ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ПЪРВА
— Много искам довечера да ти покажа първия монтаж — каза Ричард. — Ще те чакам в шест и ще отидем заедно в прожекционната.
— Нямам търпение да го видя — Ники се надяваше, че ще може да напусне офиса на продукцията по- рано, за да може да го придружи.
— Изпълнението на Лара е невероятно, изключително — възхищаваше се той. — Тя е истинско чудо.
— Никак не съм изненадана — на Ники не й беше приятно, че той толкова се прехласва по Лара. Може би трябваше да се сети, че тя беше проектирала всеки детайл от облеклото, което обвиваше съблазнителното тяло на Лара в този филм, и с това много бе допринесла за успеха му. В крайна сметка филмът стана много зрелищен.
Седнаха да закусят вън на терасата. По това време обикновено тя вече беше излязла, но на вратата Ричард я задържа и настоя да поговорят за нещо много важно. Отложи ранното си излизане, макар да нямаше търпение да се заеме с работата си в офиса.
Погледна към часовника си. Досега той не беше споменал нищо по въпроса, заради който тя трябваше да остане.
— Лара се връща днес — каза го просто за да поддържа разговора. — Мислех си, че можем да я поканим на вечеря — нея и Мик, ако, разбира се, не възразяваш.
— Защо трябва да се мъкне и този тъпак?
— Мисля, ще е добре да се срещнат най-напред в подобна светска обстановка. Да се опознаят, преди да са започнали работа над филма.
— Лара ще се ужаси от него — безстрастно обобщи Ричард. — Тя въобще не забелязва подобни типове.
— Не мисля, че е толкова противен.
— Повярвай ми, ужасен е.
— Ричард — Ники беше готова да отстоява позициите си, — когато се заех с този проект, ти ме подкрепяше… а сега ме критикуваш всеки ден.
— Защото непрекъснато правиш грешки — каза той с монотонно пренебрежение. — Въобще не се вслушваш в съветите ми. И никога, в никакъв случай, не трябваше да каниш Лара, нито да наемаш Мик Стивън.
— Какво имаш против него? Той е брилянтен.
— Е, може и да е брилянтен, но му трябва продуцент, който да го държи изкъсо. Ти нямаш достатъчно опит, Ники. И първо трябва да го понатрупаш.
— Какво друго да ти кажа освен благодаря. Високо ценя твоята загриженост — и тя отново погледна към часовника си. — Трябва вече да тръгвам, Ричард. Имаш ли да ми казваш още нещо?
— Обещах на Съмър да поговоря с тебе за нея.
— Какво има? — тя се подразни, защото ако Съмър искаше да й каже нещо, трябваше да говори направо с нея.
— Тя ми каза, че всеки опит да се разберете помежду си завършва с яростни кавги.
— Не е точно така.
— Но тя го преживява така.
Ники кимна и отново попита за какво става дума.
Той притисна длани една о друга и я погледна в очите.
— Тя иска да остане при нас.
— Моля? — в първия момент Ники си помисли, че не е чула добре.
— Не иска да се връща в Чикаго, а да тръгне на училище тук. — Ричард замълча, после добави: — Това трябва да те засяга. Тя е твоя дъщеря.
— Да, дъщеря, с която почти не сме се виждали, след като се разделихме, когато тя беше на осем години. За да бъда откровена докрай, трябва да кажа, че не знам дали в този момент мога да поема отговорността за възпитанието й.
— Не си много сговорчива — смъмри я той и с това увеличи раздразнението й.
— Знаеш ли, Ричард — тя започваше да се нервира. — Чувствам се засегната, че тя е поискала от тебе да говориш с мен.
— Изпълнявам чисто и просто задълженията на посланик — и той отпи глътка кафе. — Защо не седнете и не поговорите за това?
— И това ще стане, но… когато се освободя малко. Точно сега закъснявам за работа. — Грабна ключовете за колата си от масата и напусна къщата, кипяща от недоволство. Откъде накъде Съмър ще ходи при Ричард и ще иска той да говори от нейно име?
За момент се изкуши да се върне обратно вкъщи и да измъкне мързеливата си дъщеря от леглото.
Камериерката казваше, че всеки ден Съмър спи до обяд, след това става, среща се с приятели и изобщо не се появява вкъщи — освен ако не трябва да се преоблече. Но после Ники размисли и се отказа от тази идея. Изведнъж почувства вина. Ричард беше напълно прав да й натяква, че тя е майка на Съмър. Най- разумното, което можеше да направи, бе да обсъди с Шелдън желанието на Съмър да остане в Лос Анджелис.
Когато пристигна в офиса, Мик вече ръководеше голяма работна среща. Беше започнал, без да я изчака, което още повече я ядоса.
Седна до него. Той едва й махна с ръка. Тя знаеше, че филм се прави с много усилия, но ако си продуцент, тогава времето ти минава изцяло в решаване на проблеми. Всички от екипа поставят своите изисквания, а преди началото на снимките е задължително всеки детайл да е уточнен.
Когато направиха почивка, тя поръча на асистентката си да изпрати на Лара цветя с бележка, в която я приветства със завръщането й и я кани утре на вечеря.
Мик я отвлече на обяд.
— Айдън е направо хлътнал по тебе — и премлясна с долната си устна. — Направо си му взела акъла.
— Много мило — но изобщо не изглеждаше впечатлена.
— Да бе. И ми каза, че си страшно точна мадама.
— Докато се държи както трябва, въобще не ми пука какво е казал и какво си мисли.
— Колко пъти да ти го повтарям — каза Мик с победоносен вид. — Айдън е душица.
— И да не забравиш — напомни му тя, — утре вечер си вкъщи. Искам да се запознаете с Лара.
— Е, щом трябва…
— И си набий в главата, Мик: тя е звезда и трябва да внимаваш какво й говориш.
— Ще си взема бележка. Даже ще си сложа вратовръзка. Единствената ми вратовръзка…
— Няма нужда да се престараваш.
— А, не, не. Ще бъда изряден и сериозен.
Прибра се вкъщи преди седем. Ричард и Съмър бяха на терасата и играеха на скрабъл. Ники се почувства като натрапник.
— О, мамо — поздрави я Съмър, сладка като бонбонче както винаги. — Как мина днес?
Защо винаги се получава така: когато Ричард е наблизо, Съмър се държи като идеалната дъщеря.
— Изцедена съм — и потъна в креслото.
— О-хо — обади се и Ричард, — ако сега казваш, че си изцедена, почакай да видиш какво ще говориш, когато започнат снимките.
Съмър се изправи. Беше облечена с високо изрязани къси панталонки и късо горнище. „Твърде много гола плът“ — помисли си Ники.
— Трябва да се обличам — съобщи Съмър. — Отивам на купон.
— Пак ли? — попита Ники.
— Така е, мамо. Ричард одеве ми каза, че сега трябва да си живея живота — докато съм млада.
— Ами?! — и Ники му хвърли гневен поглед.
— Ваканцията ми е страхотна — въодушеви се Съмър и прегърна Ники през врата. — Благодаря ти, мамо.
