заглуши натрапчиво повтарящото се:
„Ще изчезне загадката, ще изчезне загадката, ще…“
Тя намали темпото. Спомни си и другото:
„Компютърът прави магии, животът ги разваля… разваля… разваля…“
Спря се. Демонът я чакаше. Само да завие зад ъгъла и…
Заотстъпва, потока от бързащи я тикаше напред. Тя се измъкна встрани, облегна се на близката сграда. Укроти се.
Не, не трябваше да се срещат, нали чувството, че е коричка изсъхнал хляб си бе отишло. На него можеше да каже всичко, тъкмо заради тайнственото не/познаване.
Забърза обратно към къщи. Включи компютъра и му написа:
Извинявай, че не дойдох! Ти имаше право. Предпочитам магията, тя ми стига. Няма да я разваля. Чакам те online.
Остави кю-то включено и отиде до касетофона, пусна си Жо Дасен.
„Ако ти не съществуваше, защо да съществувам аз…“
Него го имаше, какво повече?
Информация за текста
© Даниела Колева
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/1774)
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48
