— Казвай, Рон — подкани го Люис. — Включих във връзката и директора на разузнаването, Боб Хърбърт.
— Чудесно — каза Фрайдей. — Господин Хърбърт, намирам се във фермата на Апу Кумар в Каргил заедно със свръзката ми от „Черните котки“. Искам да знам какви други сведения имате за този фермер и внучката му.
— Какво откри там? — попита Хърбърт.
— Какво? — възкликна Фрайдей.
— Какво откри във фермата? — повтори Хърбърт.
— Какви са тия игрички „Покажи ми твоето и после ще ти покажа моето“? — ядоса се Фрайдей.
— Не са никакви игрички — каза Хърбърт. — Това е полеви доклад. Кажи ми какво откри.
— Задникът ми се пържи на предната линия, а ти уютно си седиш на твоя във Вашингтон! — каза Фрайдей. — Имам нужда от информация!
— Седя си на задника, защото краката ми вече не работят — спокойно отвърна Хърбърт. — Загубих ги, защото твърде много хора се доверяваха на не когото трябва. Господин Фрайдей, към твоята позиция се е запътил цял екип, който може би се намира в голяма опасност. За мен ти си парче от целия пъзел, един оперативен работник. Кажи ми какво си открил и после аз ще ти кажа онова, което е нужно ти да знаеш.
Фрайдей не отвърна. Хърбърт се надяваше, че обмисля как точно да формулира извиненията си.
След няколко секунди Фрайдей наруши мълчанието.
— Чакам информацията, господин Хърбърт — каза той.
Това изявление направо изуми Хърбърт. Добре. Явно си играеха на топка с ръчна граната. И той беше добър в тази игра.
— Господин Люис — каза Хърбърт. — Моля, благодарете на вашия оперативен работник за разузнаването във фермата. Информирайте го, че ще получим информацията, която ни интересува, директно от „Черните котки“ и че съвместната ни операция приключи.
— Ах, ти бюрократично копеле… — изсумтя Фрайдей.
— Фрайдей, господин Хърбърт има властта да прекъсне нашето споразумение — каза Люис. — И честно казано, ти не ми даваш много големи основания да му се противопоставя.
— Но ние се нуждаем едни от други в тази операция! — каза Фрайдей. — Може би сме изправени пред международна катастрофа!
— Това е първото полезно нещо, което казваш — вметна Хърбърт. — Би ли продължил нататък?
Фрайдей изпсува.
— Нямам време да се състезавам кой пикае най-надалече, Хърбърт. Ще се разправям с теб по-късно. Научихме, че пакистанска терористична група, която е част от Милиция за свободен Кашмир, е прекарала пет месеца във фермата на Апу Кумар. Внучката на фермера, Нанда, е единственото дете на семейство, което загинало, съпротивлявайки се на пакистанците. Момичето е писало поезия през цялото време, докато пакистанците са били в къщата. Стиховете очевидно съдържат кодирани елементи, докладващи за действията на терористите. Рецитирала е поезията си на глас, докато хранела кокошките. Подозираме, че членове на Специалните гранични сили са слушали думите й, най-вероятно чрез клетъчен телефон. Тя е била заедно с терористите по време на атаката в Шринагар и ние подозираме, че СГС стоят зад взривяването на храма. Освен това смятаме, че тя още е с пакистанците, а клетъчният й телефон може би сигнализира СГС за местонахождението й.
— Да, точно така. Тя сигнализира СГС — отвърна Хърбърт.
— Как разбра? — попита Фрайдей.
Беше време да даде на Фрайдей малко информация, да му вдъхне малко доверие.
— Индийците, които преследваха терористите, току-що бяха елиминирани чрез мощна експлозия в Хималаите — информира го Хърбърт.
— Откъде знаеш това? — попита Люис.
— Благодарение на електронноинформационните ресурси в региона — каза Хърбърт.
Той се позова на неясното определение за електронно разузнаване, защото не искаше да уведомява Люис, че разполага със сателитно покритие на региона. Новият шеф на АНС можеше да започне да притиска НРС за собствено, нерегламентирано сателитно време.
— Колко души бяха убити? — попита Люис.
— Около тринадесет-четиринадесет — отвърна Хърбърт. — Приближаваха се към нещо, което приличаше на преден пост в планината, на около осем хиляди фута височина. Хората, постът и изобщо цялата планинска местност се изпариха като дим.
— Успя ли да идентифицираш командосите? — попита Фрайдей. — Носеха ли униформи?
— Да, бяха от Специалните гранични сили — отвърна Хърбърт.
— Знаех си — триумфално възкликна Фрайдей. — А терористичната група?
— Не знаем — призна Хърбърт. — Опитваме се да разберем дали са се измъкнали.
Хърбърт погледна към монитора на компютъра си. Стивън Вийнс току-що беше приключил с преместването на сателита към северната част на скалистите склонове. Резолюцията беше три метра — напълно достатъчно, за да покаже отпечатъци от стъпки. Ъгълът на слънцето все още беше нисък. Това щеше да помогне, защото отпечатъците в снега хвърляха ясни сенки. Вийнс започна да сканира най-равните и най-широки хълмове. Това бяха най-вероятните отсечки, откъдето биха вървели хора в подобен полумрак.
— Ако групата е успяла да избяга, СГС няма да се откажат да ги преследват — продължи Фрайдей. — Възможно е СГС да са ги натопили да поемат вината за взривяването на храма в Шринагар.
— Имаш ли доказателство за това? — попита Хърбърт. Заинтригува се от факта, че Фрайдей беше стигнал до същото заключение като него самия и генерал Роджърс.
— Не — призна Фрайдей. — Но при нормални обстоятелства случаят щеше да се разследва от „Черните котки“, а те бяха отрязани от СГС. Освен това е очевидно, че СГС са знаели за действията на терористичната група.
— Но това не означава, че са замесени в разрушаването на храма — каза Хърбърт. — Известно е, че Милиция за свободен Кашмир се състои от терористи. Според радио „Индия“ те вече са поели отговорност за атентата…
— Онзи, който се е обадил, може да не е знаел мащабите на разрушенията — каза Фрайдей.
— Възможно е — съгласи се Хърбърт. — Но още не съм готов да ги обявя за невинни. Може някой от групата да ги е предал и да е поставил допълнителни експлозиви. Но нека за момента да приемем, че си прав и че СГС са организирали атентата, за да постигнат някакъв замисъл. Какъв би могъл да е този замисъл?
— Партньорът ми от „Черните котки“ смята, че замисълът е свещена война — каза Фрайдей. — Вероятно ядрена свещена война.
— Изпреварващ удар — уточни Ханк Люис.
Хърбърт се чувстваше окуражен от факта, че Рон Фрайдей и индийският офицер са стигнали до същото заключение, като Роджърс и него. Това означаваше, че в притесненията им най-вероятно се крие истина. Но същевременно същата тази причина го обезсърчаваше.
— Мислим, че отрядът на СГС е използвал газ срещу пакистанското скривалище в планините — каза Хърбърт. — Което би могло да означава, че са възнамерявали да ги заловят живи.
— За да изтръгнат самопризнания от тях — каза Фрайдей.
— Вероятно. Но съм склонен да вярвам, че пакистанците не бягат само за да спасят собствения си живот. Дори и да се върнат в Пакистан, никой в Индия няма да повярва на думата им, че са невинни.
— Затова имат нужда от момичето — каза Фрайдей.
— Именно — каза Хърбърт. — Ако тя е работила със СГС за организирането на заговора, те ще имат нужда от публичното й изявление. И то от такова, което не изглежда или не звучи като взето насила признание.
— Струва ми се, че изпускам нещо тук — намеси се Люис. — Ако подозираме какво се случва, защо просто не се изправим срещу СГС или някой от индийското правителство? Защо не поискаме обяснение?
