Моето положение биде определено, подбудите ми — изложени. Сега иде ред на разказа на Мариан и на разказа на Лора.
Ще ги предам не с думите (често прекъсвани, често неизбежно обърквани) на тези, които ги разказаха, а с думите на кратките, ясни, по ученически прости бележки, които се заех да запиша за моя собствена ориентация и за ориентация на моя адвокат. Така заплетената паяжина ще бъде най-бързо и най-добре разнищена.
Разказът на Мариан започва там, където завърши своя икономката на Блакуотър Парк.
Мис Халкъм научила за заминаването на лейди Глайд от дома на съпруга й, както и за обстоятелствата, свързани с него, от икономката. Едва няколко дни по-късно (колко точно, мисис Мичелсън не се наема да каже, тъй като нямала никакви писмени записки по въпроса) пристигнало писмо от мадам Фоско, известяващо за ненадейната кончина на лейди Глайд в дома на граф Фоско. Писмото не споменавало никакви дати и оставяло на личното усмотрение на мисис Мичелсън да разкрие новината пред мис Халкъм или да отложи това за по-късно, когато здравето й укрепнело.
След като се посъветвала с мистър Досън (който самият поради заболяване не могъл веднага да възобнови грижите си за болната в Блакуотър Парк), мисис Мичелсън по негово наставление и в негово присъствие предала известието или в деня, когато писмото било получено, или на следващия. Тук не е необходимо да се спираме на въздействието, оказано от жестоката новина за неочакваната смърт на лейди Глайд върху сестра й. За целта ни е уместно само да споменем, че повече от три седмици след това тя не била в състояние да пътува. В края на този срок се отправила за Лондон, придружена от икономката. Там се разделили, като преди това мисис Мичелсън съобщила на мис Халкъм адреса си, в случай че в бъдеще поиска да установят връзка помежду си.
Разделяйки се с икономката, мис Халкъм отишла незабавно в кантората на господата Гилмор и Кърл, за да се консултира с последния в отсъствието на мистър Гилмор.
Тя разкрила пред мистър Кърл това, което смятала, че е желателно да скрие от всеки друг (включително и от мисис Мичелсън) — своето подозрение към обстоятелствата, при които лейди Глайд се била поминала, Мистър Кърл, който преди това бил дал благоприятни доказателства за искреното си желание да бъде в помощ на мис Халкъм, веднага се заел да направи проучвания, каквито деликатното и опасно естество на предложеното от него разследване допускало.
За да приключим с тази част на темата, преди да продължим, може би трябва да споменем, че граф Фоско улеснил всячески мистър Кърл, който обяснил, че е изпратен от мис Халкъм, за да проучи всички подробности, които са й неизвестни относно кончината на лейди Глайд. Мистър Кърл се свързал с лекаря Гудрик и с двете прислужнички. При липсата на какъвто и да е начин за удостоверяване точната дата на заминаването на лейди Глайд от Блакуотър Парк, резултатът от показанията на лекаря и на прислужничката, както и направените с готовност изявления от страна на граф Фоско и съпругата му се оказали решаващи за заключението на мистър Кърл. Той допуснал, че силното страдание от загубата на сестра й я е подвело най-пагубно и писал на мис Халкъм, че потресаващото подозрение, за което намекнала в негово присъствие, било според него лишено от всякакви основания.
Междувременно мис Халкъм се завърнала в Лимъридж Хаус и съобщила там цялата допълнителна информация, която могла да получи.
Мистър Феърли получил първото съобщение за смъртта на своята племенница от сестра си мадам Фоско, но и в това писмо не били упоменати никакви точни дати. Той приел предложението на сестра си покойната да бъде положена в гроба на майка си в църковния дворна Лимъридж. Граф Фоско придружил тленните останки до Къмбърланд и присъствувал на погребението, което се състояло на тридесети юли. На него дошли, в знак на почит, всички жители на селото и околността. На следващия ден надписът (съставен, както се говорело, от лелята на покойната и одобрен от брат й мистър Феърли) бил издълбан от едната страна на паметника над гроба.
В деня на погребението и на следващия ден граф Фоско бил приет като гост в Лимъридж Хаус, но никакъв разговор не се състоял между мистър Феърли и него. Те контактували писмено и посредством този начин граф Фоско запознал мистър Феърли с подробностите около болестта на племенницата му и смъртта й. Писмото, предоставящо тази информация, не добавяло нищо ново към вече известните факти, но в послеписа си съдържало един забележителен параграф. Той се отнасял до Ан Катърик.
В същината си въпросният параграф гласял следното:
Той първо уведомявал мистър Феърли, че Ан Катърик (за която можел да научи пълни подробности, след като мис Халкъм пристигне в Лимъридж) била открита в околностите на Блакуотър Парк и за втори път била предадена на грижите на лекаря, от чието попечителство вече веднъж била избягала.
Това била първата част на послеписа. Във втората част се отправяло предупреждение, че душевното заболяване на Ан Катърик се е усложнило от продължителното й пребиваване на свобода без контрол и че умопомрачителната омраза и подозрение към сър Пърсивъл Глайд, които изцяло занимавали болното й въображение, съществували все още, но под нова форма. Последната приумица на тази клета жена била да дразни и тревожи сър Пърсивъл, а себе си да издигне в очите на пациентите и сестрите, като се представя за покойната му съпруга. Идеята за това въплъщение очевидно й хрумнала след един краткотраен разговор, който успяла да проведе с лейди Глайд, при който забелязала изключителната случайна прилика между покойната дама и себе си. Напълно неправдоподобно било тя да избяга повторно от приюта, но все пак можело да се случи да намери начин да дразни родствениците на покойната лейди Глайд с писма и именно затова мистър Феърли бил предупреден как да ги приема.
Този послепис бил показан на мис Халкъм, когато пристигнала в Лимъридж. Предадени й били също дрехите, които носела лейди Глайд, и другите вещи, с които пристигнала в дома на леля си. Мадам Фоско ги била събрала грижливо и изпратила в Къмбърланд.
Така стояли нещата, когато мис Халкъм пристигнала в Лимъридж в началото на септември. Скоро след това тя отново била прикована към леглото, тъй като отслабналите й физически сили не могли да преодолеят тежките душевни терзания, от които сега страдала. Когато след около месец се пооправила, подозрението спрямо обстоятелствата около смъртта на сестра й оставало все тъй непоклатимо. Междувременно нямала никакви известия от сър Пърсивъл Глайд, но мадам Фоско й била писала няколко писма, проявявайки най-сърдечна загриженост от името на съпруга си и от свое име. Вместо да отговори на тези писма, мис Халкъм уредила да се следят тайно домът в Сейнт Джонс Уд и действията на неговите обитатели.
Нищо съмнително не било открито. Със същия резултат приключили и следващите разследвания по отношение на мисис Рубел, които също били осъществени тайно. Тя била пристигнала в Лондон със съпруга си шест месеца преди това. Идвали от Лион и наели една къща недалеч от Лестър Скуеър. Възнамерявали да я устроят в пансион за чужденци, които се очаквали да бъдат особено много по време на Изложението през 1851 година. В квартала никой не можел да каже нищо против двамата съпрузи. Те били кротки хора, спечелили с честен труд постигнатото. Последните събрани сведения се отнасяли до сър Пърсивъл Глайд. Той се бил установил в Париж и водел кротко съществование сред малък кръг от приятели англичани и французи.
Стигайки до задънена улица, мис Халкъм не могла да се успокои и решила да посети приюта, където смятала, че Ан Катърик е затворена за втори път. Тя изпитвала силно любопитство към тази жена в миналото, а сега интересът й бил двойно по-голям — първо, защото искала да провери дали е вярно, че Ан Катърик се представя за лейди Глайд и, второ (ако това се окажело така), да разбере какви са подбудите на нещастното създание към подобен опит за измама.
Макар че в писмото на граф Фоско до мистър Феърли не се споменавал адресът на приюта, този важен пропуск не представлявал никакво затруднение за мис Халкъм. Когато мистър Хартрайт срещнал Ан Катърик в Лимъридж, тя го осведомила в кой район се намира приютът, а мис Халкъм записала местонахождението му в дневника си наред с всички други подробности на разговора така, както ги чула от самия мистър Хартрайт. Съответно разлистила дневника си, намерила адреса, взела със себе си писмото на графа до мистър Феърли, което можело да й бъде от полза като някакво удостоверение за самоличност, и на единадесети октомври поела сама към приюта.
Същата нощ преспала в Лондон. Възнамерявала да отседне в дома на старата гувернантка на лейди Глайд, но мисис Веси така се разстроила при срещата с най-близката и най-скъпа приятелка на покойната си
