помирението. Но хората по света са толкова различни. — Шнайдер се запъти към колата. — Качвай се. Ще те закарам.
— Смятам да повървя. Да ми се проветри главата.
Шнайдер не се обърна повече. Джипът остави след себе си облаци от прах и изгорели газове.
Доналд тръгна в същата посока, пуфкайки доволно с лулата си. Сигурен беше, че Сунджи ще се изненада и ще бъде горда от развитието на събитията.
Усети някакво боцване във врата. Посегна да се почеше, докосна нещо метално и се закова на място.
— Посланик Доналд — каза един познат глас, а острието се плъзна по врата му.
Доналд усети как по кожата му се стекоха капчици кръв и се плъзнаха под вратовръзката му. Въгленчето в лулата му хвърляше червени отблясъци по лицето на майор Ли.
69.
ВТОРНИК, 5:30 Ч., ОПЕРАТИВЕН ЦЕНТЪР
Когато видя Ан Ферис на вратата на кабинета си, Мат Стол се изсмя.
— Абе, хора, не ме припирайте чак толкова — шеговито каза той.
Пол Худ седеше на изтърканото кожено диванче в дъното на стаята. На тавана пред него беше закачен телевизор с двадесет и пет инчов екран, а до дивана имаше конзола за видеоигри. Стол се оттегляше тук, когато имаше нужда да си почине или да поразмишлява.
— Никой не те припира — отвърна му директорът. — Просто искаме да разберем веднага, щом сателитите заработят.
— Няма да ти пречим. — Ан седна и изгледа Худ с очи, пълни с тъга. — Пол, не мога да те лъжа. Ще ни откъснат главите, даже да сме прави.
— Знам. Доналд ще се срещне със севернокорейците след половин час, а после световната преса ще сдъвче президента и Сеул с парцалите и ще ги обвини, че са повишили градуса на напрежението, а през цялото време сме знаели, че в Пхенян може би са невинни. И Лорънс ще трябва да бие отбой.
— В противен случай ще изглежда като войнолюбец.
— Точно така. И ако все пак се окаже, че атентатът не е дело на майор Ли, севернокорейците публично ще се извинят, ще накажат виновните и ще си направят сами чистката. А после могат да се организират и отново да нападнат. И в двата случая президентът ще бъде напълно безпомощен.
— Заключенията ти са доста верни — каза Ан. — Никак не обичам да се съгласявам с Лоуъл, но според него трябва да наредиш на Доналд да отложи срещата. Северът ще се възползва и от отлагането й, но можем да се справим със ситуацията. Ще кажем, че Грег е действал на своя глава.
— Не мога да постъпя така с него, Ан. — Худ се обърна към Стол. — Мати, сателитите са ми страшно необходими!
— Нали нямаше да ме припираш!
— Да, но вече не е така.
— И с какво ще ти помогне разузнаването сега? — попита Ан.
— Изпратили са хора да търсят Ли, но никой не издирва онези, които може би се готвят да нападнат нодоните. Майк и ударният отряд скоро ще пристигнат там. Ако открием доказателства, че някой се кани да ги завладее, а Майк предотврати това, ще докажем правотата си. А президентът получава една симпатична военна акцийка, която му повдига репутацията. Севернокорейците ще се оплачат, че сме действали на тяхна територия, но ще ни се размине, както когато израелците си свършиха работата в Антиб.
— Страхотно, Пол — каза Ан с широко отворени очи. — Великолепно хрумване.
— Благодаря. Само че за да стане, ми трябват…
— Имаш ги! — възкликна Стол, бутна стола си назад и плесна с ръце.
Худ се втурна към компютъра, а Стол се обади в НРЦ. Стивън Винс вдигна веднага и Мат включи говорителя.
— Стив, вече работят!
— И аз така реших, когато видях оня стар съветски военен кораб да се изпарява яко дим от Японско море.
— Стив, обажда се Пол Худ. Дай ми базата на нодоните в Диамантените планини. И по-отблизичко, че да мога за видя всичките ракети.
— Значи с шейсет метра по-горе… давам координатите… мести се… обектив за нощно виждане… Снимката е направена и камерата в момента дигитализира образа. Започва да излиза…
— Изпрати я.
— Дадено, Пол — каза Винс. — Мати, великолепно си свършил работата.
Стол настрои компютъра на приемане, Худ се надвеси над него и снимката започна да излиза от горната към долната част на екрана. Ан застана зад Худ и сложи ръка на рамото му, който се направи, че не забелязва вдигнатите вежди на Стол. По-трудно му беше обаче да се преструва, че не усеща топлината, която струеше от дланта й. Черно-белият терен бързо изникна на екрана.
— Оная ракета горе е насочена на юг — каза Худ, — а ракетите от ляво и дясно…
— Божичко — пресече го Стол.
— Май имаш право.
— Двете ракети отстрани сочат в различни посоки — обади се Ан.
— Едната на юг — продължи Стол, — а другата…
— На изток — довърши Худ. — Което означава, че някой се е разшетал там. — Директорът се изправи и забърза към вратата. Нямаше намерение рязко да отхвърля ръката на Ан от рамото си, но така се получи.
— Как разбра какво става? — попита тя.
— Понеже даже севернокорейците не са чак толкова откачени, че да насочат ракета към Япония — отвърна Худ през рамо, докато излизаше в коридора.
70.
СРЯДА, 7:35 Ч. СУТРИНТА, ДЕМИЛИТАРИЗИРАНАТА ЗОНА
— Майор Ли — тихо каза Доналд. — Не знам защо, но някак си не съм изненадан.
— Аз пък съм. — Ли натисна върха на ножа под брадичката на американеца. — Смятах да се занимавам с моите си дела, а не с вас.
— Какви дела — да убивате невинни хора и да подпалите война ли?
— Няма невинни хора…
— Грешите. Съпругата ми беше невинна.
Доналд бавно вдигна ръка. Ли засили натиска, но Доналд не спря.
— Вие и вашата съпруга, господин посланик, облекчавахте живота на онези, които изоставяха родината си. Вие сте също толкова покварен като другите и е време да отидете при…
Движението на Доналд беше толкова светкавично, че Ли нямаше време да реагира. Хванал лулата с лявата си ръка, Доналд замахна с дръжката й, закачи ножа и го избута наляво. Отвора на лулата беше обърнат към лицето на Ли. Доналд го приближи и притисна горящия тютюн към дясното око на противника си. Ли изпищя и изпусна ножа, Американецът бързо се наведе и го взе.
— Нее! — изпищя Ли и побягна в изсветляващото утро.
Доналд се затича подире му, без да изпуска ножа.
Ли бягаше към район, в който севернокорейците имаха тунели. Грегъри се запита дали майорът нарочно не го увлича в посока обратна на южнокорейската база. Дали пък не е смятал там да пусне табуна?
Едва ли. Ли носеше униформата си от южнокорейската армия. Почти беше сигурно, че отива на север, за да пусне табуна — ако някой го забележи, вината ще бъде приписана на Юга. Доналд се почуди дали да не се опита да уведоми Шнайдер, но какво можеше да направи генералът? Да последва Ли в КНДР ли?
Не. Доналд знаеше, че само той може да отиде там. Силно задъхан, той се затича, препъвайки се, след смаляващата се фигура на майора. Разстоянието помежду им се увеличаваше и имаше опасност да го изгуби, но поне посоката беше ясна — на изток.
Изведнъж Ли изчезна.
