Следа

— И може би наистина ще го направя! — продължи навъсено Хенри. — Помисли, че не го чувам, защото, когато влезе в стаята, очите ми бяха затворени. Бях почти заспала и сестрата се готвеше да излезе, но въпреки това чух всичко…

— Престорила си се на заспала, така ли? — пожела да се увери Бентън.

Тя кимна с глава.

— Ти ги умееш тези неща. Някога си била професионална актриса…

— И все още съм. Човек не може да престане да бъде актьор. В момента просто не играя, тъй като се занимавам с други неща…

— Като те гледам, сигурно си била добра — промълви Бентън.

— Наистина е така.

— В преструвките. Страшно те бива в преструвките… — Замълча за момент, после попита: — Често ли се преструваш, Хенри?

Очите й потъмняха.

— В болничната стая се преструвах, за да разбера какво ще каже докторът. И чух всяка негова дума. Той каза: „Няма нищо по-гадно от това да обвиниш някого в изнасилване, когато си ядосан… Последиците са страхотни.“ А след това избухна в смях.

— Не те обвинявам, че искаш да го съдиш — въздъхна Бентън. — Това в спешното ли се случи?

— Не, не. В стаята ми. По-късно през деня, когато приключиха с изследванията и ме преместиха в обикновена болнична стая. Не помня на кой етаж беше…

— Това е още по-лошо — поклати глава Бентън. — Този човек изобщо не би трябвало да идва в стаята ти. Той работи в спешното отделение и няма работа по етажите. Отбил се е от любопитство, а това не е разрешено…

— Ще го съдя! Мразя го! — Хенри отново разтърка пръста си. Белезите върху него и върху ръцете й бяха избледнели до тютюневожълто. — Спомена за някакви декстро… Не знам какво означава това, но явно беше обида за мен.

Още една новина. Бентън беше сериозно обнадежден, че с времето и нужното търпение тя ще си спомни повече неща, които отговарят на истината.

— Декстро наричат хората, които злоупотребяват с лекарства против алергии и грип, както и със сиропи против кашлица, защото съдържат опиати — поясни той. — За съжаление повечето от тях са тийнейджъри.

— Задник! — изруга под нос Хенри и придърпа полите на робата си. — Не можеш ли да му погодиш някой номер?

— Хенри, имаш ли представа защо е споменал, че си била изнасилена? — побърза да смени темата Бентън.

— Не знам. Аз мисля, че не съм…

— Помниш ли сестрата от съдебна медицина?

Жената бавно поклати глава.

— Откараха те с количка в една лаборатория в съседство със спешното, където те подложиха на система за събиране на физически доказателства. Знаеш какво означава това, нали? Когато се умориш да играеш, сигурно ще си спомниш, че си била полицейски служител, преди Луси да те срещне и наеме в Лос Анджелис тази есен. Не може да не знаеш какво е проба, взета чрез натривка, или пък събирането на косми и влакънца…

— Не съм се уморила, само исках малко почивка, време за нещо друго…

— Добре. Но помниш какво е система за събиране на физически доказателства, нали?

Тя кимна.

— А сестрата? Казаха ми, че била много добра. Името й е Бренда. Изследвала те е за изнасилване и свързаните с него физически доказателства. В същата стая преди са преглеждали деца и по тази причина била пълна с плюшени играчки. Тапетите по стените били с Мечо Пух, мечета, хралупи с мед и дървета. Бренда била облечена в светлосиньо костюмче, а не с обичайната манта на медицинска сестра.

— Ти не беше там.

— Тя ми разказа всичко това по телефона.

Хенри закова поглед в босите си крака, вдигнати върху седалката на креслото.

— Ти ли я попита с какво е била облечена?

— Има кафяви очи и къса черна коса… — Бентън правеше всичко възможно да й помогне да се разтовари от това, което задържа в себе си, след което да обсъдят спокойно системата за събиране на физически доказателства. — Липсвала е семенна течност, Хенри. Липсвали са и други следи от сексуално насилие. Бренда обаче е открила някакви влакна по кожата ти. Сякаш си била намазана с някакъв лосион или крем за тяло. Помниш ли да си се мазала с такова нещо?

— Не — тихо отговори тя. — Но не мога да бъда сигурна, че не съм го правила…

— Според Бренда кожата ти била мазна и миришела хубаво. Сякаш била намазана с парфюмиран лосион за тяло…

— Той не ме е мазал с нищо.

— Той?

— Би трябвало да е той, не мислиш ли? — попита с надежда Хенри, с онзи особен тон, който хората използват, когато се опитват да заблудят околните или себе си. — Не е възможно да е била тя. Жените не правят такива неща…

— Жените правят всякакви неща. Засега не знаем дали е бил мъж или жена. Върху матрака в спалнята са били открити няколко косъма, черни и къдрави. С дължина десетина сантиметра.

— Значи скоро всичко ще бъде ясно — отвърна тя. — ДНК анализът на тези косми ще даде отговор на въпроса, дали става въпрос за мъж или за жена.

— Страхувам се, че не е така. ДНК анализите не могат да определят пола. Може би расата, но не и пола. Продължителността на изследването е най-малко един месец… Дотогава вероятно ще бъдеш склонна да приемеш, че сама си се намазала с лосион за тяло…

— Не — поклати глава жената. — Но и той не го е направил. Не бих му позволила. Бих се борила с него, стига да имам подобна възможност. И той вероятно го е искал.

— Но не си се намазала сама, така ли?

— Казах, че не го е сторил той, нито пък аз. И това е достатъчно. Освен това теб изобщо не те засяга…

Бентън я разбра. Лосионът нямаше нищо общо с нападението — разбира се, ако Хенри казва истината. Помисли си за Луси и изведнъж му стана мъчно за нея, като едновременно с това малко й се ядоса.

— Кажи ми всичко — подхвърли Хенри. — Кажи ми какво мислиш, че се е случило с мен. А пък аз ще ти кажа дали го приемам или не…

На лицето й се появи бледа усмивка.

— Луси се върнала у дома — започна Бентън. Това вече беше стара информация, но той не искаше да я разкрива прекалено бързо. — Било около обед. Видяла, че алармата не е включена, в момента, в който отключила входната врата. Повикала те по име, но ти не си отговорила. До слуха й стигнало потропването на задната врата, от която се отивало към басейна. Хукнала натам. Влязла в кухнята и открила, че вратата към басейна зее.

Широко отворените очи на Хенри гледаха покрай него, някъде към прозореца.

— Много ми се иска да го беше убила! — прошепна тя.

— Не е видяла никого. Може би нападателят е чул спирането на черното ферари на паркинга и е побързал да избяга…

— Той беше в моята стая, откъдето трябва да се спусне по доста много стълби! — прекъсна го с все така изцъклени очи Хенри. Интонацията й вдъхваше доверие.

— Луси не е вкарала колата в гаража, тъй като се отбила за малко, колкото да те провери — продължи Бентън. — По тази причина се озовала пред входа доста бързо, може би в момента, в който нападателят е напускал къщата през задната врата. Не го е преследвала, защото не го е видяла. В момента мислите й били насочени единствено към теб, а не към евентуалния нападател, проникнал в къщата.

— Не съм съгласна — пропя с почти щастлив глас Хенри.