имаше и мисис Халед Номер Едно — неприлично млада манекенка на име Делор. Фонтен я намираше за не особено приятно маце, което правеше Бенджамин пълен глупак, харчейки парите му по-светкавично дори от нея навремето. Издръжката, която получаваше след развода, далеч не покриваше нуждите й. Стандартът й бе спаднал главоломно, дотам, че да носи миналогодишното си палто от норки. Какъв ужас — чак от миналата година!
Стана от леглото и огледа голото си тяло в голямото стенно огледало. Да, тялото й беше хубаво, редовно го поеше с тонизатори и лосиони, кожата й бе опъната, гърдите — като на шестнайсетгодишна. Фонтен винаги се бе грижила за себе си — масаж, сауна, козметика, упражнения. Положените усилия си заслужаваха. Скоро щеше да навърши четирийсет, а изглеждаше на не повече от двайсет и девет, при това без нито една пластична операция.
Наметна халата си и позвъни на прислужницата — дебела пуерториканка, — която все се канеше да уволни, но пък напоследък толкова трудно се намираше работна ръка. Момичето влезе, без да почука.
— Ще се радвам следващия път да почукаш, Риа — раздразнено рече Фонтен. — Милион пъти съм те предупреждавала.
Риа примигна, като видя отражението си, умножено от огледалата в спалнята. Господи, как й се искаше да се люби с приятеля си в това легло!
— Разбира се, мисис Халед — отвърна тя. — Искате ли да ви приготвя ваната?
— Да — рязко отвърна Фонтен. Наистина едва я понасяше.
Сара Грант, най-добрата приятелка на Фонтен в Ню Йорк, я чакаше търпеливо в „Четири сезона“, за да обядват заедно. Хвърли ядосан поглед на скъпия си часовник „Картие“ и изпуфтя. Фонтен винаги закъсняваше, което бе един от най-неприятните й навици. Сара махна на келнера да й донесе още едно мартини. Беше много красива, с меки черти, които контрастираха на гарвановочерната й коса. Беше и доста богата след два развода с милионери, в момента женена за писател, споделящ вкуса й към ексцентричния секс. В момента двамата изживяваха вълнуваща връзка с един травестит от Нова Англия, който искаше да стане попзвезда.
Фонтен влезе и със задоволство отбеляза, че хората още се обръщат след нея. Двете жени се целунаха, едва докосвайки страните си с устни.
— Как беше в Бевърли Хилс? — настоятелно попита Фонтен, докато се настаняваше. — Разказвай!
— Знаеш какво мисля за Лос Анджелис — там е горещо и скучно. Виж, Алън се позабавлява. Някакъв глупак най-сетне хареса сценария му. Плати му двайсет хиляди долара. Като го видиш, ще си помислиш, че е намерил златна мина!
— Колко мило!
— Възхитително. Моето мъжленце най-сетне изкара пари. Ще стигнат да покрият една четвърт от годишната застраховка на бижутата ми.
Фонтен се засмя.
— Колко си лоша, Сара. В бедния човек наистина има нещо.
— О, да! Само да ми каже къде го крие. Много ще се радвам да разбера.
Обедът мина в оживена размяна на клюки — и двете бяха ненадминати. Докато сервираха кафето, вече бяха обсъдили всичко и всеки и видно се забавляваха. Сара бавно отпи от своето „Гран Марние“.
— Срещнах един твой стар приятел — рече тя разсеяно. — Тони.
— Тони ли? — Фонтен се престори, че не се сеща, после облиза устни и попита: — Кой бе, Тони Жребеца ли?
— Същият. Той май не е запазил особено мили спомени от теб — саркастично каза Сара. — Какво си му направила?
Фонтен се намръщи.
— Взех го като келнер, направих от него най-добрия управител на най-добрата дискотека в Лондон…
— А, да, и после го изхвърли, нали?
— Отказах се от услугите му, преди той да се откаже от моите. Надутият копелдак се опитваше да върти собствен бизнес за моя сметка.
— И какво стана?
— Разправяла съм ти. Станах съдружник с неговия счетоводител, преди той да ме изпревари. Такъв е животът. Оттогава нищо не съм чувала за него. Какво ли пък търси в Лос Анджелис?
— Оглежда се, души и пръхти като всички в Ел Ей. Между другото как върви твоят клуб… „Хобо“ се казваше, нали?
— Всичко е наред. Запазил е класата си — отвърна Фонтен, докато вадеше кутия за грим от чантата си. — Тази сутрин получих писмо от адвоката си. Смята, че трябва да се върна да пооправя някои работи.
— И какви са тези работи? — шеговито попита Сара.
Фонтен намаза устните си с гланц, преди да отвърне:
— От финансов характер, скъпа. Единственото, което има значение.
Фонтен се чувстваше длъжна да се преструва, че всичко около нея е чудесно, дори пред близка приятелка като Сара. Сега, докато вървеше по Пето авеню, се сети за писмото от адвоката и реалното му съдържание — финансови проблеми, неплатени сметки, лошо похарчени суми. „Хобо“ беше в затруднение. Да, трябваше да се върне в Лондон и да оправи нещата. Но как бе възможно „Хобо“ да е в затруднение? От момента, в който Бенджамин й го бе купил, мястото носеше добри пари.
Тони, нейният менажер и любовник, се бе превърнал в най-търсения мъж в Лондон, когато го взе за управител. Когато се отърва от него, Йън Тейн, новият й съдружник, го премоделира, назначи нов управител и я разочарова с нежеланието си да й стане съдружник и в интимно отношение, така че откупи обратно дела си и преди да напусне Лондон, клубът процъфтяваше. Това че бе единственият собственик на „Хобо“, бе голямо предимство.
Започна да вали и Фонтен безуспешно се огледа за такси. По дяволите! Време беше да си намери друг милионер. Докато беше мисис Бенджамин Халед, винаги имаше на разположение ролс-ройс с личен шофьор. Сега можеше да наема лимузина с шофьор само за вечерите. Тогава наистина й бяха необходими, защото придружителите й нерядко разполагаха само с мотоциклет, а понякога и на това не можеше да се разчита. Фонтен обичаше мъжете, а тези с издути отпред панталони особено много.
Не бе преследвала парите, но поради красотата й те винаги бяха вървели след нея. Бенджамин например я забеляза на модно ревю в Сен Мориц и заряза първата си жена с бързина по-голяма дори от тази, с която свършваше в леглото. Когато стана мисис Халед, парите вече се превърнаха в необходимост. Фонтен имаше вкусове, които трудно се задоволяваха. Сега обаче се нуждаеше от кратка ваканция, преди да хване друг милиардер за съпруг. Уви, милиардер означаваше възрастен мъж (като изключим рокзвездите, но те пък имаха недостатъка да се привързват към недорасли блондинки), а Фонтен търсеше млади мъже с красиви тела и осемнайсет-деветнайсетсантиметрови атрибути.
Някакъв пияница се заклатушка пред нея, препречвайки пътя й.
— Иска ли ти се? — попита той и устата му се разля в похотлива усмивка.
Фонтен не му обърна внимание и понечи да отмине.
— Хей! — той отново се мъчеше да прегради пътя й. — Какво ти е? Да не би мадам да не е в настроение?
Фонтен го блъсна, видя едно такси и се затича към него, строполи се на задната седалка и въздъхна. Наистина трябваше да се махне от Ню Йорк.
Веднага щом Фонтен излезе, Риа, прислужничката й, се втурна към телефона. След десет минути приятелят й пристигна. Казваше се Мартино и според нея беше най-големият красавец в целия скапан Ню Йорк
— Какво ще ми кажеш, бейби? — той я ощипа, докато очите му измерваха всеки сантиметър от луксозния апартамент.
— Имаме два часа — нетърпеливо обясни тя. — Кучката няма да се върне преди пет.
— Да почваме тогава.
