модел ще започне.
Родителите на Нона я поздравиха на вратата, сепнати от нейното преображение. Те си я спомняха като хубава скромна блондинка. Сега тази изключителна красавица се движеше сред техния прием, изпълнена с наглост и поза. Тя спря на вратата на дневната.
— Скъпа моя, изглеждаш чудесно — възхитено каза ексцентричната майка на Нона.
— Ти също, Ефи — отговори Бриджит, докато светлите й сини очи обхождаха гостите, търсейки правилните хора, които да впечатли.
— Нона ми каза, че сега си модел — каза бащата на Нона Юл, висок и импозантен мъж.
— Ъъъ… Да.
— Сигурно е много вълнуващо.
— Така е — излъга тя.
— Е — рече Юл, повеждайки я през огромното помещение, претъпкано с еклектични групи гости. — Сигурен съм, че ще видиш десетки хора, които познаваш.
— Благодаря. И аз съм сигурна, че ще стане така — каза тя, докато се огледаше наоколо. Истината беше, че не познава никого. Дори не можеше да види Нона. Чудничко. Беше влязла така забележително, а сега стоеше там като градския идиот.
За момент се паникьоса, но после си помисли за това, как ли би действала Лъки в тази ситуация — Лъки, която никога не губеше контрол. „Мисли като Лъки! Мисли като Лъки!“ Тя вдигна високо глава, когато се отправи към бара.
— Бриджит?
Първият човек, на когото наскочи, трябваше да бъде Пол. Братът на Нона и нейният бивш приятел. Не го беше виждала най-малко няколко години. Изглеждаше различен. Преди ходеше с дълга коса, небръснат и с една златна обичка. Сега носеше респектиращо синьо сако, сиви панталони, бяла риза и консервативна вратовръзка. И ако това не беше достатъчно, косата му беше подстригана изключително късо. Беше направо жив кошмар!
— Пол! — възкликна тя.
— Изглеждаш фантастично — каза той, докато се отдръпваше назад с одобрителна усмивка.
— Хмм… А ти изглеждаш различен — отговори тя, мразейки това, което вижда.
— Ъъъ… Това е жена ми Фенела — рече той, прегръщайки със собственическа ръка дребна брюнетка и включвайки я в разговора. — Скъпа — каза той, — запознай се с Бриджит Станислопулос. Спомняш ли си, че съм ти говорил за нея? Най-добрата приятелка на Нона.
Той сигурно не беше казал на скъпата си женичка, че някога почти бяха гаджета.
— Приятно ми е да се запознаем — каза Фенела с тежък бостънски акцент. — Значи, вие сте приятелка на Нона?
— Точно така — произнесе Бриджит, връщайки вниманието си към Пол. — Между другото, сега съм Бриджит Браун. Моля те, не споменавай онова другото име.
— Извинявай.
— Всичко е наред — настъпи неловка тишина. Тя я наруши. — Чух, че имаш дете.
— Момче — каза Пол гордо.
Фенела се облегна собственически на рамото му.
— Да, малкият Милитъри изглежда съвсем като баща си.
Бриджит се насили да не се разсмее високо.
— Милитъри2? — попита тя, хвърляйки на Пол поглед, който означаваше „не говориш сериозно, нали?“.
— Искахме някакво необичайно име — отговори Фенела.
„Толкова е странно — помисли си Бриджит. — Някога бях готова да направя всичко за този мъж, а сега стоя тук и говоря с напълно непознат. Непознат, който е кръстил детето си Милитъри! В какъв глупак се е превърнал Пол!“
— Е, хубаво е, че ви видях — каза тя, опитвайки се да изчезне бързо. — Предполагам, че по-късно ще се видим отново.
Тя тръгна през помещението, усещайки очите на Пол върху гърба си. Неколцина мъже се опитаха да я заговорят. Тя се усмихваше и продължаваше да върви.
Най-сетне забеляза Нона да разговаря до прозореца. Продължи нататък, като се стараеше да запази походката и вида си. От вниманието, което привличаше, изглеждаше, че успява.
Нона скочи към нея и я прегърна.
— Толкова се радвам, че си тук — каза тя, усмихвайки се тайнствено. — Големи неща се случиха от обяда насам.
— Например? — полюбопитства Бриджит.
Нона изправи на крака красив чернокож, облечен в свободна африканска роба.
— Запознай се с годеника ми! Зандино — представи го тя триумфално.
Зандино се поклони и се усмихна. Зъбите му проблеснаха.
— Зандино — повтори Бриджит, малко изумена.
— Да. Зан долетя днес и ме изненада — каза Нона щастливо. — Запознахме се, когато посетих Африка. Бащата на Зан е племенен вожд, но Зан е ходил в колеж тук, така че не е точно чужденец в Америка.
— Ау! — Бриджит поклати глава. — Това е голяма изненада.
— Знам — рече Нона, правейки овча физиономия.
Бриджит се обърна към Зандино:
— Ще искате ли да живеете тук?
Широката зъбата усмивка на Зандино беше неустоима.
— Така и ще направя — каза той на много прецизен английски. — Надявам се да следвам право.
Нона й намигна.
— Не е ли най-добрият? — прошепна тя, доближавайки се до ухото на Бриджит. — И… има най-големия пенис, който някога съм виждала!
— Нона! Говориш за бъдещия си съпруг!
— Вярно е — засмя се щастливо Нона. — Разбира се, това не е единствената причина да се омъжа за него. Зан просто е най-нежният и най-сладкият младеж, когото някога съм срещала.
— Страхотно — каза Бриджит, докато се оглеждаше из залата. — Знаеш ли, Нона, трябва да завържа някои връзки тази вечер. С кого мислиш, че бих могла да се запозная?
— Е… Предполагам, че бих могла да те представя на шефката си от „Мондо“. Тя може би ще може да ти помогне. А там пък има неколцина модни фотографи. И… Чакай… Хмм… Мишел Ги — той е онзи френски сваляч, който ръководи агенцията за модели „Старбрайт“. Той е истински гадняр с невероятно его, но пък „Старбрайт“ е една от най-добрите агенции.
— Искам да се запозная с всички — каза Бриджит и в очите й проблесна видима светлинка.
— Добре, добре, само не се стягай. Сега ще направим едно кръгче и ще се спрем при всеки, до когото можем да се доберем.
Бриджит кимна.
— Какво чакаме тогава?
Лесли Кейн живееше в малка, но кокетна къщичка на Стоун кениън роуд в Бел Еър. Беше я купила веднага след като бе започнала да печели пари, наела беше интериорен дизайнер и бе повече от доволна от резултатите. За първи път в живота си тя имаше дом, място, което наистина беше нейно. Сега всичко, от което имаше нужда, беше мъж, който да го запълни, а Купър Търнър беше идеалният кандидат.
Малка подробност: той беше женен.
Още по-малка подробност: Лесли беше напълно уверена, когато ставаше въпрос за мъже. Наред с всичко друго тя беше обучена от великата мадам Лорета, а мадам Лорета беше уредила някои от най- преуспелите в бизнеса момичета — момичета, които се бяха омъжили за филмови звезди и магнати.
Лесли знаеше, че е на вярна следа с Купър. Той определено беше достатъчно ентусиазиран — през
