— Ох. — Линда бързо смени темата. Не искаше Боб да остане с впечатлението, че е ревнива.
Джей се върна доста скоро и не спомена нищо за разговора си, но Линда разбра, че веднага щом останеха сами, щеше да постави въпроса.
След партито, придружени от Боб Джефрийз и неговата съпруга, те отидоха в „Анабел“. Но тук, както и в колата по пътя с вечния шофьор, беше невъзможно да се разговаря.
— Тази вечер си много дръпната — забеляза Джей с лек тон.
Тя кимна утвърдително.
— Какво има? — тонът му стана загрижен.
— Сега не искам да разговарям — каза тя, кимайки към шофьора. — Остани да пиеш едно кафе, ако искаш.
Никога досега, когато я беше изпращал в къщи, не беше го канила на кафе. Навярно трябваше да го прави.
След като влязоха, тя го остави във всекидневната и отиде в кухнята. Сега, когато го беше затворила при себе си, не й идваше наум какво да каже. Беше толкова трудно. Нямаше думи, които да могат истински да изразят как се чувстваше. А и не искаше да се държи наставнически.
Разсеяно постави шоколадови бисквити на поднос и приготви кафе.
Когато се върна от кухнята, той четеше вечерната преса. В момента, когато му поднесе кафето, почувства, че напълно е изгубила всичките си слова.
Той разреши проблема като заговори пръв:
— След две седмици трябва да се върна в Лос Анджелис.
— Ох. — Почувства, че надеждите й се разбиват.
Той се поколеба и после каза:
— Какво ще кажеш да дойдеш с мен?
— С теб? — За няколко радостни секунди тя мислено се съгласи, но здравият разум бързо надделя. — Невъзможно е, Джей. Не мога да оставя децата.
— Вземи ги. Страшно ще им хареса.
Тя поклати глава отрицателно:
— Не мога да ги откъсна от училище; не…
Той започна направо:
— Линда, знай, че не съм много добър в такива неща. Преди съм ги казвал само на идиотки. — Стана припряно. — Линда, искам да се омъжиш за мен. — Продължи нервно, бързо. — Мисля, че те обичам. Ти си най-прекрасната, най-топлата, най-всеотдайната жена, която някога съм познавал. Знам, че веднъж си се опарила, и знам как се чувстваш сега, но повярвай ми, ще се опитам да те направя щастлива. Не съм съвършен. Бях се забъркал с безброй тъпи жени… имах голяма слабост към високи блондинки, което не мога да отрека, но ако се омъжиш за мен, мисля, че всичко ще си дойде на мястото и мисля, че заедно ще имаме чудесен живот. — Спря за малко. — Е?
— Джей. — Тя шептеше. — Да, Джей. Да. Това искам и аз.
Той я целуна.
— Да го направим по-скоро, да речем утре. Не мога да чакам за теб толкова дълго
Тя почувства, че сълзи парят очите й.
— Обичам те — каза тя.
Той погали косата й и каза:
— Сега иди си легни. Първото нещо, което ще направя утре, е да ти се обадя. Ще уредя всичко. Колкото по-скоро, толкова по-добре, а?
Тя кимна в знак на съгласие.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре — прошепна тя.
Клаудия прекара дните след сватбата на Шърли и Конрад в пиянски унес. Пиеше по бутилка скоч на ден. От време на време тъпчеше устата си с хапчета за сън или за успокояване, докато достигна състояние на замаяно забвение. Не ядеше, не се миеше или обличаше, просто залиташе из апартамента в жалко голо великолепие.
Телефонът звънеше, но тя никога не вдигаше слушалката.
Един ден звънецът на вратата започна да звъни така настойчиво, че тя се видя принудена да отвори. Беше Джайлз.
— Господи! — Остана като втрещен от външния й вид. Омота я в пеньоар и я накара да изпие едно кафе, докато погледът й се избистри и можа да проговори.
— Накъде си тръгнала ти? — попита той.
Тя поклати глава:
— Чувствам се ужасно.
— Изглеждаш ужасно.
— Кой сме днес?
— Божичко, наистина си била другаде. Понеделник е.
— Понеделник. Мисля, че малко се пропих.
Той огледа стаята, видя празните бутилки скоч, счупените грамофонни плочи, преобърнатите мебели.
— Така и предполагах. С кого беше?
Тя сви рамене.
— С никого. Просто исках да се натряскам сама. Все пак какво правиш тук? Мислех, че си в Испания.
— Дойдох с добри новини. Гърдите ти вече са световноизвестни..
Той извади брой на „Мен ат плей“, едно от най-продаваните мъжки списания в Щатите.
Отвори го и й показа двойната страница в средата. Ето я там, на солидна снимка с майсторски цветове, застанала на терасата, на фона на силуета на Лондон, облечена с розова риза, която Джайлз беше намокрил. Съвършените й заоблени гърди изпъкваха едри и стегнати, а зърната им бяха твърди и издадени.
Обърна страницата. Сега беше легнала на леглото, с черен пеньоар, разтворен на гърдите, с полуотворена уста и притворени клепачи.
Следващите страници бяха все за нея. Заглавието гласеше: „КРАСИВИЯТ ЛОНДОНСКИ МОДЕЛ И АКТРИСА КЛАУДИЯ ПАРКЪР НИ ПОКАЗВА НЯКОИ ОТ ПО-ДОБРИТЕ ГЛЕДКИ ОТ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ.“
— Станала си голям хит — каза ентусиазирано Джайлз. — Искат ни цяла нова поредица снимки. Ще платят голяма сума. Искат да отлетим за Ню Йорк. Да се срещнем с Едгар Дж. Пуул — собственика на списанието. Това е твоят голям шанс, малката. Това е успех.
Тя разгледа списанието. Защо, о, защо си беше отрязала косата?
— Кога заминаваме? — попита тя със сияещо лице.
— Веднага щом оправим външния ти вид. Изглеждаш ужасно кльощава и тази коса… ще трябва да ти сложим перука. Ето, подпиши тук.
Пъхна в ръцете й лист, който тя подписа без много-много да поглежда.
— Ще те запиша в здравен център за една седмица. Наистина имаш нужда от това. Смятам, че ще можем да заминем след десет дни. Ще ти се обадя. Наистина са луди по теб — искат да станеш Мис на Годината. Миличка, ти и аз ще станем богати!
Дали това беше петата или шестата нощ, която Дейвид прекара с мис Фийлд? Той не можеше да си спомни. Помнеше само, че му беше станало навик да напуска офиса, да вечеря, да пийне нещо и после да почука на вратата й.
Тя изпитваше някакво болезнено очарование от него. Какво беше това нещо, което правеше секса с нея толкова завладяващ и вълнуващ? Положително той беше най-еротичното преживяване, което някога бе имал. Тя винаги се дотътряше до вратата, омотала около себе си вълнения пеньоар. Трябваше да й заповядва да се съблече. Тогава тя неохотно събличаше дрехите си, разкривайки слабо, бяло, недохранено тяло. Беше плоскогърда, с меки зърна, които дори не се втвърдяваха при докосване. Обаче, когато той беше
