в нея, блъскайки напред-назад, тя го държеше в стоманена хватка, изстисквайки живота от нето. Не му позволяваше да си отдъхне, стиснала го като в менгеме.
Той я мразеше, но продължаваше да се връща при нея всяка нощ.
През деня в офиса и двамата не споменаваха за това. Тя се тътреше наоколо и безшумно се занимаваше с работата си, както винаги тиха като мишка.
Той искаше да се откаже от този навик.
По това време някакво едрогърдесто момиче с предизвикателна външност, на име Джини, правеше реклама за компанията му. Той инсценира запознанство и я намери за много привлекателна. Приличаше му на някаква много по-сексапилна, по-очевидна версия на Клаудия.
Покани я да отидат на вечеря. Тя се появи в разголена, изумителна червена рокля. Имаше розово-бяла английска кожа и сочни, нацупени устни.
Ще бъде о’ кей, помисли си той.
По време на вечерята тя пи ледени дайкирита43 и се кикоти много.
Танцуваха. Тялото й бе топло и гъвкаво. Всички мъже в ресторанта я гледаха и това накара Дейвид да се почувства добре. По едно време, когато танцуваха буен танц, едната й едра розовобяла гръд съвсем изскочи от роклята и всеки можа да види прелестно бледокафяво зърно, игриво и щуро. Намести си я в роклята с глуповато кикотене.
Дейвид почувства, че е дошло време да я заведе в хотела си. Тя се възпротиви леко, но веднъж отишла там не беше трудна работа да смъкне червената й рокля.
Отдолу носеше розови бикини с много къдри, а тялото й беше като зрял плод. Гърдите й бяха толкова невероятно големи и еластични, че у него се зароди тайно подозрение, че не са съвсем истински, а са пълни със силикон.
Въпреки всичко това, не можа да направи нищо. Липсваше възбудата.
Тя продължаваше да се кикоти. Той й даде пари за такси и я изпрати да си върви.
Легна си, но не можа да заспи, докато накрая се принуди да стане и отиде на гости при мис Фийлд. Докато пристигна там, възбудата му стана толкова силна, че той едва не се изпразни върху нея, още преди да го е вкарал.
Тя му въздействаше със странна сила.
Той опита пак с няколко други жени, но всеки път резултатът бе същия. Животът му се завъртя около Хариет Фийлд.
Научи още неща за нея. Беше трийсетгодишна и работеше във фирмата му от дванайсет години, извървявайки пътя от обикновена машинописка до негова лична секретарка. За нея не се говореха никакви клюки. Беше затворена в собствения си живот и не споделяше нищо с никого.
Когато отиваше вечер у тях, никога не разговаряха. Просто й казваше какво да прави и тя го правеше, каквото и да беше.
Понякога, след секса, тя го питаше дали би направил чай или кафе. Той винаги отказваше, а щом успееше да събере сили се вдигаше и си отиваше.
Чудеше се какво ли си мисли тя за всичко това? Защо никога не казваше нищо? Цялата работа беше неестествена.
Следващият път, разбира се, беше тази вечер. Той пристигна по-рано от обикновеното и тя все още не си беше легнала. Стискаше здраво тясна жилетка около несъществуващите си гърди. Започна автоматично да се съблича.
За пръв път я виждаше да се съблече нормално. Обикновено носеше само нощница и пеньоар. Сега, след като започна да съблича дрехите си, изглежда се беше навлякла с безброй от тях. Пола, жилетка, пуловер, фланелка (една от най-непривлекателните дрехи, които бе виждал), комбинезон, розово-оранжев сутиен, дълги вълнени долни гащи и плътни чорапи.
Леко трепереща, тя застана гола пред него.
Определено беше похотлива кучка, мислеше си той, винаги се подготвяше за срещата им и стоеше в очакване да премине към действие.
Май трябваше тази вечер да я накара да чака. Тя вече лежеше на пода, отворила бледите си мудни крака.
Той не можеше да я кара да чака. Изгарящото желание, което чувстваше, нямаше да му го позволи. Смъкна бързо дрехите си и се намести върху нея.
Тя изпусна дълга въздишка и скоро двамата свършиха.
След това тя си облече пеньоара и започна да прибира дрехите му, като ги сгъваше прилежно на куп, за да са готови той да ги облече.
Той лежеше и я гледаше. Наистина беше обикновена — не защото показваше най-лошото от себе си, а защото не можеше да се направи нищо, за да се подобри.
Тя забеляза, че той я гледа, и се изчерви.
— Чай или кафе, мистър Купър?
— И двете — каза той грубо.
Тя се обърна да тръгне към кухнята. Той имаше чувството, че ако не я спре, ще му донесе наистина и двете.
— Седни — каза той.
Тя седна нерешително, кръстосвайки крака в глезените, и сложи ръце в скута си.
— Искам да говоря с теб — каза той.
Щом го изрече разбра, че съвсем не иска да говори с нея, а просто иска да си върви.
— Няма значение — каза той рязко.
— Нещо не е наред ли, мистър Купър?
— За Бога, не ме наричай мистър Купър!
Тя сведе поглед:
— Да, мили Дейвид.
Господи, тя се държеше като целомъдрена весталка44. Имаше наистина нещо съвсем странно в нея.
Той стана, а умът му премисляше различни варианти какво да прави с нея. В понеделник щеше да я уволни и сега определено му беше за последен път с нея.
Май трябва да й го начука още веднъж, щом като това е последното му идване.
— Легни на масата — каза той с отпаднал глас. Отново го завладя страст, която не можеше да овладее.
Линда и Джей се ожениха след една седмица в бюрото за сключване на брак в Хамстед. Тихо, без излишен шум.
Родителите на Линда присъстваха. Бяха изненадани, но щастливи. Децата, облечени в най-хубавите си дрехи, се чувстваха странно покорени и бяха кротки. На церемонията присъстваха и неколцина приятели на Джей и на Линда.
След това всички отидоха в апартамента на Джей в хотела, където хапнаха от сватбената торта и пиха шампанско. Всичко беше в тесен кръг и съвсем неофициално.
Скоро родителите на Линда казаха, че трябва да се връщат. Взеха с тях децата, които щяха да погостуват у дома им, и казаха довиждане.
Линда прегърна топло Джейни и Стивън.
— Мама няма да отсъства много дълго. Като се върне, всички ще живеем заедно в една красива бяла къща с плувен басейн в Америка.
— Брей, плувен басейн! — възкликна радостно Стивън.
Джейни се бореше да сдържи сълзите си. Невинното й детинско лице изразяваше загриженост и тревога:
— Надявам се самолетът да не се блъсне, мамо.
Линда се засмя и я прегърна още по-силно.
— Не се дръж като глупаво бебе.
