имам за какво да разправям. Когато заговорят за Саймън Дай, ще се намесвам и ще им казвам неща, които никога не са чували.
Настана продължителна пауза. Клей си поемаше дъх, а Саймън се ослушваше за някакъв шум в къщата.
— Колко годишна каза, че е жена ти, Хори?
— Смешна работа! — каза Клей. — Изобщо не съм ти казвал колко е годишна!
— Както и да е — каза Саймън, — щом отсядам за известно време тука, бих искал да знам, каквото трябва да знам.
— Дийн наскоро навърши петнадесет — каза Клей. — Всъщност не е още съвсем възрастна, но за мене няма разлика, защото много обичам да имам край себе си някое младо момиче, което едва сега започва да разбира как да се отнася с мъжа. Ти ще кажеш, че те всички рано или късно се научават, ама ще сбъркаш. Не е същото, казвам аз, защото за човек като мене е приятно сам да си го уча. Пък и ми се чини, че много от тях изобщо си остават не научени. Дийн винаги знае как да предвардва желанията ми. Знае какво искам да направи, преди дори и аз сам да го знам. Ето, това е истински добра жена.
— Твоята жена?
— Такава е Дийн — гордо каза Клей и отметна глава.
— Хващам се на бас, братовчеде, че не я оставяш за минутка на спокойствие!
Саймън се наведе към Клей и го ръгна в ребрата с вдървения си пръст. Клей подскочи от стола и изрева, сякаш са го застреляли.
— Боже мой, човече! — извика той. — Недей повтаря това нещо! Никак не обичам такива номера!
Саймън се извърна, като че нищо не се беше случило.
— Знам какво искаш да кажеш, Хори — каза той тържествено. — Знам точно какво искаш да кажеш. Това е именно предугаждане. Точно тази е думата! Когато някое момиче знае да предугажда какво ще поиска мъжът в следващата минута, независимо дали ще е прегръдки, или целувки, или ядене, или да се затопли, или пък просто да си почине ей така по старому, то за такова момиче всеки мъж веднага ще скочи и ще задраска като котарак!
— Това за моята жена ли го казваш? — попита Клей и се наведе напред. — Такава ли е Дийн?
— Точно такава е — каза Саймън, кимна и се почеса По крака. — Да, братовчеде, точно такава е тя, такава, да!
Клей стана, отиде до стъпалата и се върна. Той застана загледан с изцъклени очи в Саймън Дай.
— Дявал да ме вземе — каза той, като гледаше удивен Саймън. — Дяволите да ме вземат!
— Какво ти става, Хори?
— Много хубаво говориш бе, Саймън — каза Клей. — Дяволите да ме вземат, ако не говориш тъкмо, както аз го чувствам!
ГЛАВА ВТОРА
Саймън се наведе напред и тикна към Клей голямата си червена ръка, която приличаше на пушен бут от прасе сукалче. Клей я погледна и като не знаеше какво друго да стори, хвана вдървения палец и го раздруса. Щом свърши, той се опита да го пусне, но Саймън бе хванал ръката му с пръстите си.
— Чини ми се, че ние двамата сме на един акъл! — каза той. — Ние двамата оттук нататък добре ще се разберем. Хайде да се здрависаме по тоя повод, Хори!
Саймън се хвана да раздруса китката на Клей, докато последният почувствува как се схваща цялата му ръка.
— Май не мога да разбера за какво намекваш — каза Клей замаян, отдръпна ръка и взе да разтърква пръстите си, за да ги съживи.
— Трябва да се намери такова момиче като… как й беше името, за да накара двама мъже като нас да се разберат — каза Саймън. — Това сме ние, братовчеде, Щом ми рече, че жена ти е от предугаждащите, веднага си рекох, че ние двамата ще се разберем като две зърна в шушулка.
— И ти ли имаш жена като нея? — попита Клей.
— Аз ли? — каза Саймън. — Не. Нямам. Загубих и последната, която имах. Преди три години отиде да живее в Атланта.
Клей се загледа за няколко мига във върховете на обувките си. В този миг той не можеше да погледне към. Саймън.
— Много ми е жал за тебе, Саймън — каза той на края. — Наистина ми е жал. Но не знам какво да ти кажа. Чини ми се, че искам някак си да ти помогна или нещо подобно. А пък ние с Дийн, майка му стара…
Саймън протегна дългата си ръка и тупна Клей по гърба.
— Аз дойдох тука, за да проповядвам, Хори — каза той. — Господ, нашият върховен повелител, ме изпрати в Джорджия, за да ви спася чрез проповед от греховете ви. Той ми каза, че най-лошите хора в целия свят живеят в Джорджия, а аз му казах, че ще положа всички усилия, майка му стара, за вас.
— А къде смяташ да държиш проповедите си?
— Във вашата черква — каза Саймън. — Предполагам, че си имате черква.
— Каква черква?
— Черквата, която си имате. Черквата на Роки Комфърт. Имате си черква, нали?
Клей погледна през пътя към боровете.
— Здравата ме обърка — каза той най-после. — Ако е имало такова нещо в Роки Комфърт, хич и не знам къде е!
— А къде слушате проповеди?
— Никой не слуша проповеди, поне аз не знам за такова нещо. По едно време имаше черква там, нагоре по пътя, на около една миля или малко повече оттука, при завоя на реката, но сега служи като навес за тор. Том Роудс там си държи изкуствените торове през пролетта, а през есента слага вътре памучните си семена. Том изкара скамейките и амвона и ги нацепи на дърва за горене. По този въпрос би трябвало да се видиш с Том Роудс, само че няма смисъл, защото Том няма да ти позволи да я използваш.
— Тогава, чини ми се, ще трябва да използуваме училището — каза Саймън след няколкоминутна тишина. — Далече ли е училището?
— Около миля и половина. Ей, там горе е, отвъд мястото на Том.
— Да не би и него да го използува, а?
— Не, училището Том не е закачал. През някои години отварят училището за три-четири месеца през годината. Том не ги закача.
— Щом е така, в неделя ще държа проповед в него, Можеш да съобщиш, та хората да знаят, че ще държа проповед.
— Хич не е нужно да съобщавам — каза Клей. — Всички ще го знаят и без това. Нищо не може да се случи в Роки Комфърт, без новината да се разпръсне като светкавица.
Саймън вдигна ръка.
— Пшшшшт! — прошепна той. — Кой е това?
— Къде? — попита Клей. — Не виждам жива душа никъде.
Саймън стана, заобиколи тихо стола на Клей и отиде до вратата. Той сякаш се готвеше да се втурне вътре, когато Клей скочи и го изпревари.
— Чакай малко, Саймън. Какво искаш да правиш?
— Чух, че някой се крие зад един от тези прозорци — каза Саймън. — Исках да видя кой е.
— Майната му, та това тук е моята къща — каза Клей. — Ако трябва да се вижда нещо, аз ще го видя.
— Върви тогава да видиш, Хори, и го доведи навън — му каза Саймън. — Аз ще остана тука да чакам.
Клей погледна в хола и изчака Саймън да седне. Саймън се настани в стола, а Клей влезе на пръсти вътре.
След няколко минути до верандата достигна звук от влачене на крака. Саймън стана и зачака. Той вече беше до вратата, когато Клей мина през хола, дърпайки след себе си Дийн.
