смееха и бъбреха весело. Някакво момиче го сграбчи за ръката. Беше слаба и хубава. Спомни си, че беше приятелката на Клаудия от ресторанта.
— Здрасти, сладичък — изкука тя. — Готино ми е да те скивам тука.
— Здрасти — огледа се за нейния голобрад приятел.
— О, Джеръми отиде да ми донесе още едно пиене. — Не пусна ръката му. — Партито е супер, но не очаквах да те видя тук.
— Защо не? — каза той спокойно. Беше доста слаба за него, за да я счита привлекателна.
— Доколкото знам, всички сме модерни и тъй нататък, но ти ме шашна като ревнив тип.
— За какво говориш? — тръсна ръката си и се освободи.
— В края на краищата това парти се дава от Конрад Лий за Клаудия, и не мислех, че ще дойдеш. Искам да кажа, че човек не бива да бърка бизнеса с удоволствието, а той е по бизнеса. — Усмихна се лукаво. — Ето, идва Джеръми с пиенето ми. До скоро — и се отдалечи.
Той остана на място, разгневен. Клаудия не беше споменала за Конрад Лий или за факта, че партито е за нея. Кучка! Кучка! Не преставаше да му се слага.
Забрави съвсем за издирването на Линда и започна да търси Клаудия. Искаше да си изясни някои факти.
Джей се върна на партито. Беше замислен. Ситуацията беше сложна — да кажеш на друг мъж, че не може да се прибере у дома при собствената си жена. Това би могло лесно да свърши с кроше по носа. Видя Дейвид в другия край на залата да разговаря с някакво момиче. Дейвид Купър. Симпатичен мъж, едър и мургав. Жените всичките си падаха по него. Лори бе казала, че мисли, че той вероятно е фантастичен в леглото, но от разговора с Линда не остана с такова впечатление. Лори имаше навик да казва, че повечето мъже са фантастични в леглото, което беше неин похват да дава на Джей да разбере, че тя не мисли, че той е.
Приближи се бързо до Дейвид. Беше решил, че най-добре е да свърши бързо, като му каже цялата истина.
Когато Джей започна, Дейвид остана подобаващо объркан и угнетен. Опита се да отрече, но когато Джей му разказа дума по дума какво беше казала Линда, той бе принуден да признае.
— Ти си идиот — каза Джей. — Имаш страхотна жена. Ако искаш да ебеш наляво и надясно, защо трябва да го правиш под носа й?
— Какво възнамерява да прави тя? — попита разтревожен Дейвид.
— Спомена развод.
— Това е нелепо. Тя няма никакви доказателства. Целунал съм момиче на парти — какво доказва това. Прибирам се у нас. Нямам намерение да бъда изритан от собствения си дом.
Джей сви рамене:
— Не мога да те спра, мога само да ти предложа съвет. Тя е в състояние на шок и ако се прибереш тази вечер у вас само ще усложниш нещата. Ако изчакаш до сутринта, съм сигурен, че и двамата ще ги видите много по-ясни.
— Благодаря много за съвета. Но аз познавам Линда. Сега е разстроена. Когато й обясня всичко, ще й мине.
Джей му хвърли святкащ поглед.
— Обещах й, че тази вечер ще стоиш далеч.
Дейвид го погледна със святкащ поглед.
— Въпреки това, приятелю, отивам си у нас.
Задържаха погледите си няколко секунди, докато
Джей каза:
— Лека нощ, смотаняко. Не забравяй да кажеш лека нощ на твоята приятелка. Навярно ще я намериш да целува задника на Конрад.
Тук се разделиха.
11
Когато Дейвид пристигна в къщи и пъхна ключа в ключалката на входната врата, тя не се отвори. Драсна клечка кибрит, за да се увери, че не е сбъркал ключа, но макар че той пасваше, вратата оставаше плътно затворена. Разбра причината — Линда я беше залостила отвътре.
Заобиколи и отиде до задната врата, но тя също беше здраво залостена. У него се надигна силен, едва сподавен гняв. Върна се при входната врата и натисна звънеца продължително. Раздрънканият звук беше силен. Продължи да натиска настойчиво. Но никой не отвори. Опита отново като остави пръста си върху звънеца няколко минути.
Един прозорец на горния етаж светна. Там беше стаята на прислужницата. Зачака с нетърпение Ана да слезе и му отвори, но нищо не се случи и след малко светлината изгасна.
Той се вбеси — Линда положително беше станала и казала на Ана да не обръща внимание на звънеца.
Диво ритна вратата, но успя само да си натърти крака.
Това е невероятно, помисли си той. На кого, по дяволите, си мислеше тя, че принадлежи проклетата къща?
— По добре ме чуй, Линда — извика той. — Не прави така с мен. Отвори вратата или ще извикам полиция.
Къщата се издигаше пред него, спокойна и тъмна. Започна да удря по вратата с юмруци — нищо. Отново натисна силно и продължително звънеца — пак нищо. В този момент от горния етаж се чу слаб детски глас.
Той стоеше и не знаеше какво да предприеме. Почувства вина за това, че е събудил децата, но все пак на Линда бе грешката, че не го пусна. Натисна звънеца продължително и настойчиво за последен път и за негова изненада резетата бяха дръпнати и вратата се открехна няколко инча. Той я натисна рязко да се отвори — тя иззвънтя с металически звук, потрепери, но не се поддаде — верижката я държеше здраво.
Линда се бе втренчила в него, пребледняла и ядосана.
— Върви си, ужасен си ми. — Гласът й беше равен и отпаднал.
— Хайде де, пусни ме, ще поговорим за това. Няма нищо — бях пиян.
— Не искам, да говоря с теб, не искам да те виждам. Върни се при твоята малка уличница и ме остави на мира.
Затръшна вратата под носа му.
Той изруга, удари по вратата и извика:
— Ще съжаляваш, Линда. Ще се махна, по дяволите, и никога няма да се върна!
Тя не се върна. Разгневен, той отиде до колата, качи се и я подкара яростно.
Веднага щом Дейвид напусна партито, Джей телефонира на Линда и я предупреди. После улови Лори, която танцуваше, плътно притисната до някакъв мургав посланик, и я отведе да седне в ъгъла.
— Ти видя Дейвид да извежда оная мадама на терасата. Какво ти се е раздрънкала голямата уста? Защо каза на Линда?
Тя погледна безлично.
— Не разбирам за какво говориш, мили — провлечено рече тя. — Случило ли се е нещо?
— Да, случило се е. — Той сви рамене с досада. — Наистина ли си толкова тъпа, колкото се преструваш?
Тя се намръщи:
— Ти си лош с мен, Джей. Не знам защо се ожених за теб.
— Ако се отървеш от мен с две палта от норка, едно от самур, къща и няколко коли, ще поумнееш ли?
Тя се изправи, приглаждайки с длани въображаеми гънки на роклята си, и каза:
