Клей несъзнателно се препъна през канавката и влезе в двора. Отиде бавно до задната врата.
Шугър седеше на един стол до вратата. Тя беше толкова изненадана, че Клей е дошъл в къщата й, колкото беше изненадан и самият той.
— Е, здрасти, мистър Клей — каза тя и се вдигна.
— Я ела отпред за минутка, Шугър — каза Клей. Тя го последва край къщата до средата на пътя. Саймън стоеше на същото място, където го бе оставил.
— Ето я — каза Клей. — Ето я Шугър.
Саймън я сграбчи в тъмното, преди да е разбрала какво се е случило. Тя се опита да се изплъзне, но Саймън я държеше здраво.
— Слушайте, бели хора — каза Шугър. — Какво искате да правите с мене?
Саймън я обгърна с едната си ръка и започна да я тупа по бутовете. Клей ги гледаше със зяпнала уста. Шугър престана да се извива и да се бори и сякаш се успокои. Клей пристъпи по-близо, за да гледа как Саймън я укротява.
— Да пукна, ако съм видял такова нещо през живота си! — каза Клей. — Това е най-знаменитият номер, който съм виждал.
Саймън проточи врат и погледна встрани към Клей. Едното му око така се отвори и затвори, че Клей премигна от възхищение. Не можеше да се сърди на човек с подобно държане.
— Важното е да знаеш как, братовчеде — каза Саймън.
Клей ги обиколи, като се мъчеше да види всичко, което става. Когато се върна на старото си място, Саймън все още потупваше Шугър.
— Моят Харди би ме удушил, ако ме хване, че се занасям — каза Шугър.
— Това е по-друга работа, Шугър — каза Саймън. — Не се занасяш с някого от твоята раса. Аз съм бял.
— И какво друго? — попита Шугър.
— Освен това съм и проповедник!
— Аха! Така си и мислех!
Саймън я потупа още няколко пъти.
— Човече, не трябва да се занасяш така. По-добре остави цветните момичета на мира и си гледай работата.
Клей започна да дърпа Саймън за ръкава. Най-после го накара да тръгнат нагоре по пътя, но преди това Саймън каза нещо на Шугър, което той не можа да чуе.
Когато бяха на половин пътя, Саймън го попита защо го е дръпнал така.
— Чух, че Харди идва отнякъде — каза Клей. — Да пукна, ако се оставя да ме забъркаш в твоите каши!
Остатъка от пътя извървяха, без да проговорят. Стигнаха до къщата и Клей тръгна да се качва по стъпалата на верандата, но Саймън спря и погледна назад към колибите. Клей слезе обратно.
— Ела да поседнем на верандата — каза Клей. — Няма да стоя прав навънка.
— Чакам Шугър. — каза Саймън. — След малко ще дойде.
Клей зяпна нагоре към загрубялото лице.
— Ти си й казал да дойде в къщи? Защо мислиш, че ще дойде?
— Казах й, разбира се — потвърди Саймън. — Ще дойде.
Клей седна на най-долното стъпало, като през цялото време гледаше Саймън. Не знаеше какво да мисли за такъв мъж.
След малко се обърна и видя Дийн да стои зад него и да гледа Саймън. Тя не разбра, че Клей я е видял.
— Какво правиш, Дийн? — каза той, извърна се и я хвана, преди да успее да си отиде.
— Гледам си — каза тя.
— Какво си гледаш?
— Него — каза тя и посочи към Саймън в двора. — Страшно е хубав.
— Ако те хвана да му правиш мили очи, ще ти смъкна кожата от бой, Дийн. Няма да търпя такова нещо!
Той я пусна, но тя не избяга. Погледа още малко Саймън и седна в люлеещия се стол до вратата. Клей я чуваше как се полюлява, но вече не се обърна да я види. Беше зает да мисли дали щеше да има неприятности тази вечер. Знаеше, че не може да се справи със Саймън.
Саймън няколко пъти беше ходил до пътя, но все се връщаше обратно и се разхождаше надолу-нагоре из двора. Не поглеждаше към Клей.
Клей чу, че Дийн спря да се люлее.
— Страшно силен е — каза тя.
— Я гледай какво дрънка тая, дявол да го вземе — каза Клей и изтича по стъпалата.
Стигна до нейния стол и я разтърси.
Тъкмо се готвеше да й се скара, загдето говореше така, и чу Саймън да прекосява тичешком двора. Клей видя, че Шугър идва нагоре по пътя.
Остави Дийн и се смъкна по стъпалата. Когато стигна пътя, Шугър и Саймън влизаха в двора. Той тръгна редом с тях, докато стигнаха къщата.
— Е, хайде да спрем дотука — каза Клей и застана пред Саймън. — Дотука е напълно достатъчно!
Саймън сложи ръка върху рамото на Клей и се вгледа надолу в лицето му.
— Няма да попречиш на приятеля си да се позабавлява, нали, братовчеде?
— Зависи — каза Клей. — Вече става прекалено.
Шугър взе да се отдръпва, но Саймън я сграбчи. Тя не можеше да се пребори с хватка като неговата.
— Ей, бели хора, не искам да се занасям. Съвсем грешно си мислите за мене!
— Чакай, чакай — каза Саймън. — Не говори така, Шугър. Ти мълчи, аз ще оправя всичко.
Шугър не показа, че е готова да му се подчини.
— Нали сте проповедник, мистър Саймън? — попита тя.
— Проповедник съм — каза той.
— Тогава не трябва да закачате цветните момичета. Ще ви благодаря много, ако ме пуснете.
— Не се опитвай да се отървеш от мене, Шугър.
— А пък аз си рекох — каза Клей, намесвайки се, — че ако бихме…
Саймън обгърна Шугър с ръка и започна да я потупва. Тя поглеждаше ту Клей, ту Саймън.
Клей се видя принуден да млъкне и да гледа какво става. През целия си живот не бе виждал подобно нещо. На верандата Дийн стана от стола й дойде до най-горното стъпало, също, за да гледа.
— Мистър Саймън, вие сте най-големият дявол, който съм виждала между белите хора — каза Шугър.
Саймън намигна на Клей в полумрака, като затвори едната цепка на лицето си и отново я отвори. Продължи да тупа Шугър, а Клей го гледаше онемял. Преди Клей да разбере нещо, Саймън вече придърпваше Шугър по-близо до къщата. Бяха чак при стъпалата, когато ги настигна.
— Ей, хайде да се спрем за малко тука — започна Клей. — Ако изобщо знам нещо, то това е, че…
Саймън и Шугър се изкачиха по стъпалата и прекосиха верандата. Клей скочи по стъпалата след тях.
Когато стигна до вратата, не можеше да направи ни-, що. Саймън и Шугър бяха влезли; оставиха го да стои на вратата с Дийн.
Обърна се, погледна Дийн и втренчи поглед в нея, докато тя продължаваше да гледа навътре. Бутна я.
— Страшно особен мъж, — каза тя.
Бутна я отново, изтласка я на верандата и влезе вътре да види къде отива Саймън.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Клей успя да намери една лампа в тъмната къща. Запали я набързо и изтича към стаята на Саймън.
