— Ей сега. Чакай първо да ти покажа нещо. Ела да видиш спалнята й. Можем да го направим в нейната спалня.
Мартино се подсмихваше, докато сваляше ципа на прилепналите си кожени панталони.
Фонтен прекара следобеда в слушане на клюки в козметичния салон. Част от нещата вече беше чула от Сара, но интерпретацията винаги беше интригуваща.
— Връщам се в Лондон — довери тя на Лесли, личния й фризьор.
— Наистина? — той показа хубавите си зъби. Освен тях имаше и хубави черти, и стройно тяло, но му липсваше нещо там, където не би трябвало да се пести, Фонтен лично беше проверила.
— Време е да сменя обстановката. Започнах да се отегчавам — продължи тя.
— Знам какво имаш предвид — съчувствено кимна той. — Накъде отива светът, след като Фонтен Халед говори за отегчение. Та това е смешно. Да не би да си успяла да преспиш с всички мъже под двайсет и пет в Ню Йорк?
Лесли беше на двайсет и шест, недоволен, че всеизвестната мисис Халед спа с него само веднъж и после го изгони като неприятна миризма. Е, вярно, че си правеше при него косата, но той бе не само най- добрият, но и най-модният стилист в града.
— Ще ти липсвам ли, Лесли? — и тя му отправи продължителен поглед.
Старата чанта флиртуваше и той много добре го разбираше. Какво е станало, скъпа мисис? Да не би да имате няколко часа за запълване?
— Разбира се, че ще ми липсваш. Всеки път, когато поставям перука, ще се сещам за теб.
Фонтен се върна в апартамента си в лошо настроение. Първо, ужасният пияница на улицата, после Лесли и като капак вонящият шофьор на таксито, който държеше да обсъждат средствата на президента Картър, като че от това зависеше животът му. Кретен! Задник! На всичко отгоре главата й се цепеше от болка.
Позвъни и изпрати куп псувни по адрес на Риа, докато чакаше. Най-накрая ядно си представи как трътлата хърка пред някоя сапунена опера по телевизията и затърси ключовете си. Когато най-сетне отвори, беше бясна като оса.
— Риа, къде си, по дяволите, нещастнице?
Гледката й подейства като шамар. Апартаментът беше обран, а малкото останало беше съсипано. Шокирана, тя понечи да влезе, но си представи трупа на Риа, обезобразен, някъде из целия хаос, а й хрумна, че и крадците може още да са вътре.
Полицаите се представиха отлично. Пристигнаха след час и половина и не откриха други следи от вероятно убитата Риа освен „Шибана кучко“, надраскано с червило по огледалата в спалнята. Фонтен веднага позна неграмотния почерк на пуерториканката. Всичко, което можеше да се вземе, беше изнесено: дрехи, куфари, тоалетни принадлежности, хавлии, дребни мебели, дори лампите и електроуредите, включително прахосмукачката. На леглото, от което бе останал само матракът, имаше лепкави петна от сперма.
— Милостиви боже! — Фонтен прониза с поглед двамата полицаи. — Къде, по дяволите, е детективът, който ще разследва случая? Да знаете, че имам влиятелни приятели и няма да оставя нещата така.
Двете ченгета се спогледаха. Само да не назначат Сламиш, мислеха и двамата в невероятен синхрон, но знаеха, че е неизбежно. На Сламиш и Фонтен им бе писано постоянно да се срещат.
Старши детектив Марвин Сламиш имаше три очевидни недостатъка. Първо: неконтролируем дефект в лявото око, който го караше да примигва в най-неподходящи моменти, второ — неизчерпаема способност да задържа газове и сам да не знае кога ще ги изпусне, и трето (донякъде свързано с предишното) — силна телесна миризма, която никакви дезодоранти не бяха в състояние да потиснат. Старши детектив Сламиш не бе щастлив. Използваше освежител за уста, специални дезодоранти, дамски вагинални спрейове, с които обилно пръскаше интимните си части, пудри за крака и какво ли още не. Независимо от всичко, вонеше ужасно. Фонтен подуши веднага, щом влезе в къщата й.
— Господи, на какво смърди така?
Старши детектив Сламиш примигна, пръдна и свали шлифера си. Фонтен беснееше с ръце на кръста.
— Какво ще предприемете по случая?
Гледаше го с изпепеляващ поглед, сякаш вината за случилото се беше негова.
— Е? Още ли не сте открили прислужничката ми? — в тона й имаше презрение, тя дори не си правеше труда да го крие.
Сламиш се отпусна върху креслото, останало след плячкосването. Дамаската беше разпрана и пълнежът висеше. Денят беше започнал лошо и нямаше никакви шансове да се оправи. Доникъде не беше стигнал в разследването на една наркоафера, скара се с едноръкия си зет, ветеран от Виетнамската война, в момента моден художник, и сега тази стисната английска курва. Не стигаше ли болката в тестисите? Не стигаше ли, че и сам усещаше, че смърди на пръч?
— Всичко е овладяно, мадам — измърмори неубедително той.
— Овладяно ли? — Фонтен вдигна вежди с недоверие. — Възстановили ли сте имуществото ми? Арестували ли сте прислужничката ми?
Двете ченгета си размениха многозначителни погледи. Сламиш се опита да си придаде вид, отговарящ на положението му.
— Дайте ни време, мадам. Разследването едва започна. Между другото, бих искал да ви задам няколко въпроса.
— Въпроси? На мен? Шегувате се. Да не би аз да съм престъпникът?
— Разбира се, че не сте, мадам… има обаче случай, когато… хм… хората нагласят нещата. Застраховки… разбирате ме…
Очите й пламнаха.
— Да не се опитвате да намеквате, че сама съм нагласила всичко това?
В този крайно неподходящ момент детектив Сламиш примигна.
— Ах ти, дребен нещастник! — изкрещя Фонтен. — Ще ви отнема значката за нахалството.
Сламиш се изправи бавно, пръдна отново и се опита да се извини.
— Марш оттук — беснееше Фонтен. — Не искам да се занимавате с моя случай. Като разкажа на съпруга си за вашите обвинения…
Детективът се потътри към вратата. Има дни, в които просто не си струва да ставаш от леглото.
Фонтен прекара пет кошмарни часа, неудобно настанена в хотел „Пиер“. Слава богу, бижутата й стояха заключени в банков сейф — предпазна мярка, на която я бе научил Бенджамин. Що се отнася до апартамента, и бездруго имаше нужда от нови мебели. А и дрехите… Новият гардероб не беше проблем, а и за щастие застраховката покриваше щетите. Е, да, налагаше се да прекара някоя и друга нощ в „Пиер“, докато се съвземе и купи някои неща. После идваше ред на Лондон, „Хобо“… и подреждането на живота.
3
Бърни Даръл беше разведен от четири месеца, два дни и дванайсет часа. Знаеше го така точно, защото бившата му съпруга Сузана непрекъснато го уведомяваше за това, както и че между другото басейнът се е запушил, ферарито е блъснато, детето страда за него и толкова ли няма вкус, че да го видят в „Пипс“ с друга жена? Толкова скоро? Как според него се чувства тя?
Никога нямаше да успее да разбере жените. Двамата бяха прекарали пет жалки години, въпреки че клюкарските колони непрекъснато ги изкарваха идеалната двойка — Сузана Брент, млада актриса, дъщеря на прочутия певец и актьор Карлос Брент, предполагаем мафиот, и Бърни Даръл, магнат в звукозаписната индустрия. Магнат! Той! Та това беше нелепо! Само той знаеше какви усилия му струваше да й осигурява
