.
Той погледна към Поли, която се беше изтегнала в един стол със затворени очи.
— Слушай, любов, аз самият съм доста изморен. Това слънце. Нека да отложим вечерята. Ще ти повикам такси.
Очите й веднага се отвориха.
— Не съм чак толкова изморена, Чарли.
Но той вече й поръчваше такси по телефона.
Когато Поли си отиде, той закрачи из стаята, като се чудеше как да го изиграе.
Дали да бъде твърд и непрощаващ и да омеква постепенно докато говорят? Или да бъде примирително настроен още от самото начало и да каже нещо от сорта на: „И двамата направихме грешки. Да забравим всичко и да започнем отначало.“
За момент се замисли защо го е търсила Лорна, но това отмина бързо и той отново беше сигурен, че може да го търси само за едно.
Набра номера й с приповдигнато настроение. Беше както когато за първи път се обаждаш на момиче, което харесваш.
Отговори мъж и това го поля със студена вода. Този смешник още ли не беше се изнесъл?
Лорна се обади, познатият глас беше хладен и безизразен.
— Здравей, Чарли, благодаря, че се обади.
— Няма нищо.
Той замълча напрегнато и чакаше тя да каже нещо.
— Как са нещата?
— Добре, знаеш или, просто чудесно. Току-що се разделих със Синди и Шон.
