— Да не би това да желаеш?
— Хей, по дяволите! Това ми е голямата мечта.
— Е-е… Не знаех, че ти пука.
— Със сигурност ми пука — отлично премерена във времето пауза. — Смени ми постера и ще ми запука още повече.
Актьори! Винаги си имаха някакви проблеми. И по един или по друг начин винаги успяваха да ги пробутат най-отпред.
— Добре, Чарли — каза тя с лека въздишка, — дадено. А сега можем ли да починем за пет минути?
Великата физиономия на Чарли Долар.
— Както кажеш, скъпа.
— Бриджит?
— Нона? О, Нона! Как си? Кога се върна? И как ме намери?
— Обадих се на баба ти. След кратък разпит тя ми даде номера ти. Голяма секретност, скъпа. Можеше да бъде и всеки друг.
Нона Уебстър, бившата най-добра приятелка, с която не се бяха виждали две години по причина, че родителите на Нона, богатите бохеми Ефи и Юл, бяха изпратили единствената си дъщеря на околосветско пътешествие. Двете бяха заедно в пансиона и многократно бяха бягали от него — пак заедно.
— Толкова е хубаво отново да те чуя! — възкликна въодушевено Бриджит. — Къде си отседнала?
— По дяволите, вързана съм в къщи, защото нямах възможност да си стъкмя свое собствено местенце. Но поне имам работа — репортер съм в „Мондо“.
Бриджит беше впечатлена.
— Ау! Сериозно списание.
— Да. Ефи ми уреди работата. Така че… Ти какво правиш в Ню Йорк? Не ми ли казваше, че Лос Анджелис е единственото място на света?
— Беше, поне за известно време. След това промених мнението си.
— Ясно — имаш си гадже.
— Бих искала — тъжно произнесе Бриджит.
— Слушай — трябва да се видим. Имам толкова много неща да ти разказвам.
— Какво ще кажеш за обяд? — предложи Бриджит, страхувайки се да разкаже на Нона някои неща за себе си.
— Чудесно — отговори Нона. — Не мога да дочакам да те видя!
Срещнаха се на Серендипити и си взеха по един голям хотдог, докато си разменяха новините една за друга. Нона беше по-скоро интересна, отколкото красива. Тя имаше буйна естествено червена коса, наклонени очи и покрито с лунички лице. Беше облечена във фънки-стил и личността й беше обезоръжаващо пряма. Още докато сядаха, тя си призна за трима настоящи приятели — всеки живеещ в различен район.
— Не мога да реша кой е най-добрият за мене, така че си позволявам малки бягства — каза тя с немирна физиономия. — Те всички искат да се женят. А аз се чувствам като разпусната жена!
— Ти си си такава — заяви Бриджит хрипливо. — Какво ново още?
— Благодаря ти! — възкликна Нона.
— Ти винаги си била най-голямата флиртаджийка наоколо — каза Бриджит. — Караш ме да изглеждам като аматьорка.
— Вярно е — съгласи се Нона. — Но достатъчно за мене. Какво става с тебе?
— Опитвам се да започна като модел — призна си Бриджит.
— Модел! Стига бе!
— Какво толкова смешно има?
— Не знам… Такава тъпа професия. Всички изглеждат съвсем без мозък.
— Мога да го направя, Нона. Всичко, от което имам нужда, е шансът да започна.
— Добре де, наистина ставаш за това — сериозно. Искам да кажа, че изглеждаш чудесно — все още имаш фантастични гърди и, трябва да си призная, свалила си някой килограм точно където трябва.
— Ти също.
— Ох! — каза Нона, опулвайки се. — Храната в някои от страните, които посетих — свински уши, змийско филе, биволски ташаци… Как можех да ям!
— Разкажи ми за твоите трима бъдещи съпрузи — помоли Бриджит, умирайки да научи всяка подробност.
Нона сбърчи луничавия си нос.
— Всичките са много готини. Единият от тях е чернокож — родителите ми ще се ужасят или пък може би — не, знаеш ги колко са либерални. О, между другото, те дават един от техните приеми довечера. Поканена си.
— Как е Пол? — стеснително попита Бриджит.
Пол Уебстър, красивият артистичен брат на Нона. Бриджит беше преживяла голямо разочарование с него — не се беше връщал дълго време, чак докато тя се сгоди. Едва тогава Пол излезе напред и обяви, че я обича. Твърде късно. По това време тя се беше отказала от него.
— Женен, с едно дете — обясни Нона. — Забележително е какво се случва на хората.
— Все още ли рисува? — попита Бриджит, спомняйки си жестокия талант на Пол.
— Не. Брокер е на Уолстрийт. Много добър. Не е ли това най-забавното нещо, което някога си чувала?
— Не мога да си представя Пол със сериозна работа и семейство. Той трябва наистина да се е променил.
— Да, но имам странното усещане, че все още в него се крие онова лошо момче.
— Направи ми една услуга — сериозно помоли Бриджит. — Моля те да внушиш на родителите си, че не искам никой да знае коя съм всъщност. Точно сега съм Бриджит Браун — след всички предишни скандали така е най-добре.
— С мене нямаш проблеми — каза Нона, след което погледна часовника си и изпищя. — Трябва да се връщам на работа — каза тя, сграбчвайки сметката. — Ще се видим довечера. В девет часа. Облечи нещо жестоко!
Бриджит кимна.
— Ще бъда там.
Купър Търнър беше познавач на жените, а Лесли Кейн беше неустоима. Не беше изненада, че за кратко време Америка се беше влюбила в този образ на идеалната американска красавица с бухнала червена коса, пълни изкусителни устни и прекрасно тяло. Тя се беше появила в два филма, превръщайки се в истинска звезда. В момента правеше филм с Купър и въпреки че той беше на четиридесет и седем, а тя — на двадесет и три, те въртяха любов на екрана. Холивуд харесваше любимите си актриси млади; нямаше значение на колко са момчетата.
Лесли беше в леглото с Купър на екрана и извън него. Той трябваше само да я погледне със сините си очи на познавач и тя беше негова.
Когато Лесли беше на четиринадесет години, тя беше закачила над леглото си негова снимка. Купър Търнър. Голяма работа. Колко ги мразеше всичките онези жени, с които той се срещаше и за които четеше в кино-списанията, които ревностно колекционираше. Не знаеше ли той, че му е писано да я чака?
Когато вторият й баща беше нахлувал в спалнята й късно през нощта с пълен стомах и бирен дъх, тя винаги се беше молила на образа на Купър, реещ се над разклатеното й легло, да я закриля, докато полуделият й втори баща ръмжеше и се хвърляше отгоре й.
С какъв кеф би го изритала в гадния чатал и би избягала. Но не можеше да го направи — не и докато
