Изтича до Ричард и го целуна, след това се втурна в къщата.
— Не мога да разбера защо вечно се оплакваш от нея — обади се Ричард и отмести дъската за скрабъл. — Тя е прекрасно момиче.
— Ти виждаш само положителните страни — тъжно му отговори Ники.
Час по-късно се настаниха в прожекционната, за да видят готовите кадри от „Френско лято“.
Ники забрави за „Отмъщение“ и изцяло се отдаде на пленителните сцени, които една след друга се редяха на екрана. Камерата беше много добра, а нейните костюми — съвършени. Ричард наистина беше прав — изпълнението на Лара беше безупречно. Хари Солитър и Пиер Перес също правеха невероятни роли.
Когато запалиха осветлението, Ричард се усмихваше широко.
— Този път си надминал себе си — възкликна тя. — Във възторг съм!
— Ако не беше Лара, нямаше да се получи — каза той. — Тя беше идеалната героиня.
На връщане се отбиха в магазин от веригата „Дан Тана“ и оттам взеха стек и салата, а Ники трябваше да слуша безкрайните излияния на Ричард за филма му. Наистина беше изцяло завладян от него. Тя се опита да насочи разговора към „Отмъщение“, но това въобще не му направи впечатление.
След вечеря слязоха с колата към брега.
— Искам вече да си лягаме — подкани го тя, когато влязоха вкъщи.
— Закъде си се разбързала толкова?
— Защо е нужно да заключваш? — попита той, докато сваляше пуловера и изхлузваше панталоните си.
— За да сме сами.
— Съмър излезе. А и да беше у дома, едва ли щеше да влезе, без да почука — и той включи телевизора.
— Съмър е съвсем непредсказуема — тя влезе в банята, откъдето се появи след пет минути, облечена в секси черна нощница.
Ричард лежеше под завивките и гледаше като омагьосан екрана на телевизора.
— Как ще ми обясниш това? — започна, докато се настаняваше в леглото до него. — Когато имам настроение, се оказва, че ти си падаш повече по нощния блок, отколкото по мене.
— Не ставай смешна — той се опита да задържи дистанционното, което тя искаше да измъкне от ръцете му.
— Знаеш ли, не сме се любили от седмици — тросна се тя.
— И двамата имаме толкова много работа — на него сякаш не му пукаше.
— Това пък кога те е спирало? — и докосна члена му и го поглади, докато той не се възбуди напълно.
След малко легна отгоре й и без дума започна да помпи, докато се изпразни. После се търколи настрани, затвори очи и веднага заспа дълбоко.
Ники беше дълбоко наранена. Къде останаха чувствата? Да не говорим за любовната игра. Ричард беше любовник, а сега? Най-жестоката обида беше, че не загаси телевизора и през цялото време го остави да работи.
Обърна гръб на хъркането му и зарови глава под възглавницата, засегната и ядосана.
Когато приключи с „Отмъщение“, трябва да си поговорят и тя няма да отложи този разговор нито за миг.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ВТОРА
— Снощи не можах да си вляза вкъщи — цупеше се Каси.
— О, извинявай — виновно я погледна Лара. — Сигурно съм заключила вратата, като съм влязла… по навик.
— Трябваше да счупя прозореца — продължи да обвинява Каси. — Както знаеш, трябва да отговаряме за имуществото и вече им оставих съобщение за повредата.
— Естествено.
— Наред ли е всичко?
Лара се усмихна очарователно.
— Да, Каси. Всичко е прекрасно.
Каси държеше в ръка бележник.
— Изготвих в общи линии графика ти за Лос Анджелис — каза тя. — Твърде е претоварен, но ако не ти се случи нещо — някоя настинка например, — ще се справиш.
Лара хвърли поглед към графика си и изстена:
— Това е направо непосилно. Няма да имам и секунда, за да си поема дъх.
— Ти настояваше да се снимаш в „Отмъщение“. Агентът ти те предупреди.
Лара огледа по-подробно плътния график и се намръщи.
— Сигурна съм, че можеш да отмениш някои от ангажиментите.
— Невъзможно — възрази Каси. — Всичко е важно. Рекламите за последните ти два филма. Дублажът на „Френско лято“. Участията в телевизията. Благотворителните ти акции. Прегледите при лекаря и зъболекаря. Връзките с обществеността. Кориците на списанията…
— Добре, добре, подробно ще го проуча в самолета.
Каси поклати глава и излезе. Лара се загледа през прозореца. Пред къщата чакаше лимузината, багажът — до нея. Шофьорът усърдно пълнеше багажника. След десетина минути ще тръгнат оттук.
Отново влезе в спалнята. Джой беше в банята и разглеждаше голото си тяло в огледалото.
Тя се изправи пред него, облечена и съвсем готова за полета.
— Време е да тръгваме — каза, докато си мислеше колко харесва това тяло. Стегнато, но без напомпани мускули, с широки плещи, плосък корем и дълги атлетични крака. Гърдите му бяха леко окосмени. Имаше и най-апетитното дупе на света.
— Да, не съм забравил — но продължаваше старателно да изследва отражението си в огледалото.
Тя го шляпна лекичко и го подкани:
— Стига си се прехласвал по вида си, ами побързай, господин Красавецо!
Той се обърна към нея, долепил голия си задник до ръба на мивката.
Боже мой, беше твърд. Тя усети как краката й веднага се подкосиха. Бяха изминали само няколко дена, а те бяха толкова близки. Не можеше да повярва, че той е тук, в собствената й баня, гол, сякаш бяха женени от години. А тя, винаги толкова благоразумна, сега беше като замаяна. Но това въобще не я интересуваше. Какво от това? Наслаждаваше се на всеки момент на безотговорна възбуда.
— Защо не коленичиш? — попита той по същество. — Защо не го направиш точно сега?
— А ти защо не започнеш да се обличаш? — отговори му тя.
Той й се усмихна.
— Онова, което виждаш, не ти ли харесва?
Тя му върна усмивката.
— Да, но знам, че ще си бъде на мястото и когато пристигнем в Лос Анджелис.
— Добре, добре — засмя се той. — Обличам се.
— Пет минути, не повече. Самолетът не може да чака.
— Предполагам, че ще летим с частен самолет, нали? — и протегна ръка към бельото си.
— Това няма значение, защото и те трябва да спазват графика си за полетите.
— Да, госпожо — пошегува се той, докато нахлузваше боксерките си.
Изтича оживена и радостна в кухнята. Видя през прозореца Каси да ги чака до колата и да разговаря с шофьора. Нямаше търпение да сподели с Ники, да обяви на всеослушание, че е влюбена — дори да не беше любов, със сигурност беше страст.
