Online

Докато една вечер, когато вече не вярваше, че ще разговарят отново, видя че той е online. Дали щеше да… Тя опита:

Daisy (23:31 PM):

Хемингуей имал десет златни правила.

Demon (23:32 PM):

И кое е първото?

Daisy (23:33 PM):

Бъдете винаги влюбени!

Demon (23:34 PM):

Радвам ти се много!

Daisy (23:35 PM):

Радостта ти в мълчание ли се изразява? Никой досега не ми е казвал това!

Demon (23:36 PM):

Все ще те питам — защо си Дейзи?

Daisy (23:37 PM):

Четох Фицджералд „Великият Гетсби“ — преди да разбера, че Дейзи е празна кукла се възхитих от красотата и, мечтаех да съм като нея, нали знаеш, кой каквото си няма…

Demon (23:38 PM):

Какво ти липсва?

Daisy (23:39 PM):

Не съм хубава…

Demon (23:40 PM):

Как изглеждаш?

Daisy (23:41 PM):

Можем да се видим и ще разбереш.

Demon (23:42 PM):

Не! Опиши се!

Daisy (23:43 PM):

Ниска, кръгла, незабележима.

Demon (23:44 PM):

От три такива думи едва ли ще придобия представа.

Daisy (23:45 PM):

В училище ми викаха „тантур“, и малко по-ласкаво „кълбо“.

Ти общуваш с мен, защото не си ме виждал!

Demon (23:46 PM):

За мен гледката ти не е от значение. Ще ти разкажа една легенда:

Някога, някъде в някакво царство живяла красавица-принцеса. Станала тя на 16 и дошло време да си избере жених. В царството заприиждали да молят за ръката й. Не можела принцесата да предпочете ничие обаяние. Всички и изглеждали еднакво достойни. Затова тя измислила изпитание. Повикала своята закрилница и я помолила да я погрозни. За няколко дни от хубостта и нищо не останало — русите коси се сплъстили, лицето посърнало, очите и изгубили блясък. Като разбрали на какво е заприличала принцесата, кандидатите за ръката и, и за царството бързичко се разотишли.

Така принцесата се убедила, че хората умеят да обичат само с очите, а не с душите си. Даже не помолила феята-закрилница да и върне предишния облик. За какво и била хубост щом никой не потърсил душата и.

Daisy (23:47 PM):

Много хубава легенда, не съм я срещала.

Demon (23:48 PM):

Няма как! Аз я съчиних… току-що.

Daisy (23:48 PM):

Умееш да утешаваш!

Demon (23:49 PM):

Май само това остана от уменията ми, освен компютрите.

Daisy (23:50 PM):

Тях ги благославям, нали те ни срещнаха. Искам да те видя!

Demon (23:51 PM):

Не!

Daisy (23:52 PM):

Защо?

Demon (23:53 PM):

Радост моя, компютърът прави магии, животът ги разваля. Не настоявай!

Daisy (23:54 PM):

Ще настоявам докато се съгласиш!Утре пак ще те питам!

Demon (23:55 PM):

Добре, до утре Радост, моя!!!

Daisy (23:56 PM):

Само твоя… лека нощ!

Demon (23:57 PM):

Лека…

* * *

На следващата вечер:

* * *

Demon (22:43 PM):

Какво искаш да ти се случи, Радост?

Daisy (22:43 PM):

То ми се случи! Намерих те!

Demon (22:44 PM):

Защо ми се струва, че надаряваш околните с повече качества, отколкото те действително притежават?

Daisy (22:45 PM):

За да се потрудят да ги притежават.

Demon (22:46 PM):

А когато се разочароваш?

Daisy (22:47 PM):

От теб не искам да се разочаровам. Знаеш ли какво ми се падна от новогодишната баница? Още пазя листчето.

Demon (22:48 PM):

Какво?

Daisy (22:49 PM):

„Онази любов, за която мечтаете“.

Demon (22:50 PM):

И искаш да се заблудиш, че аз съм тази любов?

Daisy (22:51 PM):

Позволи ми, поне! Вместо непрекъснато да ми слагаш букаи.

Demon (22:52 PM):