гадно.
Всяка сутрин, когато ставаше и се поглеждаше в огледалото в банята, му се искаше да бъде по- възрастен и по-слаб. Ако беше по-стар, щеше да има по-добри шансове да успее при НЕЯ. Ако беше по- слаб, щеше да бъде в състояние да излиза с по-популярните момичета в училище — онези, хубавичките, дето изглеждаха като от Бевърли Хилс — с малки нослета, копринена кожа и дълга руса коса. Но тези малки кучки не ги беше грижа, че той има много пари и готина кола. Бяха твърде глупави, за да го забележат. Вместо това те тичаха подир разни тъпаци, които играеха футбол и ходеха на бодибилдинг. Големи сладки задници. Той ги мразеше всичките. Изобщо не ги искаше. Не и когато щеше да Я има.
ТЯ беше ослепителна сексапилна блондинка с всичко точно на мястото му. И нямаше нищо против да го показва. Той беше виждал гърдите й, дупето й и рунтавата й катеричка. Беше чел мислите й и знаеше какво иска ТЯ от мъжете.
Днес реши да се концентрира върху НЕЯ и да забрави за останалите курви. След като заключи вратата на спалнята си, той отиде до гардероба, порови отзад и измъкна куфара, пълен с колекцията му — колекция, която включваше ранни голи снимки, където ТЯ седеше с изпънати крака, открито разголила гъсто обраслия си черен пубис. Имаше още и порно-списания, отразяващи възхода й към славата, компактдискове, постери, видеокасети с нейните сингъли, телевизионни записи с нейните интервюта.
Четенето на интервютата й го главозамайваше невероятно. ТЯ беше маниачка — говореше за секса, сякаш беше мъж. Санто попиваше всяка дума, запомняйки реакцията си. ТЯ харесваше мъжете, които й се нахвърляха направо — това беше в „Плейбой“. Беше правила любов с жена — във „Венити феър“. Постоянно искаше секс и си фантазираше как го прави с чернокожи — в „Ролинг стоунс“.
Да! ТЯ беше много гореща. А той беше достатъчно богат, за да си купи билет право към влажната й катеричка. Знаеше, че един ден ще има възможността да го направи с нея. Един ден Винъс Мария щеше да го види да влиза в нея по повече от един начин. При тази мисъл той се ухили похотливо. За това си струваше всеки ден да се живее.
ГЛАВА 6
— Не мога да повярвам, че имам един свободен час преди следващата ми среща — каза Лъки, свивайки се в коженото кресло зад бюрото си.
— Не точно — обади се повелително Киоко. — Наред е Чарли Долар. Казах му, че ще е чудесно да намине към пет часа, и ако си свършила с интервюто, можеш да се видиш с него.
— Страхотно — изохка тя. — Защо го направи?
— Той е една от най-големите звезди на „Пантър“ — напомни й Киоко. — А е станало така, че Мики Столи му е изпратил сценарий, който го интересува. Така че…
— Знам, знам… Прав си, Ки. Ще се срещна с него — нека бъде щастлив.
— Много благоразумно.
Тя харесваше начина, по който говореше Киоко — той винаги се държеше толкова достойно.
— Добре, поръчай две „Маргарити“ и порция гуакамоле1 от мексиканския ресторант отсреща. След това пусни диска на Били Холидей. Имам нужда от малко почивка и предполагам, че точно Чарли е човекът, с когото ще се отпусна.
Киоко кимна, доволен, че се е съгласила с него.
Петдесетгодишният Чарли се втурна в офиса й с петминутно закъснение, с физиономия, сякаш е дъвкал вонещици, и с букет морави рози — любимите й. Като повечето актьори и Чарли можеше да създава големи неприятности. Но Лъки не я беше грижа. Тя го харесваше, защото той не се взимаше много на сериозно и имаше сардонично чувство за хумор, с което раздвижваше всяка компания. Всъщност ако не беше Лени, можеше да бъде Чарли — той определено беше достатъчно привлекателен по особения начин на Джак Никълсън.
Чарли се настани на канапето и си запали цигара марихуана.
— Получи ли съобщението ми? — попита той, дръпвайки силно.
— Не можех да го пропусна — отговори тя, оглеждайки несресаната му коса, поизцапаните му обувки, развлечената тениска и панталоните на петна. По един или по друг начин хипарливият вид отиваше на Чарли.
Той се поглади по корема.
— Ще има с какво да го понапълним, нали?
— Не бих искала твоите почитатели да си помислят, че си го загубил — отговори тя хапливо.
— Добро момиче.
— Толкова си гаден, Чарли — каза тя, усмихвайки се престорено.
Той повдигна възмутено вежди.
— Защо? Защото искам да представя имиджа на кинозвезда, когото всеки познава и обича?
— Не. Защото просто си в гаден период. Може би затова те обичам.
Чарли отново дръпна силно, преди да й предложи марихуаната. Тя отказа. С Лени — може би, но не сега, не и след като наближаваше следващата й среща.
Чарли издиша и въздъхна.
— Лъки, Лъки, Лъки — какво ще правя с тебе?
Тя си взе няколко парченца гуакамоле, наслаждавайки се на пикантния им вкус.
— Определено не същото, което правиш с всяка друга жена — каза тя язвително.
— Хей — Чарли възрази, като отново вдигна екстравагантните си вежди. — Какво мога да направя, след като всички те искат да скочат върху грохналите ми стари кокали? Мадам, но аз не ги окуражавам. Истината е, че вече съм твърде стар за чук-чук по цяла нощ.
— О, да, сигурно — произнесе тя саркастично.
Той не забеляза сарказма й.
— Пък и определено ми се падат само дечица — продължи той. — Миналата нощ бях с едно, дето никога не беше чувало за Брус Спрингстийн. Представи си само.
Лъки поклати глава.
— Животът е суров, Чарли, щом не искаш да се срещаш с никоя над осемнадесет години.
Двамата се засмяха, наслаждавайки се на непочтителното си приятелство.
— Чух, че ще изчезваш за скапания уикенд — отбеляза Чарли, отпускайки се на канапето и разглеждайки неоформените си нокти.
Тя наблюдаваше големия му корем, едва скриван от развлечената му тениска, и се чудеше дали изобщо някога се е занимавал с бодибилдинг.
— Може ли да се брои за гаден един уикенд, който ще прекарам със съпруга си? — попита тя.
Крива физиономия.
— Надявам се със сигурност да е така.
Тя направи физиономия — болезнено й се искаше да види Лени.
— Няма да ме има три дена. Направи ми една услуга, Чарли — опитай се да запазиш всичките си оплаквания, докато се върна.
Той кимна.
— Ще направя каквото мога, мафиотска принцесо.
— Не ме наричай така! — запротестира тя.
Той убедено я посочи с пръст.
— Айде, скъпа, знайш, че ти харесва.
— Не ми харесва — отвърна тя възмутено. — Баща ми никога не се е забърквал в тази работа. Джино беше много сигурен бизнесмен, който просто случайно имаше приятели с такива връзки.
— Разбира се, и аз карам кола в свободното си време — той направи крива гримаса. — Е, как я кара Джино? Старото момче все още получава, каквото му трябва — ето за това се възхищавам на възрастните граждани.
— Говориш глупости — сухо каза Лъки. — Той просто си ръководи семейството.
Чарли мързеливо издуха кръгче пушек.
— Никога не съм имал шанса да постигна такова нещо — оплака се той.
