е костюмът за езда.
Пред Виолен бе стоварен цял наръч тежко зелено кадифе, кремави дантели и тежки златни бродерии.
— Ловът е утре сутрин и Мадам ще иска тази дреха. За Мадам най-важна е елегантността. Това тук й се струва прекалено натруфено и вулгарно. Потруди се, но гледай да свършиш до сутринта.
Виолен впери безпомощни очи в зеления костюм, за чийто моден шлейф и пристегнатото в кръста жакетче бяха отишли навярно безброй лакти най-скъпо венецианско кадифе. Свети Михаиле! Какво може да се направи за няколко часа?!
Мадам Трувен прочете отчаянието в ясното личице и почувства сянка от някакво необичайно за нея състрадание към малката прилежна шивачка.
— Не е необходимо да разпаряш всичко, дете. Промени само нещо в общото впечатление. Мадам ще остане доволна.
Тя остави Виолен сама в гардеробната, но когато се свечери се погрижи да занесат там достатъчно свещи, та дори и нещо за хапване.
Виолен бе прекалено отчаяна, за да изпитва глад и жажда. Тя прекара разтрепераната си ръка по широката ивица, избродирана със златни нишки по целите поли на жакета. Тежката бродерия само подчертаваше ханша и би направила всяка фигура да изглежда по-ниска и по-широка… Ясно е, защо Мадам не иска да носи този костюм. Никой не би се съгласил да се напъха в нещо като бъчва, дори и да е изтъкана от чисто злато.
До зазоряване тя успя да превърне този широк обръч в тясно коланче, което пристягаше жакета точно в тънката талия на дамата. Богат водопад от дантели, прихванат с една брошка високо на врата, отрупваше гърдите и щеше да придаде на дукесата онези богати форми, на които тя толкова държеше.
Виолен едва държеше отворени възпалените си очи. Не чувстваше гърба си от болки. Когато втората камериерка влезе в гардеробната, Виолен точно се опитваше с мъка да се изправи от стола.
— Надявам се, че си готова — каза дамата вместо поздрав и заразглежда с критично вдигнати вежди работата, отнела една безкрайна нощ. — Хм, ще видим какво ще каже Мадам. Това скъсяване на жакета е твърде необичайно. Дано само да не си прекалила! Къде е златната сърма от бродериите? Само не мисли, че можеш да отмъкнеш нещо. В този дом кражби не се търпят, разбрано ли е?
Доплака й се. Дори и през онази първа вечер на улица Шапон не се бе чувствала толкова злощастна и изоставена. Само бе заменила едно робство с друго, а сега дори я подозираха, че може да открадне. Всъщност, нима имаше изобщо избор? Имаше възможност да избира между онази тъпа слугинска работа и постоянните обиди и презрение тук — каквото и да избереше, то не разкриваше пред нея нищо, за което би заслужавало да се живее.
Кой го бе казал? Виолен се вслушваше сякаш в ехото на един глас, ала бе твърде изнурена, за да може да мисли сега за това. Нямаше сили за гняв дори. Искаше само да заспи и никога да не се събуди.
ШЕСТА ГЛАВА
— Значи ти си новата прислужница, на чиито шивашки умения Мадам дължи толкова много?
Виолен се вцепени — в мекия, обработен глас се таеше злост. Точно поръбваше с дантела подгъва на една бална рокля, не можа дори да направи изискващия се реверанс, за да не смачка богатите фалти на жълтата като слънце коприна.
Опасно бе да привлечеш с нещо вниманието на кавалера дьо Лорен. При среща с любимеца на дук д’Орлеан всички заставаха нащрек.
Изпод сведените си мигли Виолен забеляза злобата, изписана на неговото красиво, поувяхнало лице. Говореше се, че той прави компания на кралския брат не само в развлеченията, но и в леглото. Виолен не можеше да повярва такова нещо, ала властта, която този човек имаше дори и над Мадам, водеше именно до такива заключения. Напоследък бе виждала неведнъж как дори английската принцеса замръзва на мястото си при появата на този човек. Какво ли пък оставаше за една прислужница.
— Ваша милост! — прошепна тя чинно, без да се осмели да вдигне очи. Не можеше да предположи, че кавалерът машинално отбеляза с изненада гордата стойка на тази глава и елегантната поза.
— Можеш да дадеш на моя камердинер рецептата за сместа, с която колосваш дантелите на Мадам.
Виолен изтръпна. Мадам Трувен й бе забранила изрично да споделя с някого тайните на гардеробната на принцесата. По всичко личеше, че в този дом се води постоянна надпревара за короната на елегантността и на дворцовата мода.
Дук д’Орлеан пилееше луди пари, за да облича себе си и своя любимец с ослепителни, все по-нови и по-смайващи дрехи, докато Мадам пък правеше всичко възможно, за да не се остави да я надминат. Хенриета Английска бе заложила цялото си честолюбие, за да представи двамата млади мъже като суетни, натруфени пауни, като до краля блесне самата тя с безупречното съвършенство на своята сдържана елегантност.
Откакто онзи необичаен костюм за езда бе привлякъл дори вниманието на Негово величество, Виолен бе включена в редовете на личните й прислужници. Мадам допускаше дори да се чуят предложенията на новото момиче. Виолен не бе и предполагала, че има някакъв талант. Ала докосването до фините материи, до скъпите аксесоари и до красивите вещи й доставяше някакво едва ли не физическо удоволствие. Беше като светъл лъч в мизерното ежедневие.
— Какво е това сега? Така сгъваш плисираните маншети, така ли? Ще си помисля, дали да не помоля Мадам да разреши да ползвам твоите услуги.
Виолен мъчително преглътна. Макар че сега живееше по-изолирано дори от преди и нямаше почти никакви контакти с прислугата на дома, и тя бе по-дочула за странните неща, които ставаха в апартаментите на кавалера.
Едно младо момиче не би трябвало да пристъпва неговия праг. Разправяха се страхотии за разпътните забави и жестоките шеги на благородните господа. На разсъмване изхвърляли безжизнени тела в Сена! Поне досега се бе чувствала в безопасност. Смяташе, че не е достатъчно красива, за да привлече с нещо вниманието на този човек.
Коленете й трепереха, когато с мъка се изправи от своя поклон, след като кавалерът напусна стаята. Помагай, Сен Мишел! Какво ще прави сега? Мадам Трувен, която бе започнала да питае известни симпатии към момичето, тъй като новото благоволение на Мадам към Виолен се отразяваше и върху матроната, веднага я предупреди да внимава.
— Мадам и бездруго е извън себе си от гняв. Тя таеше надежда, че все някога ще успее да свали Валиерката от трона, но, както изглежда, Негово величество сега пък бил насочил вниманието си съвсем другаде. Разправят, че сега ухажвал красивата маркиза дьо Монтеспан, приятелката на Луиз. Какъв скандал! След като маркизата е омъжена! А отгоре на всичко и Валиерката е бременна.
Виолен не се осмели да каже, че и мадам Хенриет си има съпруг. Кралят, който досега бе за нея истинско божество, недосегаемо и всевластно, сега се превръщаше постепенно в благороден господин от плът и кръв, който се възхищава от красавиците на кралството не само отдалече.
— Казаха, че Луиз дьо ла Валиер помолила краля да й разреши да иде в манастир. Ама кралят не позволил.
Виолен отдавна бе установила, че мадам Трувен умира да клюкарства. След като бе разбрала, че новата й помощница може да пази тайна, мадам й доверяваше всички тайни и клюки на двореца. Та дори и това, че
— Това е направо предизвикателство към Мадам. Тя, горкичката, пак има пристъп и е на легло. Той би трябвало поне да се съобразява с болестта и да не иска тя да изтърпи и това. Но не! Няма как да й се помогне. Кашля така, като че ще изхвърли и душата от тялото си. Нищичко не помага, поне за малко.
— Мадам, аз зная една смес, помагаше на моя баща… И него го мъчеше кашлица. Извлек от мак. Като се пие редовно, успокоява малко кашлицата. Човек може поне да спи. Взимат се корените и ако…
