лимузина!
— Не, Емилио — твърдо бе заявила тя. — Не ти вярвам. Ще отидеш с тях.
И това все пак беше нещо.
Бриджит погледна през прозореца.
— Хвърли едно око на тълпите — възкликна тя. — Ау! Страхотно!
— Стой спокойна — каза Нона. — Помни — ти също си звезда.
Зандино засия и кимна в съгласие. Бяха се оженили преди половин година. Сега Нона беше бременна в петия месец и двамата бяха невероятно щастливи.
Бриджит не можеше да стои мирно.
— Наистина се радвам, че Лъки и Лени ни поканиха — произнесе тя. — Тооолкова е гооот.
— Може би ще срещнеш мъжа на мечтите си — заяви Нона. — В Холивуд има много хубави момчета.
— Мъжът на мечтите ми не съществува — печално рече Бриджит. — Особено в Холивуд. Всъщност започвам да си мисля, че изобщо не съществува.
— Ти си звезда, Бриджит — супермодел — и никога не знаеш кой ще се втурне подире ти, полудял по прекрасното ти младо тяло. Шон Пен. Емилио Естебес. Кого би предпочела?
Бриджит направи гримаса.
— Не знам. Но ако го видя, бъди сигурна, че ще разбереш!
Лимузината им спря пред театъра.
— Навън! — каза Нона. — Бъди звезда!
— Голям си шеф.
— Ти щеше да си неконтролируема, ако не бях такава.
— Ха! На бас, че никой няма да знае коя съм.
— На десет долара. Давай.
Бриджит излезе от колата, пое си дълбоко въздух и застана с лице пред тълпите.
— БРИДЖИТ! БРИДЖИТ! БРИДЖИТ!
Скандираха името й. Тя се вцепени! Но беше и малко очарована.
Красив млад разпоредител я хвана за ръка, готов да я придружи между хората от медията.
— Дължиш ми десет долара — прошепна Нона някъде зад нея.
Тя се усмихна и се изправи пред пресата.
Джони Романо и съпругата му Даниела, женени вече от година, пристъпиха по червения килим с деветгодишната дъщеря на Даниела, вкопчила се в ръката на Джони. Семейството изглеждаше прекрасно. Джони — толкова мургав и секси. Даниела — толкова руса и красива. А малкото момиченце беше огледален образ на майка си.
Пресата смяташе историята за невероятно романтична. Даниела, френска журналистка, беше дошла в Лос Анджелис, за да интервюира Джони за някакво списание. Едно интервю и те се влюбили, той осиновил дъщеря й, оженил се за нея и сега те бяха перфектната холивудската двойка.
Даниела беше доволна. Джони беше щастлив.
Двамата чудесно си пасваха в любовта.
— Изглеждаш прекрасно — каза Купър.
— В никакъв случай — отговори Винъс с отвратена гримаса на лицето. — Дебела съм.
— Не си дебела, а бременна. Има голяма разлика.
— Трябваше да изглеждам лъскава и секси — загрижи се тя. — Почитателите ми го очакват. Трябваше да съм облечена в нещо изключително.
— Играта ти във филма е изключителна. Всеки, който го е гледал, казва, че номинацията ти е сигурна, включително и аз.
Тя го погледна с трепет.
— Наистина ли мислиш така, Куп? Нали не казваш това, само за да ме направиш щастлива?
Той се усмихна компетентно.
— Имам си други начини да те правя щастлива.
— Да, а това е свидетел — и тя печално се погали по изпъкналия корем.
Той постави ръка върху нейната.
— Толкова те обичам — рече той. — Никога не съм мислил, че това ще ме направи толкова щастлив.
— И като си помислиш, че едва не го провалихме — въздъхна тя.
— Е, все пак не го направихме.
— Знам. Една нощ с Вероника и ти дотича обратно при мене! Винаги трябва да съм благодарна на него или на нея.
— Ха-ха! Колко забавно!
— Казах ли ти, че тази вечер изглеждаш фантастично красив?
— Благодаря ти — и той се усмихна на обожаваната си бременна съпруга. Тя винаги знаеше как да го накара да се чувства като крал.
Алекс беше изморен, но това беше хубаво. Беше приключил с филма си шест седмици по-рано и оттогава бяха направили няколко пробни прожекции, които бяха надхвърлили всички очаквания. Филмът се въртеше от четири дена и отзивите бяха феноменални.
Знаеше, че с „Гангстери“ щеше да спечели „Оскар“. И двама от основните му актьори — Винъс и Джони — определено щяха да бъдат номинирани. Чувстваше се доволен и щастлив.
Беше очарован и от Лъки. Тя беше вярвала във филма и в него и сега те се отплащаха на „Пантър“.
За момент се замисли за Лъки — чувствата му към нея винаги бяха специални, но откакто Лени се бе върнал, той се беше отдръпнал, защото тя ясно му бе дала да разбере, че обича Лени и винаги ще го поставя на първо място. Хубавото беше, че тримата бяха станали добри приятели. Лени беше страхотен — Алекс не само го харесваше, но го и уважаваше.
Доминик седеше срещу сина си в лимузината със своя приятел — брокер, любител на тангата, когото тя беше срещнала в някакъв клуб на Уилшър. Беше приятен мъж, по-възрастен и доста подвижен.
Напоследък Доминик се беше променила — никаква критика повече. Чудеше се колко ли дълго щеше да продължи това.
Тази вечер придружаваше Лили и Франс. И двете бяха работили упорито за филма и заслужаваха такова отношение.
Замисли се за това, че след като „Гангстери“ вече е завършен и се върти, беше време да върне личния си живот в нормалното му русло. Кой знае какво има там, навън?
Смяташе да си вземе отпуска — да отиде до Италия и да разбере. Може би там имаше една диво красива, непредсказуема тъмнокоса жена, която го чакаше някъде…
Може би…
