— Чува и говори! — рапортува Заместникът на заместника на старшия.
— Годен за военна служба! — отсече генералът.
„ГВС“ — написа Секретарят и въздъхна облекчено. Моливът се изплъзна от дланта му и меко тупна върху плюша.
— Служа на Човечеството! — козирува №1999.
— №1999 — проехтя гласът на генерала в кабинета.
— Аз — изпъна гърбицата на врата си Номер 1999.
— Честито! Заминаваш на военен сбор като редови войник! — удари с юмрук по плюша генералът, стъкленото му око възторжено проблесна. Взе печата, удари го върху военната книжка на №1999 и я затвори.
— Служа на Човечеството, господин генерал! Благодаря за оказаната чест! — отново козирува №1999.
Обърна се и излезе от кабинета със стегната войнишка стъпка — туп-пляс, туп-пляс, туп-пляс. Кръстът за храброст, медалите и кучешките зъби върху върдите му бодро извънтяха. Куката на откъснатата му ръка изстреля в сумрака серия отблясъци в такт с чаткането на протезата по пода и изгасна в дъното на коридора.
— Следващият! — изкънтя след него гласът на часовия.
№2000 проплака, извади пръста от носа си и изпълзя в кабинета на четири крака. Той бе здрав, той бе нов, той бе току-що роден. Чака го дълъг и щастлив живот… — помисли си със завист №1999 и влезе в склада да му зачислят мешка, автомат и униформа.
Информация за текста
© 2002 Златимир Коларов
Източник: http://www.fantastika-bg.com (през http://sfbg.us)
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1684]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47
