Жената, която бе седнала до него за успокоение, се върна със залитане от тоалетната и се тръшна в седалката.
— Филаделфия! — едва не проплака тя. — Представяте ли си?
Да. Представяше си. И какво от това?
Джино, 1923–1924
Работата, за която го нае Чарли Лучано — да шофира коли, с които отмъкваха контрабанден алкохол, докато го превозваха до получателите — щеше да промени коренно живота на Джино. Акциите бяха насочени срещу хора, на които Лучано имаше зъб — бивши негови партньори, които го бяха измамили. Избраха го на мястото на Зеко, защото беше чист. В случай, че станеше провал, нищо не трябваше да води към Лучано.
Сега Джино седеше зад волана на чисто новичък „Пакард“ и караше по шосето. Беше взел колата от мястото, което му бяха посочили. С него пътуваха и двама главорези, наети за същинската работа.
Беше неспокоен и напрегнат, но когато кралят на алкохола те помоли да свършиш тази и тази работа, нямаше начин да му откаже. Но пък вината си беше и негова — нали той извади Зеко от играта, макар че гадното дребно влечуго си заслужаваше нещо повече от счупена ръка.
Ако си кажем откровено, всъщност Джино беше поласкан. Бяха го избрали. Значи беше известен, ползваше се със завидна репутация. Нямаше да се дърпа като глупак и да изпусне случая. Чарли Лучано откриваше млади таланти, това беше всеизвестно. Бяха го чували да споделя житейската си философия на мафиот:
— Империя се изгражда с верни хора. Открий ги, докато са още млади и се отнасяй добре с тях, тогава няма да те изритат в ташаците.
Джино демонстрира таланта си на шофьор. Справи се без грешка с пакарда. Свършиха си работата без засечка. На другия ден в гаража пристигна Еди Звяра и му подаде пакет. Петдесет новички банкноти по един долар.
— Справи се добре — великодушно го одобри Еди. — Пак ще те потърсим.
Джино направо бе изумен. Петдесет гущера! Само за едното шофиране. По дяволите, в живота си не беше държал накуп цели петдесет долара.
Това си заслужаваше да се отпразнува! Реши, че най-добрият начин да отбележи случая е да си купи нови дрехи. Очите му бяха останали в костюма на витрината на един шивашки магазин — от черен плат в дискретно бяло райе. Най-страхотният костюм, който бе виждал! И сега имаше възможност да го притежава.
От нетърпение дори не дочака края на работния ден. Заряза всичко и си тръгна, а Пинки Банана подвикна след него:
— Ей, Джино, какво да кажа на шефа?
— Да си го начука в задника — отговори нахакано той. В ушите му още звучаха думите на Еди Звяра: „Ние ще те потърсим!“ Трябваше ли, по дяволите, да си скъсва задника от работа по вехтите возила на някакви си смотаняци за няколко въшливи долара на седмица, щом можеше от раз да се нагуши с цели петдесет зелени за няколко часа?
Тръгна надолу по улицата, едва се сдържаше да не затича. Беше му толкова леко, сякаш плуваше във въздуха. Изпитваше чувството, че едва сега очите му са се отворили за света, че едва сега започва да възприема живота… Изведнъж разбра каква е целта му.
Пари. Много пари.
И не е необходимо богато въображение да си представи човек какво имаше предвид Джино, след като се блъскаше от девет сутринта до пет вечерта. Това е, господа! И Чарли Лучано едва ли се е родил със сребърна лъжица в устата, но явно е сграбчвал всяка предоставена му възможност — и в резултат виж го докъде е стигнал! Тузар. Герой. Безспорно беше безпощаден и жесток, но това е единственият начин да успееш, когато люлката ти е била улицата.
Шивачът неохотно свали от витрината костюма, дори го направи, едва след като Джино размаха под носа му пачката с парите. Не му беше по мярка — сакото беше смехотворно дълго, почти до колената, а в панталона сигурно би се побрало още едно момче. Джино се въртеше пред огледалото и унинието му растеше.
— Голям ми е — констатира отчаян той.
— Е, мога да го преправя — охотно предложи шивачът, не искаше да изпуска сигурна покупка. — Ела другата седмица и ще ти бъде по мярка.
— Не. Днес.
— Но това е невъзможно — възмути се шивачът.
Джино го измери с поглед.
— Довечера! — натърти той. — Колко трябва да ти платя допълнително?
И алъш-веришът стана. А това за кой ли път затвърди убеждението на Джино, че с пари всичко се купува.
Напусна магазина, доволен от себе си, и тръгна наперено по улицата. Имаше за какво — имаше предостатъчно пари и време.
Запъти се към „Дебелия Лари“, но остана разочарован, защото не завари никой, пред когото да се изфука. Тогава се отби в едно бистро и си поръча шоколадов шейк със сода.
В първия момент не забеляза дръзкото русокосо момиче, което точно влизаше в бистрото — люлееше предизвикателно бедра и сякаш излагаше на показ стегнатите си налети гърди. После нещо щракна в главата му и той си спомни. Малката Госпожица Фукла! От онази нощ! Механично вдигна ръка и пръстите му се плъзнаха по грозните открояващи се шевове, които разсичаха бузата му.
Тя вече го отминаваше, когато й подвикна:
— Ей, ти!
Тя спря, извърна се и го изгледа с широко отворени сини очи.
— Мен ли викате? — попита престорено невинно.
— Теб! — и посочи обезобразената си буза. — Виждаш ли? Заради теб го получих.
Големите й сини очи дори не трепнаха. Наистина беше красавица. Внезапно го заля горещата вълна на желанието да докосне вълшебната й пъпчица.
— Можеш поне едно благодарско да ми кажеш!
Тя горделиво разтърси ситните си къдрици.
— Безкрайно ти благодаря, че не позволи на твоя приятел да се погаври с мен — гласът й нежно се лееше, но преливаше от сарказма, с който изрече благодарностите си.
— Моя приятел ли? — направо не повярва на ушите си и почти заби пръст в бузата си. — И това ли съм получил от мой приятел?
— Не ме е еня от кого си го получил — тя се вторачи в белега, — но наистина е ужасен, ето това мога да кажа.
Точно да му обърне гръб и Джино с един скок се оказа до нея.
— Ало, малката! — нафуканата пикла беше успяла да го вбеси. — Знаеш ли кой съм аз?
Тя не трепна, устните й се извиха в предизвикателна усмивка.
— Ти си същият боклук като приятелчетата ти — сега наистина му обърна гръб и с горделиви крачки се отправи към вратата, където явно притеснени я чакаха две момичета.
— Аз съм Джино Сантейнджело! — извика след нея той и произнесе втори път името си буква по буква: — ДЖИНО! Запомни го добре, защото ще има да чуваш за мен!
— Ама разбира се, как ли пък не! — язвително подхвърли през рамо тя. После звънко се засмя. Нейните приятелки се присъединиха към смеха й.
Джино онемя. Ега ти курвенския задник. И заради тая лицето му ще си остане белязано! Трябваше да остави Зеко да й го начука и да й натресе някое лайненце същото като нея.
Дори не знаеше името й. Как ли се казва? Къде живее? Коя всъщност е? Допи си шоколадовия шейк и излезе от бистрото.
Имаше достатъчно време да разбере.
