Online

Радостина постоя пред компютъра, без да обръща внимание на кю-то, което съобщаваше, че Demon e offline. Стигаше й да знае, че зад някакви си кабели, антени и сървъри, стоеше той, някъде наблизо, може би в съседния квартал…

* * *

Demon (23:03 PM):

Добър вечер, Радост! Търсила си ме?

Daisy (23: 04 PM):

Здравей Демоне, нали вчера се уговорихме по същото време.

Demon (23:05 PM):

Да, извинявай, бях зает, но сега нощта е пред нас… От вчера си мисля да те питам — къде са ти връстниците, та търсиш така?

Daisy (23:07 PM):

Посвършиха се. Някои отидоха да учат в чужбина, други избягаха пак там, трети се впечатляват от Бритни Спиърс или от коригирания бюст на не знам коя си фолк-звезда.

Demon (23:09 PM):

А ти, от какво се впечатляваш?

Daisy (23:10 PM):

От хора, с които мога да разговарям!

Demon (23:11 PM):

За какво искаш да разговаряме?

Daisy (23:12 PM):

Разкажи ми за твоя бог.

Demon (23:13 PM):

Той не е мой, а на всички! И се пише с главно „Б“!!!

Daisy (23:14 PM):

Значи си Демон повярвал в Бога?

Demon (23:15 PM):

Може да се каже. И чуй: преди да изучиш компютрите прочети Библията, и недей без вяра. Ти си млада, имаш време.

Daisy (23:17 PM):

Време за какво? Да се влюбя (такава съм била), пак да се влюбя, да се оженя, да родя 1–2 деца, да ме разлюбят, да се чувствам нещастна до края на живота си, за какво имам време?

Demon (23:19 PM):

Имаш време да повярваш в Него! За да видиш светът, чрез Него!

Daisy (23:20 PM):

Знаеш ли какво правих днес?

Demon (23:21 PM):

Не, кажи

Daisy (23:22 PM):

Борих се с чувството си за изоставеност…

Demon (23:23 PM):

Недей така… и когато разговаряме ли?

Daisy (23:24 PM):

Не, само сега, не! Да ти призная ли нещо?

Demon (23:25 PM):

Давай!

Daisy (23:26 PM):

През целия ден чаках да срещнем отново, Пламъче!

Demon (23:27 PM):

А, ето разучаваш кю-то, разбрала си как се казвам. Похвално!

Daisy (23:28 PM):

Много си пестелив в критериите, нито адрес, нито телефон!

Demon (23:29 PM):

Така е! Внимавай, не попълвай всичко, всякакви ходят по Нет-а. И не ме чакай чак през целия ден.:-)

Daisy (23:30 PM):

Харесвам очакването, онова болезнено присвиване в стомаха, секундите, които те доближават до някого.

Demon (23:31 PM):

Ставаш съблазнителна!

Daisy (23:32 PM):

Защо, лошо ли е?

Demon (23:33 PM):

Не, но не е ли малко рано, познаваш ме едва от вчера (дори не ме познаваш).

Daisy (23:34 PM):

Необходима ли е цяла вечност, за да харесаш някого?

Demon (23:35 PM):

Избързваш! Обикновено до това се стига след няколко месеца online, а ти направо — желая, харесвам.

Demon (23:38 PM):

Защо замлъкна?

Daisy (23:40 PM):

Стъписваш ме, не зная какво да ти кажа.

Demon (23:41 PM):

Радост, (така ще те наричам), хубавото на онлайна е, че не знаеш нищо за човека от другата страна, можеш да предполагаш какъв е, да се заблуждаваш… Буквите, точките и запетаите не казват всичко.

Daisy (23:43 PM):

Назидаваш ли ме?

Demon (23:44 PM):

Не! Опитвам се да те предпазя от подхлъзване, не само с мен, а и с други, на които ще попаднеш.

Daisy (23:45 PM):

Пиша само на теб!

Demon (23:46 PM):

Ще се намерят и други!

Daisy (23:47 PM):

Ще ги игнорирам от менюто!

Demon (23:48 PM):

Радост, не е ли време да поспим?

Daisy (23:49 PM):

Щом искаш…

Demon (23:50 PM):

Лека нощ, до утре!

Daisy (23:51 PM):

До утре.

* * *