когато беше тук с Клаудия. Понита се какво ли прави тя сега, но разбра, че всъщност въобще не му пука за нея. Ако не беше тя, сега щеше да си е у дома при своята жена.
Забеляза, че някаква жена от една маса в бара го гледа втренчено. И той заби поглед в нея. Тя имаше буйна сребристо-руса коса на голям кок и беше облечена с бяло палто от норка. Лицето й изглеждаше познато. Беше с двама мъже, които бяха погълнати от разговор — двама шумни възрастни американци — единият от които с каубойски ботуши.
Жената седеше спокойно и не проговаряше. Студена, красива, не обръщаща внимание на разговора на своите компаньони.
Внезапно Дейвид си я спомни. Беше Лори Гросман. Той остави чашата си на рафта и отиде при масата й.
— Здравей, Лори — каза той. След като тя очевидно не го позна, той се опита да оживи паметта й — Дейвид Купър. Помниш ли ме?
Усмивката й беше едва забележима, чувствена. Протегна дълга снежнобяла ръка:
— Дейвид. Колко хубаво.
Двамата мъже прекратиха разговора. Тя му представи по-възрастния, без ботушите — той изглеждаше най-малко на седемдесет — който се казваше Марвин Ръфъс и беше неин съпруг.
Дейвид погледна изненадан. Какво ли се беше случило с Джей?
— Седнете, пийнете нещо — каза Марвин и веднага продължи разговора си с другия мъж.
Лори съблече важно бялото си палто от норка, разголвайки голямото, остро деколте на роклята си от черна дантела. Имаше малки, но съвършени гърди. Не носеше никакъв сутиен.
— Зарязах Джей — каза тя, като че ли в отговор на неизречения му въпрос. — Той се оказа истинско евтино копеле. — Намести приказната си диамантена гривна, обхванала тънката й китка. — Марвин знае как да се отнася с една жена… — Говореше провлечено. Светлите й, аквамаринени, студени очи се впиха жадно в неговите.
Та тя вече беше готова! Дейвид се възхити на себе си, че е толкова привлекателен за жените. Тя щеше да го изяде, даже с дрехите!
— Линда и аз сме разведени — каза той. — Просто нищо не се получи.
— Да-а, знам — провлачи тя.
— Знаеш? — каза той изненадан.
Тя се усмихна:
— Една малка птичка ми каза и аз предполагам, че ти знаеш, че моя бивш сладуран ходи с твоята бивша. Това не е ли нещо?
— Джей ходи с Линда? — Той не можеше да повярва.
— Точно така, миличък. — Тя се премести по-близо до него и той почувства как внезапно го настъпи с крак под масата. Той пусна ръка и докосна копринено бедро. Тя просто не можеше да чака!
Марвин и другият мъж продължаваха да разговарят по свои делови въпроси.
— За колко време си тук? — попита Дейвид.
— Само за няколко дни — рече провлечено Лори.
И това щеше да е достатъчно дълго. Щом Джей чукаше Линда, и той би могъл да опита от вкусното парче Лори. Тя очевидно беше готова, тръпнеща от желание.
Под масата ръката му се плъзна нагоре по бедрото й и достигна нежна, гладка кожа над края на чорапа.
— Имаш ли среща с някой? — попита тя.
Той поклати глава отрицателно.
— Тогава ела с нас в ресторанта. Марв няма да има нищо против. Той ще си разговаря за бизнеса с часове.
След няколко минути новата им маса беше готова. И точно както Лори беше казала, нейният съпруг продължи своя маратонен разговор с другия мъж, като спираше само за секунди, за да сложи нещо в устата си.
Лори ядеше като врабче. Хапваше малки късчета от пържолата си, бодваше от салатата. Засвири музика и Дейвид я покани на танц. Тя беше много висока, а птичето гнездо от коса на главата й я правеше още по-висока.
— Е? — попита той, когато стъпиха на дансинга. Изгледът да спипа това бляскаво парче високомерие го възбуди.
Тя почувства възбудата му и се притисна по-близо до него.
— Когато си тръгнем оттук, Марв ще поиска да отиде малко да поиграе хазартни игри. Аз ще кажа, че съм доста уморена и ти ще предложиш да ме отведеш до хотела. Ние имаме отделни апартаменти. Той няма да ни обезпокои.
Той я притисна силно до себе си. Почувства всяка клетка от плътта й, когато тя започна да кълчи тялото си под такта на музиката.
— Ами ако не стане? — попита той.
— Ще стане — засмя се с тих смях. — Винаги преди е ставало.
Джей се обади на Линда в четвъртък и петък, както беше обещал. Да го чува всеки ден пораждаше у нея чувство за благополучие. Караше я да се чувства отново изпълнена с живот и привлекателна.
Втурна се по магазините да си купи подходяща рокля, с която да прикове вниманието му събота вечерта. Но всичко изглежда беше направено за плоскогърди седемнайсетгодишни. Накрая се спря на един съвсем обикновен тоалет от бял креп, който беше доста скъп, но чудесно скроен.
Прекара деня, заета с децата, като ги изведе на дълга разходка из обширните поляни на Хамстед и им позволи да се качат на магарета. Обичаше децата и сега, когато Джей влезе в живота й, сякаш ги обичаше още повече.
Времето й премина в подготовка за срещата с него — продължителна, гореща, ароматизирана вана, бяла рокля от креп, малко, но хубави бижута. Не можеше да спре да си представя как той се люби с нея.
Дали той искаше? Очевидно я харесваше много. Дали щеше да й се пусне тази нощ? Дали щеше да й се пусне — каква детинска мисъл. Та тя бе разведена жена с две деца, а не тийнейджърка на втора среща. Дали щеше поиска да спи тази нощ с нея? Така звучеше по-подобаващо. Тя го желаеше, изпитваше нужда от него. Беше минало достатъчно време.
Накрая се приготви и той, както обикновено, дойде навреме.
— Изглеждаш много добре — каза той. — Имаш ли нещо напротив да се отбием на едно парти за няколко минути? По работа.
Партито беше в Белгрейвия, в елегантна къща, построена в предвикториански стил, с домакин и прислужница на вратата.
Линда веднага се смути. Хвърли поглед из луксозната всекидневна и видя няколко добре познати лица. Тук сякаш бе пълно със звезди и млади красиви момичета. Джей познаваше всички. Той се движеше между тях, поздравяваше ги, а тя го следваше унило, чувствайки се не на място и прекалено обикновена.
Като връх на всичко, ослепителна блондинка, в която тя разпозна Сюзън Стендиш, го прегърна интимно и му прошепна достатъчно силно, за да чуе и тя:
— Копеле такова! Как посмя да си тръгнеш преди да се събудя тази сутрин!
Джей отблъсна момичето и се засмя безгрижно.
Линда се обърна и прекоси стаята. Никой изглежда не прояви интерес да разговаря с нея. Това беше едно от онези партита, където всеки беше „нещо“ във филмовата индустрия, и ако не си „нещо“ или поне млада изгряваща звездичка, никой не ти обръща внимание.
Намери си стол и седна. Каква глупачка беше. Джей не се интересуваше от нея, а вероятно просто я съжаляваше. Все пак беше голям филмов режисьор и можеше да избира от всички момичета в Лондон. Какво можеше да му предложи тя, та да не го оплете някоя друга?
Забеляза го да идва към нея и си наложи ярка усмивка. Не трябваше да му позволи да забележи, че е разстроена — да го притесни. За какво? Между тях нямаше нищо.
— Защо избяга? — попита той, а в очите му се четеше лека радост. — Остави ме в обятията на тези
