пронизваха с цялата мощ на жадуваното отмъщение. За кой, по дяволите, се мислеше Боб Хърбърт? Бил ранен при изпълнение на дълга си. Това му даваше право на инвалидна пенсия, а не на уважение.
Това жалко насекомо, помисли си Фрайдей. Боб Хърбърт беше само една най-обикновена пчела работник в кошера.
Фрайдей прекрати въздушната канонада. Сърцето му бумтеше в гърдите, дланите му се потяха. Дишаше тежко, докато се промъкваше през скалистия неравен терен.
Всичко е наред, каза си агентът. Той се намираше тук, в самото сърце на действието, и притежаваше пълен контрол над съдбата си. Боб Хърбърт седеше във Вашингтон и само лаеше заповеди. Заповеди, които лесно можеха да бъдат пренебрегнати, тъй като Люис не беше позволил да превърне агента си в подчинен на Оперативния център. Фрайдей изхвърли будещия съжаление бюрократ от мислите си и се концентрира върху непосредствената работа.
Капитан Назир беше влязъл в къщата заедно с Апу Кумар. Офицерът от „Черните котки“ оглеждаше стаите, а Кумар кротичко седеше на опърпаната кушетка. И двамата се обърнаха, когато Фрайдей влезе.
— Какво казаха? — попита Назир.
— Членовете на пакистанската група са живи и здрави и очевидно се придвижват на север през Хималаите — уведоми го Фрайдей. — Оперативният център и АНС обмислят съвместна мисия, в която да задържат терористите заедно с внучката на господин Кумар. Искат да ги спасят от лапите на СГС. Смяташ ли, че командосите от „Черните котки“ и техните съюзници в правителството ще се възпротивят на подобна американска мисия?
— А вашето правителство вярва ли, че ще има размяна на ядрени удари? — попита Назир.
— Ако не вярваха в това, нямаше дори и да си помислят за подобна акция под прикритие — отвърна Фрайдей. — По всичко изглежда, че твоите приятели от Специалните гранични сили отчаяно са искали да заловят пакистанската група. Нашите електронноразузнавателни ресурси заснеха цял отряд, който беше по петите на пакистанците в планината.
— Къде е сега този отряд? — попита Назир.
— Чака реда си на опашката за прераждане — отвърна Фрайдей.
— Моля?
— Доколкото разбрах, командосите са били изненадани от пакистанец камикадзе — каза Фрайдей.
— Разбирам — промълви Назир и се замисли за момент. — Присъствието на СГС потвърждава нашите предположения, че именно те са нагласили целия атентат.
— И на мен така ми се струва — каза Фрайдей.
— Тогава отговорът ми е да — каза Назир. — Командосите от „Черните котки“ ще помогнат на американците с всичко, каквото могат.
— Чудесно — отвърна Фрайдей. После се приближи към Кумар. — Ще ни трябва и твоята помощ — каза той на фермера. — Очевидно внучката ти е работила за СГС. Нейните показания са ключът към ядрена война или мир. Ако ги заловим, тя трябва да бъде накарана да каже истината.
Апу сви прегърбените си рамене.
— Тя е честно момиче. Не би излъгала.
— Но също така е и запален патриот, нали? — попита Фрайдей.
— Разбира се — потвърди Апу.
— Патриотизмът успява да притъпи сетивата — каза Фрайдей. — Ето защо понякога войниците се хвърлят върху ръчни гранати. Ако внучката ти е помогнала на СГС да натопят пакистанците за разрушаването на индуския храм, тя ще трябва да го признае пред индийския народ.
Апу изглеждаше изненадан и дълбоко разтревожен.
— Наистина ли мислите, че го е извършила? — попита той.
— Да, така смятаме — отвърна Фрайдей.
— Горкичката ми Нанда — въздъхна Апу.
— Ние не говорим само за Нанда — намеси се капитан Назир. — Ако тя не каже онова, което знае, може би милиони хора ще намерят смъртта си.
Апу се надигна.
— Нанда не е знаела какво върши. Тя никога не би се съгласила с подобни последствия. Но аз ще ви помогна. Какво искате да направя?
— Засега събери малко топли дрехи и чакай — нареди Фрайдей. — Ако имаш повече чифтове ръкавици или вълнено бельо, вземи ги и тях.
Апу каза, че ще го направи, и забърза към спалнята. Фрайдей се приближи към малката масичка и извади географските карти от джоба си.
— Капитане? — каза той. Това беше нареждане, а не въпрос.
— Да?
— Трябва да направим план — каза Фрайдей.
— Летателен план, ли? — попита Назир, оглеждайки картите.
— Да — отвърна Фрайдей.
Но това беше само началото. Независимо как се развиеше мисията и какви бяха резултатите от нея, Фрайдей щеше да свърши добра работа с командосите от „Черните котки“ и собствените си приятели и поддръжници от индийското правителство. Беше сигурен, че Ханк Люис щеше да му позволи да остане тук и след като всичко това приключеше. А тогава Рон Фрайдей щеше да е свободен да се погрижи за собствените си апетити към ядрената индустрия и петролния бизнес. Защото там лежеше бъдещето на нацията.
Защото там лежеше неговото собствено бъдеще.
24.
Трета база Сиячин, Кашмир
Четвъртък, 09:16
Майор Дев Пюри не се изненада от обаждането на командир Сан Хюсеин. Майорът очакваше позвъняване от директора на Специалните гранични сили, откакто го информираха за строго секретния план да използват пакистанската терористична група. Онова, което командир Хюсеин имаше да каже обаче, беше напълно изненадващо. Майор Пюри остана като вцепенен в бункера си. От няколко месеца очакваше, че ще бъде важна част от тази операция. Трябваше да организира бързата и безшумна евакуация на всички индийски служители от контролираната зона.
Но Пюри не беше предвиждал да играе подобна роля. Предполагаше се, че тази роля ще се поеме от ЕПАО — Елитния планински атакуващ отряд на СГС. Това беше името на първоначалните сили на съпротивата, които се бореха за отхвърляне на британското империалистическо господство над субконтинента.
Най-важната роля.
Пюри посегна към тенекиената кутия на бюрото си. Извади оттам парченце тютюн за дъвчене и го прибави към дъвката в устата си. Започна бавно да дъвче. Пюри очакваше да чуе, че пакистанската група е била заловена в планинското си убежище. След това отрядите на Пюри трябваше да започнат подготовка за оттегляне. Подготовката трябваше да протече бавно и тихо, без да се използват клетъчни телефони или радиостанции. Възможно най-голямата част трябваше да бъде извършена в подземните бункери или ниско в окопите. Пакистанците нямаше да забележат, че се случва нещо необичайно. Четиристотинте войници на Пюри трябваше да са напълно готови в 11 часа сутринта, но не трябваше да помръдват, преди да получат директна заповед от Хюсеин.
Вместо това обаче командир Хюсеин се обади със съвсем различен план. Майор Пюри трябваше да вземе половината от четиристотинте войници под негово командване и да се придвижи на юг в планините. Трябваше да бъдат екипирани с всичко необходимо за оцеляване в екстремни условия и да носят термични камуфлажни униформи. Хюсеин искаше да напредват към глетчера Сиячин в широк ветрилообразен строй, затягайки обръча със стесняването на самия глетчер и с приближаването им към върха му. „Широк ветрилообразен строй“ означаваше, че подредените в редица войници щяха да бъдат отдалечени един от друг на предела на визуалния контакт. Това пък означаваше, че военните сили могат да бъдат разпръснати на две мили ширина. Тъй като съществуваше опасност радиоканалите да бъдат наблюдавани, Хюсеин
