посещение.
Въведох го и се качих заедно с него горе.
— Лейди Глайд беше в обичайното си състояние — казва му господарката на вратата. — Беше будна и гледаше със странен и безнадежден поглед, когато я чух да надава слаб вик и на мига припадна.
Докторът се приближи към леглото и се наведе над болната. Като я видя, изведнъж стана много сериозен и сложи ръка на сърцето й.
Господарката се бе втренчила в мистър Гудрик.
— Нали не е мъртва — прошепна тя и започна да трепери от главата до петите.
— Да — каза докторът много тихо и печално. — Мъртва е. Боях се, че ще стане тъй ненадейно, след като преслушах вчера сърцето й.
Господарката отстъпи от леглото, докато той и говореше, и пак се разтрепера цялата.
— Мъртва! — шепнеше си сама тя. — Мъртва тъй ненадейно, тъй бързо! Какво ще каже графът?
Мистър Гудрик я посъветва да слезе долу и да се поуспокои.
— Цяла нощ сте будували — каза й той. — Нервите ви са разклатени. Тази особа — каза той, имайки пред вид мен, — тази особа ще остане в стаята, докато ви пратя нужната помощ.
Господарката стори тъй, както той я посъветва.
— Трябва да подготвя графа — рече тя. — Трябва внимателно да подготвя графа.
И тъй, тя излезе, цялата трепереща.
— Вашият господар е чужденец — каза мистър Гудрик, след като господарката ни остави сами. — Дали знае как се вади смъртен акт?
— Не знам — казвам му аз, — но сигурно — не.
Докторът се позамисли и после ми рече:
— Обикновено не се занимавам с подобни неща, но ще спестя на семейството неприятности, ако в този случай сам регистрирам смъртта. След половин час имам път към районната служба и не ми представлява труд да се отбия. Кажете им, ако обичате, че ще го направя.
— Да, сър — казвам му аз. — Наистина много благодарим за любезността ви да се погрижите за това.
— Нямате нищо против да останете тук, докато ви изпратя съответния човек? — пита ме той.
— Не, сър — казвам му аз. — Ще остана при бедната дама. Мисля, че нищо повече не можеше да се направи, сър, от това, дето беше направено?
— Не — казва ми той. — Нищо. Сигурно е страдала много, преди още да я видя. Случаят беше безнадежден, когато ме повикаха.
— Ой, божке! — казвам му аз. — Рано или късно всички ще стигнем дотук, нали, сър?
Той не ми отговори на това. Изглежда, не му се приказваше. Каза: „Довиждане“ и си отиде.
Останах до леглото, докато мистър Гудрик изпрати лицето, както беше обещал. Казваха й Джейн Гулд. Видя ми се почтена жена. Тя си мълчеше — само каза, че знаела какво се иска от нея, защото била оправяла много такива.
Как господарят е приел известието, когато го е чул, не мога да зная, защото не бях там. Ама когато по- сетне го видях, той наистина беше сломен. Седеше тихо в един ъгъл и дебелите му ръце бяха отпуснати на дебелите му колена, а главата му бе клюмнала и очите му никъде не гледаха. Той изглеждаше не толкоз опечален, колкото уплашен и зашеметен от станалото. Господарката уреди всичко, което трябваше да се направи за погребението. Много пара трябва да е струвало — особено ковчегът — много хубав беше. Съпругът на покойната, както разбрахме, бил по чужбина. Но господарката ми (която й беше леля) уреди сприятелите й от провинцията (май в Къмбърланд) да я погребат до гроба на майка й. Всичко по отношение на погребението бе направо както трябва, пак да си кажа, а господарят замяна, за да присъствува там на място. Голяма работа беше той — целият в дълбок траур, сериозен, с бавна крачка и с широка тента на шапката — тъй си е!
В заключение в отговор на зададените ми въпроси имам да кажа следното:
1. Че нито аз, нито другата прислужница сме виждали господарят да дава лекарство на лейди Глайд.
2. Че доколкото ми е известно, той никога не е оставал сам в стаята с лейди Глайд.
3. Че не мога да обясня какво е предизвикало неочакваната уплаха, която, както ми каза господарката, е обхванала дамата при влизането й в къщата. Причината за това не бе обяснена нито на мен, нито на другата прислужничка.
Горното показание бе прочетено в мое присъствие. Нямам какво да добавя, нито да махна от него. Кълна се като християнка, че това е истината.
До завеждащия районния отдел за гражданско състояние, където бе отбелязан долуспоменатият смъртен случай.
С настоящото удостоверявам, че посещавах като лекар лейди Глайд, навършила двадесет и една години; че я видях за последен път на 25 юли 1850 година; че тя почина същия ден на Форист Роуд № 5, Сейнт Джонс Уд; и че причината за смъртта й бе аневризъм. Продължителност на заболяването — неизвестна.
Аз бях лицето, изпратено от мистър Гудрик да направи каквото е нужно за тленните останки на една дама, починала в дома, упоменат в предходното показание. При тялото сварих прислужничката Хестър Пинхорн. Останах при тялото и го приготвих навреме за погребението. То бе положено в ковчега в мое присъствие и след това видях как го заковават, преди да го изнесат. Когато това бе сторено, получих полагаемото ми се и си отидох. Лицата, които биха се заинтересували от мен, могат да се обърнат към мистър Гудрик. Той ще потвърди, че съм човек, който говори истината.
В святата памет на Лора, лейди Глайд, съпруга на сър Пърсивъл Глайд, баронет, живеещ в Блакуотър Парк, Хампшър, и дъщеря на покойния Филип Феърли, ескуайър, живеещ в Лимъридж Хаус, в тази енория. Родена — 27 март 1829; омъжена — 22 декември 1849; починала — 25 юли 1850.
