— И Боб Хърбърт така смята. Малко е твърде смело да се предположи, че някой от Юга смята да използва тези пари, за да получи контрол над нодоните, но подобна възможност не бива да се пренебрегва.
— Което означава, че ние трябва да се промъкнем там и да проверим.
— Точно така. Съжалявам, Майк.
— Няма за какво. Такава ни е работата. Ако перефразирам Джордж Чапман — появи ли се заплаха, всички ставаме лъвове.
— Естествено. А както казва Кърк Дъглас в „Шампионът“: „Нашата работа е като всяка друга, само че при нас кръвта се вижда.“ Пазете се — и ти, и Чарли, и момчетата.
— Десет минути! — извика Скуайърс.
— Това е, Пол — заключи Роджърс. — Ще ти се обадя, когато стане нещо. И ако искаш да знаеш, в случая предпочитам да се пазя от куршуми вместо от пресата. Всичко хубаво и на теб.
68.
СРЯДА, 7:20 Ч. СУТРИНТА, ДЕМИЛИТАРИЗИРАНАТА ЗОНА
Генерал Шнайдер се събуди веднага, щом ординарецът влезе в стаята му, и забрави съня. Спомняше си само, че беше някъде на ски и се чувстваше много добре. Действителността и сухият нощен въздух винаги прекалено рязко го изтръгваха от страната на сънищата.
— Сър, търсят ви по телефона от Вашингтон.
— Президентът ли? — попита той.
— Не, сър. Господин Боб Хърбърт от Оперативния център във Вашингтон.
Шнайдер изруга полугласно.
— Сигурно искат да натикам Доналд в усмирителна риза. — Генералът нахлузи чехлите си и отиде при бюрото. Отпусна се с въздишка на въртящия се стол и вдигна слушалката. — Генерал Шнайдер на телефона.
— Генерале, обажда се Боб Хърбърт, офицер по разузнаването в Оперативния център.
— Името ви ми е познато. Служили сте в Ливан, нали?
— Да. Паметта ви си я бива.
— Боб, никога не забравям, когато направим някоя глупост. Онова идиотско посолство направо си го просеше от терористите. Поне да бяха вдигнали прегради отпред, а то всеки бомбаджия можеше да си закара камиона едва ли не до стълбите на Аллаха. — Той се облегна назад и отвори широко очи, за да прогони съня. — Но какво да нищим стари грешки. Предполагам, че се обаждате, за да предотвратите извършването на нови.
— Така се надявам — каза Хърбърт.
— Ох, направо не знам какво му стана на тоя човек. Всъщност знам. Вчера загина жена му. Доналд е свестен — просто в момента не разсъждава с главата си.
— Дано все пак да е достатъчно на място — официално му е възложено да отиде там.
Шнайдер направо подскочи.
— Какво, какво? Да не би да одобрявате оная негова идиотска срещичка?
— Директорът Худ го упълномощи да им предаде следното: че според нас група южнокорейци, които се представят за севернокорейци, са организирали атентата, а също и че той може да е първият от серия терористични актове, чиято цел е да ни хвърлят във война.
— Нашите?! — Шнайдер не можеше да помръдне от изумление. — По дяволите, сигурни ли сте?
— Мозайката започва да се подрежда. Смятаме, че майор Ли е един от основните организатори.
— Майор Ли? Познавам го. Един тип с каменно лице, суперпатриот. Хареса ми.
— Изглежда, е събрал малка групичка — поясни Хърбърт — и в момента се намира някъде във вашия район. С четири варелчета отровен газ.
— Ще се свържа с генерал Норбом и ще изпратя хора да го издирят и обезвредят.
— Това не е всичко. Някои от помощниците му може би се опитват да поемат контрола над базата за подвижни нодони на изток.
— Доста амбициозна задача — каза Шнайдер. — Сигурен ли сте, че държите Хон Ку да научи всичко това от Доналд? Севернокорейците ще разпространят новината по всички осведомителни агенции, преди още Грег да си е поел въздух.
— Така е.
— Да не говорим, че ще застрелят хората на Ли на място — продължи Шнайдер. — Замислили ли сте се какво ще стане, като се разбере, че Америка носи отговорността за смъртта на тези южнокорейци? В Сеул ще настане такова брожение, че Сайгон ще ни се види просто приказка.
— Худ е помислил за всичко — настоя Хърбърт. — В момента подготвят нещо с говорителката на центъра.
— Препоръчвам им да си подготвят двойно погребение. Всъщност вие там разбирате ли, че може би забърквате кон ституционна криза, като пречите на законно избраното правителство да поведе война?
— Както вече казах — не отстъпи Хърбърт, — шефът си знае.
— Добре, Боб, ще предам съобщението ти. А ти кажи на Худ едно от мен — в главата може да не е много надарен, но по смелост може да се мери с Оли Норт.
— Благодаря — отвърна Хърбърт. — Сигурен съм, че ще разбере комплимента ви.
Грегъри се събуди от краткия си сън удивително освежен и с прояснено съзнание.
Седнал на обраслата с храсти поляна, той се загледа в ярко осветената граница. Колко е смешно, че омразата и подозрението карат и двете страни да се събират край светлината. Недоверието винаги потапя хората в мрак.
Той извади лулата си и я напълни с последния останал му тютюн „Балканско събрание“. Запали я и освети с клечката часовника си.
Часът съвсем наближава.
Запуши бавно и се замисли за Балканите — един-единствен инцидент там, убийството на ерцхерцога Фердинанд, бе подпалило Първата световна война. Нима един-единствен инцидент тук ще стане причина за трета световна война? Не е невъзможно. Атмосферата тук е наситена с нещо повече от напрежение — от нея лъха направо на лудост и безумие. Самолюбие, което се доказва с човешки жертви и проливане на кръв. Какво става с хората?
Отзад го осветиха фарове. Доналд се извърна, сложи ръка над очите си и видя един джип да се приближава.
— Със звездите ли разговаряш? — попита генерал Шнайдер и слезе от дясната врата. Едрата му фигура се открояваше в мрака.
— Не, генерале. С музата си.
— Трябваше да ми кажеш къде отиваш. Ако не беше запалил лулата си, щяхме да те търсим до сутринта.
— Не съм променил решението си, ако за това идваш.
— Не идвам да те разубеждавам. Имам да ти предам нещо от шефа ти.
Доналд усети как всичко вътре в него се напрегна. Надяваше се, че генералът не е потърсил подкрепа от Белия дом.
Шнайдер му предаде съобщението от Хърбърт и някакъв огромен товар се смъкна от плещите на Доналд. Изпита задоволство, че инстинктивната им догадка с Ким Хван се е оказала вярна. Сега вече имаше шанс да потушат пожара.
Странно, но новината за майор Ли не го изненада. Нещо в погледа на корееца при последната им среща му се бе видяло не съвсем в ред. В очите му се четеше някаква острота — подозрение, а може би и презрение.
— Няма да се преструвам, че ситуацията ми е по вкуса — заключи Шнайдер, — но вече няма да ти преча.
— А смяташе ли?
— Доста голямо желание имах. Все пак държа официално да се знае, че се противопоставям на
