преднамерено спокоен жест очилата си с малки кръгли стъкла и Лъки за миг си помисли, че суровата, аскетична англичанка ще избухне в сълзи. Но тя не заплака. Само присви късогледите си очи, след това пренебрежително стисна тънките си устни и продължи тирадата си със същия строг, осъдителен тон. — Да водите момчета в училището не е разрешено. Но да ги въвеждате тайно в своята стая и да ви… заварят… с тях в леглото…
Олимпия с мъка въздържаше смеха си.
Директорката улови настроението й и заканително се обърна към нея:
— Може и да се посмееш, млада лейди. Истински се надявам смехът ти да не секне, когато баща ти пристигне… за да те вземе оттук — от училището, което вие опетнихте със своето… своето… отвратително поведение. И двете сте изключени. Успях да се свържа и с твоя баща, Лъки. Пристига утре сутринта. Както и господин Станислопулос — отново закрепи очилата на върха на дългия си остър нос. — Междувременно — приключи тя и огледа с презрение и погнуса двете момичета, — трябва да се приберете в стаята си и да бъдете там, докато ви отведат утре. Добре ли разбрахте?
— По дяволите! — избухна Олимпия и се тръшна на леглото си. — Татко ще се побърка. Толкова ще се ядоса, че съм изхвърлена и че трябва да дойде да ме вземе… да бъде принуден да ми чете конско и да се извинява за непослушната си дъщеря… Накара ме да се закълна, че няма да допусна да ме изхвърлят и оттук. Майната му!
— Моят баща няма да дойде — каза уверено Лъки. — Ще изпрати някого.
— Защо няма да дойде? — любопитството взе превес над собствените тревоги на Олимпия и тя превключи на друга вълна.
— Той е зает човек — сви рамене Лъки.
— Всички те са заети хора.
— Да, но моят старец е по-зает от останалите.
— С какво толкова е зает?
Лъки отново сви рамене, но добре прецизира думите си, преди някак неопределено да каже:
— Ами… има милион занимания. Хотели… фабрики… издателска дейност… Занимава се с всичко, за което можеш да си помислиш — доближи се до гардеробчето си, отвори го и заразглежда дрехите си.
— А не се ли занимава и с Мирабел Блу? — попита небрежно Олимпия.
Лъки се извърна рязко. Погледна приятелката си право в очите.
— Откога знаеш? — попита тя с пламнали бузи.
Олимпия се прозя, после се протегна и разкърши дребничкото си тяло.
— От известно време. Чаках обаче ти да ми кажеш. Господи! Толкова искам баща ми да е известен гангстер вместо досаден дърт милионер.
— Не ми е позволено да казвам на никого.
Олимпия прихна да се смее.
— Откога такива неща те спират? Не й било позволено? Ха-ха? Ма моля ви се!
Лъки също се засмя. Изпита огромно облекчение, че най-накрая някой знаеше коя е всъщност. Винаги й се искаше да сподели тайната си с Олимпия, но Джино беше изискал от нея да му обещае… тържествено.
— Мечтая да се срещна с него. Виждала съм го само на снимки във вестниците, но на тях изглежда някак свиреп и зловещ…
— Зловещ ли? — засмя се Лъки.
Ама че странно описание на мъжа, за когото тя си спомняше как я прегръща, как я вдига и подхвърля във въздуха… Спомняше си мириса му… Как я целуваше. Годините ги бяха отдалечили един от друг, но дори през ум не й минаваше да нарече баща си зловещ.
— Кажи ми — развълнувана попита Олимпия, — наистина ли е убивал хора?
— Не знам — каза Лъки. — Всичко, което пише за него, е много преувеличено. Сам ми го е казвал. Мисля, че му се носи славата заради… — не можеше да намери точната дума. Заради какво? Откъде, по дяволите, да знае? Джино е нейният баща. Тя го обича. И го мрази. Зависи. Мъжът, когото наричаха Джино Овена Сантейнджело! Кой е той? Тя не знаеше. Наистина. И не искаше да узнае.
Всъщност така ли беше? Може би да. Може би не. Може би…
Да се сгоди с Мирабел Блу беше фатална грешка. Джино беше наясно с това. Тая жена беше самоубийствено немарлива, жадуваща единствено за неотклонно внимание. Не можеше да проумее защо го е направил. Дали от съжаление? Или имаше и друго? Шест месеца съвместен живот и все още не можеше да го определи. Всичко, което чувстваше, беше искреното му желание тя да си отиде. А в замяна на това тя ден и нощ говореше за брак. Ставаше дори неудържима.
С отстраняването на Питър Ричмънд от живота й, Джино на практика беше засегнал чувството й за осигуреност. Тя се нуждаеше от един Питър Ричмънд край себе си. Изпитваше потребност постоянно да знае, че е красива и желана, че има мъже, които рискуват бъдещето си, когато я чукат. Джино я искаше. Но Джино не рискуваше нищо, за да я има. Внезапното изчезване на Ричмънд от живота й беше наистина тежък удар за нея. Мирабел не можа да се оправи след него. И най-търсената филмова звезда в света се оттегли в леглото и прекарваше времето си в плач и хленчене като малко наказано дете.
Джино продължаваше да се осведомява за нея. Поддържаше връзка. Обаждаше се всеки ден на камериерката й. От нея научи, че госпожица Блу е настинала, после пък че има главоболие… след време зъбобол.
В студиото не бяха очаровани от оттеглянето на Мирабел Блу. Бяха в разгара на снимките и внезапното влошаване на състоянието на главната изпълнителка им костваше хиляди долари загуба на ден. След четири дни изпратиха своите адвокати и лекари в къщата й. На следващата сутрин тя се яви на работа — бледа като платно, отпаднала. Вдигна скандал на режисьора и следобед напусна екипа. Към шест вечерта я откриха безжизнена, натъпкана с хапчета. Незабавно я откараха в болница, където няколкото промивки на стомаха се оказаха точно навременни.
Джино научи за случилото се в Лас Вегас. Веднага отлетя за Лос Анджелис и от летището отиде право в болницата.
Мирабел изглеждаше като дете в леглото. Като дванайсетгодишно момиченце с разрошена руса коса, светлосини очи и позачервена кожа.
— Защо го направи, да не си се побъркала? — попита я той искрено загрижен.
— Съжалявам — проплака Мирабел, — винаги взимам навътре нещата… винаги…
— Мъничката ми, искаш ли да се сгодим? — изговори думите, преди да е осъзнал напълно какво й казва. Тогава идеята не му изглеждаше неподходяща. Джино Сантейнджело. Мирабел Блу. Всеки във Холивуд щеше да сдъвче шибаното си сърце от яд.
Мирабел остана във възторг. Имаше само един малък проблем. Оказа се, че тя вече има съпруг — онази стара холивудска кримка каскадьорът — с когото беше сключила законно брак още при пристигането си тук.
— Можем да уредим бърз развод, това не е никакъв проблем — каза Джино. — Междувременно можеш да се преместиш в моя апартамент.
Няколко седмици след нанасянето й в резиденцията в Бел Еър, той ясно видя каква непростима грешка е направил. Снимките на филма бяха приключили, а до започването на следващия имаше доста време. Мирабел прекарваше времето си излегната пред телевизора, жадно прелистваше купища филмови списания и… се тъпчеше с храна.
Джино не можеше да повярва на очите си.
— Днес няма ли да станеш? — питаше той.
Тя се усмихваше, абсолютно доволна от себе си.
— Е, може би…
Но най-често не ставаше. Въргаляше се в леглото и мързелуваше, а до вечерта спалнята вонеше на портокали, маринован лук и на спарено, по-точно самата Мирабел намирисваше, защото не обичаше да се къпе.
Джино бързо се отврати. Как обаче да се отърве от нея? Тя не беше някоя обикновена жена. Беше
