него. Експлозията от късия пистолет разтърси паянтовата къща до основи. От дупките по тавана изпопадаха бучки пръст, а от пукнатините на облицованите с борови дъски стени се посипаха тресчици.
Клей се помъчи да реши дали да вземе пистолета от Саймън, или да си стои на мястото. Остана си, където беше.
Харди беше паднал на ръце и крака. Остана в това положение на четири крака в краката на Саймън, а главата му увисна надолу, докато почти допря пода.
Саймън отново зареждаше пистолета с вдървения си палец. Когато ударникът беше издърпай назад, спусъкът щракна и Саймън се прицели още веднъж в Харди. Преди да стреля, Шугър се хвърли върху Харди и го закри с тялото си.
Саймън се поколеба за миг.
— Ставайте и двамата и се махайте оттука! — каза той на края. — Ако трябва пак да стрелям, ще ви продупча и двамата наведнъж.
Шугър се опита да вдигне Харди. Скоро видя, че няма да може да го носи, и успя само да го изтътрузи през вратата. Саймън ги гледа, докато се скриха в тъмнината на хола. Напуснаха къщата през задната врата и след това от тях не се чу никакъв звук.
Клей знаеше, че ще види отново Харди едва когато раната му заздравее или пък намерят трупа му. Двамата с Шугър щяха да отидат в гората и да не се върнат преди това.
Всичко беше свършило. Саймън седна на един стол, а ръцете му така трепереха, че не можеше повече да държи револвера. Хвърли го на кревата и се загледа в пода, където бе паднал Харди.
Неприятната миризма на изгорял барут в стаята се примесваше с облака жълт прах, който беше паднал от стените и тавана и още не се бе наслоил по пода и мебелите.
— Нямам нищо против да видя някой черен убит от време на време — каза Клей, — но ще ми е много неприятно, ако точно сега мой работник хвърли топа. Точно сега е време за сеитба, а не нещо друго. Ако Харди умре, ще трябва аз сам да работя вместо него. Наистина ще ми е много неприятно, ако той хвърли топа.
Дийн беше застанала от другата страна на вратата, в тъмното, и погледна в стаята. Нито Клей, нито Саймън я видяха. Тя влезе вътре и застана с гръб към стената.
— Що за отношение е това към един твой гост, Хори? — каза Саймън, обърна глава и погледна свирепо Клей. — Чини ми се, че би трябвало да бъдеш по-внимателен и да се грижиш за хората, които са твои гости!
Дийн не можеше да отмести поглед от Саймън. Той представляваше странна гледка на лампената светлина, седнал и приведен напред на малкия стол. Долните му дрехи сякаш се бяха свили с няколко размера от времето, когато за пръв път ги бе сложил.
— Страшно особен мъж — каза Дийн и се изсмя лекичко.
Клей я погледна; не знаеше, че е влязла в стаята. Саймън не се помръдна.
— Защо мислиш, че е трябвало да се грижа за тебе? — попита Клей. — На мене ми се чини, че човек като тебе няма нужда от съвети.
— Тоя е от проклетите жълти негри — каза Саймън. — Там е цялата беля. Трябваше да ми кажеш, че е такъв. Мога добре да се оправям с черпните, но е опасно да си имаш работа с тези жълти копелета. Държат се, сякаш са равни с белите.
Клей мина през стаята и сянката му закри Дийн.
— Чини ми се, че човек като тебе би трябвало да знае, че мъжът на Шугър е също жълт — каза Клей. — Жълтите момичета не се смесват с черни. Те почти винаги си избират мъж с най-светъл цвят на кожата!…
ГЛАВА ПЕТА
На следващата сутрин Клей стана късно. Обикновено той се надигаше към пет часа. Нямаше много работа, освен да се погрижи негрите да тръгнат навреме за полето. Някои сутрини отиваше по пътя чак до моста и се връщаше; най-късно в седем часа вече бе готов да седне на верандата и да сложи крака на перваза.
Тази сутрин той отвори очи два часа след изгрева. Полежа настрани, като се чудеше защо се е успал. Скоро си спомни какво се бе случило в съседната стая.
Клей скочи от кревата, навлече бързо панталоните и ризата си и отиде в кухнята. Шугър я нямаше, но Дийн беше приготвила закуската. Той седна на масата и бързо я изяде.
Когато свърши, за пръв път тази сутрин заговори на Дийн. Тя се беше наяла вече и разчистваше масата.
— Къде е Саймън Дай? — попита той и отдръпна стола си. — Не си ли го виждала отзарана?
Преди да му отговори, Дийн отиде до печката и се върна.
— Още не е излязъл. Сигурно още спи — каза тя. — Страшно особен мъж.
Клей отиде на предната веранда, мина покрай затворената врата на Саймъновата стая, без да я забележи. Спря до прага на външната врата. Старата кола на Саймън все още стоеше в зелената сянка на магнолиевото дърво, където я бе оставил. Докато стоеше там и се чудеше, вратата на Саймън се отвори и самият Саймън пристъпи навън. Той оправяше плетената си черна връзка и си изтупваше праха от сакото.
Клей го дочака да дойде на верандата.
— Не знаех къде си — каза Клей. — Търсих те навсякъде. Все ми се чинеше, че няма да се дигнеш баш по-среднощ и да избягаш.
— Чувствам се свеж като лайкучка — каза Саймън и се захили на Клей. — Никога през живота си не съм се чувствал по-добре. Това е страшна комбинация, ще знаеш, едно такова априлско утро и мъж като мене. Чувствам се като младо петле.
— Много хубаво — кимна с глава Клей. — Аз си мислех, че може би снощната тупурдия те е изморила.
Саймън погледна надолу към Клей и се засмя.
— Такива работи хич не ме смущават, Хори — обясни той, като потъркваше ръце. — Хич не позволявам на такива дребни работи да ме разстройват. Аз съм видял и две, и двеста. От двайсет години се мотая насам-натам!
— Та, викаш, такива работи, като да застреляш някой черен, хич не те смущават, а?
Саймън убедително поклати глава.
— Свикнал си да ги стреляш, а? — каза Клей.
— И да, и не — каза той. — И съм свикнал, и не съм свикнал.
— Слушай сега — каза Клей и погледна изкосо високия мъж. — Какво ще речеш, ако те попитам дали наистина си Саймън Дай?
— Братовчеде, и за миг не се съмнявай. Аз съм Саймън Дай. Запомни добре това.
— Чини ми се, че ще го запомня добре — каза Клей. — Все ми разправяха, че има такъв човек като Саймън Дай, но никога не съм го търсил тука, в Роки Комфърт.
Саймън подуши въздуха в хола. Обърна се и погледна през къщата към задната веранда.
— Много обичам да похапна сутрин — каза той. — Дали ще може да се нареди нещо, а?
— Да ме вземат дяволите! — каза Клей. — Съвсем забравих за твоето ядене. Върви направо в кухнята и Дийн ще ти напълни една чиния. Аз ядох вече.
Саймън премина през хола и разтърси паянтовата къща с дългите си тежки крачки. Тъкмо преди да излезе на задната веранда, той се спря, обърна се към Клей и прошепна:
— Тази сутрин Шугър я няма, нали?
— Не — каза Клей. — Не съм я виждал цялата сутрин. Нито Харди. Сега Дийн готви. И хич не знам кога Шугър пак ще се покаже!
Саймън кимна, излезе на верандата и надникна в кухнята. Клей го видя да застава на вратата и да подава глава навътре. Той изчака Саймън да влезе, после намери стола си на предната веранда, седна и вдигна крака на перваза, за да изпуши една лула.
Пред колибите нагоре по пътя той виждаше как Върл и три-четири негърчета играят с една стара
