предопределени да помогнат за възкресението на мъртвата. Какво положение! Предлагам го на печелещите признание романисти в Англия. Предлагам го, като напълно ново, на изхабените драматурзи на Франция.
Лейди Глайд беше на гарата. Получаването на багажа й бе свързано с голямо стълпотворение, бъркотия и забавяне, което не ми се понрави (защото някой неин приятел можеше внезапно да се окаже сред нас). Щом потеглихме, първите й въпроси бяха за сестра й. Съчиних най-успокоителни новини, уверявайки я, че ще види сестра си в дома ми. Домът ми, за случая само, се намираше близо до Лестър Скуеър и в него живееше мосьо Рубел, който ни посрещна в преддверието.
Заведох гостенката си в една от задните стаи на горния етаж, а двамата джентълмени, които трябваше да видят болната и да издадат медицинските свидетелства, чакаха на приземния етаж. След като успокоих лейди Глайд, уверявайки я, че сестра й е добре, представих й поотделно приятелите си. Те извършиха формалностите по случая бързо, интелигентно и добросъвестно. Влязох в стаята веднага след като те излязоха и ускорих събитията, споменавайки за тревожното здравословно състояние на „мис Халкъм“.
Последвалото бе според предвижданията ми. Лейди Глайд се изплаши и й прилоша. За втори и последен път повиках на помощ науката. Чашата вода и амонячното шишенце, в което имаше лекарства, я освободиха от всякакви по-нататъшни притеснения и тревоги. Допълнителните дози по-късно, вечерта, й осигуриха скъпоценната благодат на добрия нощен сън. Мадам Рубел пристигна навреме, за да се заеме с облеклото на лейди Глайд. Спазвайки най-голямо благоприличие, добрите ръце на почтената Рубел свалиха през нощта собствените й дрехи и на сутринта я облякоха с тези на Ан Катърик.
През целия ден поддържах нашата пациентка в състояние на полусъзнание, докато умелото съдействие от страна на моите двама приятели ми даде възможност да се снабдя с необходимата заповед значително по-рано, отколкото смеех да се надявам. Същата вечер (вечерта на 27-и) мадам Рубел и аз отведохме нашата съживена „Ан Катърик“ в приюта за душевноболни. Тя бе приета с голямо учудване, но без подозрение благодарение на заповедта, удостоверенията, писмото на Пърсивъл, приликата, дрехите, както и на обърканото й душевно състояние в този момент. Върнах се веднага, за да помогна на мадам Фоско в приготовленията за погребението на лъжливата „лейди Глайд“, тъй като в мен бяха дрехите и багажът на истинската лейди Глайд. Те бяха след това изпратени в Къмбърланд с превоза, използуван за погребението. Присъствувах на погребението, облечен с подобаващо достойнство в пълен траур.
Моят разказ за тези забележителни събития, написан при не по-малко забележителни обстоятелства, свършва тук. По-маловажните предпазни мерки, които предприех, установявайки връзката с Лимъридж Хаус, са вече известни, както и великолепният успех на моето начинание й големите материални резултати, последвали от него. Искам да заявя с цялата сила на убеждението си, че единственото слабо място в моя план нямаше никога да бъде открито, ако преди това не бе разкрито единственото слабо място в сърцето ми. Нищо, освен фаталното ми обожание на Мариан, не би ме възпряло да се намеся за собственото си спасение, когато тя организира бягството на сестра си. Поех риска и се доверих на пълното унищожение на самоличността на лейди Глайд. Ако Мариан или мистър Хартрайт пожелаеха да удостоверят тази самоличност, те щяха да си навлекат обществено порицание заради опита си да докажат такава отявлена измама, съответно щяха да предизвикат подозрение, да се дискредитират и нямаше да могат да изложат на опасност моите и на Пърсивъл тайни. Аз направих една грешка, доверявайки се слепешката на шанс като този. Извърших и друга, когато Пърсивъл си плати за упорството и невъздържаността, като допуснах освобождението на лейди Глайд от лудницата и за втори път дадох възможност на мистър Хартрайт да ми избяга. Накратко — в това критично положение Фоско не бе верен на себе си. Пагубна и нетипична грешка! Ще съзрете причината в сърцето ми, ще я съзрете в образа на Мариан Халкъм — първата и последна слабост в живота на Фоско!
В зряла, шестдесетгодишна възраст аз правя това небивало признание. Младежи, призовавам за вашето съчувствие; девойки, настоявам за вашите сълзи.
Още една дума и вниманието на читателя (съсредоточил притаения си дъх върху мен) ще бъде освободено.
Моето проникновение ми подсказва, че любознателните хора ще зададат тук три неминуеми въпроса. Те ще бъдат формулирани и ще получат отговори.
Първи въпрос. Каква е тайната на непоколебимата преданост на мадам Фоско към осъществяването на най-смелите ми желания и подкрепата на най-съкровените ми замисли? Бих могъл да отговоря, позовавайки се просто на собствения си характер и питайки на свой ред къде в световната история мъж от моята класа не е имал край себе си жена, принесла се в саможертва пред олтара на неговия живот? Но аз не забравям, че пиша в Англия, не забравям, че се ожених в Англия и питам дали в брачните задължения на жената в тази страна е включено личното й мнение за принципите на нейния съпруг? Не! От нея се изисква безпределна любов, почтеност и послушание. Това именно прави и моята съпруга. От позицията на върховна морална възвишеност аз достойно заявявам, че тя прилежно изпълнява брачните си задължения. Замълчи, Клевета! Английски съпруги, отнесете се с разбиране към мадам Фоско!
Втори въпрос. Ако Ан Катърик не бе умряла, когато умря, какво щях да правя? В такъв случай щях да помогна на изтощената Природа да намери вечен покой. Щях да отворя вратите на Затвора на Живота и да даря пленницата (неизличимо болна телом и духом) с щастливо освобождение.
Трети въпрос. При едно спокойно преразглеждане на всички обстоятелства заслужава ли моето поведение сериозно обвинение? Най-категорично — не! Нима най-внимателно не се предпазвах от позора да извърша ненужно престъпление? С огромните си познания в областта на химията аз можех да отнема живота на лейди Глайд. При една невероятна жертва от моя страна аз следвах повелите на собствената си изобретателност, човечност и предпазливост и вместо туй й отнех самоличността. Съдете ме по това, което бих могъл да направя. От тази позиция, колко в същност невинно и добродетелно изглежда стореното от мен!
В началото заявих, че този разказ ще бъде един забележителен документ. Той отговори напълно на моите очаквания. Приемете тези пламенни редове — моето последно завещание към страната, която напускам завинаги. Те са достойни за случая и достойни за
I
Когато затворих последния лист от ръкописа на графа, половината час, през който бях приел да остана на Форист Роуд, бе изтекъл. Мосьо Рубел погледна часовника си и се поклони. Станах веднага и оставих пълномощника сам в празната къща. Повече не го видях, нито чух нещо за него или за жена му. Из тъмните храсталаци на злодейството и измамата те бяха изпълзели на нашия път, тайно пропълзяха отново там и изчезнаха.
Четвърт час след като напуснах Форист Роуд, аз бях вече у дома. Няколко думи бяха достатъчни, за да кажа на Лора и Мариан как е приключило моето отчаяно начинание и какво би могло да бъде следващото събитие в нашия живот. Оставих подробните обяснения за по-късно и забързах обратно към Сейнт Джонс Уд, за да се срещна с човека, комуто граф Фоско бе поръчал каретата, когато е посрещнал Лора на гарата.
Адресът ме отведе в някакви „конюшни“ на четвърт миля от Форист Роуд. Собственикът се оказа възпитан и почтен човек. Когато му обясних, че важно семейно дело ми налага да го помоля да направи справка в книжата си относно установяването на една дата, която бих могъл да получа от счетоводните му документи, той не възрази. Книгата бе доставена и на дата „26-и юли 1850“ поръчката бе записана със следните думи:
„Затворен файтон за граф Фоско, Форист Роуд 5. Два часа. (Джон Оуен.)“
