Стрелбата спря. След няколко секунди ревящият хеликоптер мина над главата на Роджърс. Насочваше се към ледените склонове. Беше време Роджърс да се размърда.
Апу все още беше вкопчен в него. Роджърс сграбчи лактите му и внимателно го дръпна настрани. После се плъзна надясно изпод мъртвеца. Кръвта на Апу се стече по лявата буза на Роджърс. Остави там няколко линии, наподобяващи грима, който индианците поставяха на лицата си преди започването на битка. Възрастният мъж не беше отдал живота си напразно.
Роджърс се изправи на крака. Спря, за да свали палтото на мъртвеца, после побягна към склона. Хеликоптерът се движеше бавно и американецът мина под него. Застана в участъка зад пилотската кабина, където се намираше извън полезрението на стрелеца. Чакаше хеликоптерът да се приближи още малко. Точно тогава трябваше да започне и изпълнението на плана му.
Картечницата отново започна да плюе огън. Червено-жълтите искри осветиха склоновете. Роджърс видя Нанда и двамата мъже да тичат покрай извитата основа на ледената стена, отдалечавайки се от машината. Леката извивка на склона пречеше на видимостта на хеликоптера.
Хеликоптерът намали скоростта си, приближавайки се до склона. Картечницата замлъкна, докато машината проследяваше плячката си. Като летеше толкова близо до повърхността, пилотът трябваше да прецени пространството за витлото, ветровете. Роджърс се надяваше, че това бяха единствените неща, за които пилотите щяха да се тревожат. Това щеше да бъде тяхната гибел.
Роджърс стигна до основата на склона. Опипа пътя си. Въздушната струя от задното витло беше свирепа, подобна на вълни от заледена вода. Роджърс закри очите си колкото можеше. Щеше да погледне отново, когато картечницата започнеше да стреля. А тогава трябваше бързо да се движи.
Хеликоптерът продължи да пълзи над глетчера. Гърленият рев на витлата ронеше ситен лед от околните зъбери. Роджърс го усещаше по голите си бузи.
Това беше добре. Планът може би щеше да проработи.
Няколко секунди по-късно картечницата отново се събуди. Роджърс видя как скалата се освети от искрите и побягна към останалите. Както и очакваше, при тази близост със склона оръжието и витлото къртеха ситни частици лед от стената. Пространството около хеликоптера бързо се покри с бяла пелена. И снежинките не падаха. Ветровете ги подмятаха из въздуха, добавяйки слой след слой от ледения сняг. След няколко секунди видимостта беше сведена до нула.
Картечницата замлъкна точно когато Роджърс излезе пред хеликоптера. Дори и с очилата си за нощно виждане екипажът нямаше да може да го види.
Роджърс беше преценил разстоянието между него и останалите. Насочи се към тях, опрял ръка на скалите. Краката му се бяха схванали, но той не можеше да спре.
— Трябва да се движим! — изкрещя Роджърс, приближавайки се към мястото, на което беше забелязал групата.
— Какво става? — извика Нанда.
— Не спирайте! — кресна Роджърс.
— Дядо ми добре ли е? — настойчиво попита тя.
По звука на гласа й Роджърс прецени, че жената се намира на около тридесет ярда от него. Продължи да тича. Няколко секунди по-късно се блъсна в един от бегълците. По височината си личеше, че е Фрайдей. Бяха спрели. Роджърс мина покрай него. Генералът посегна към Нанда, която беше следващата в колоната. Жената се обърна с лице към него.
— Дядо? — изпищя тя.
— Тръгвайте всички! — отново кресна Роджърс.
В кризисни ситуации инстинктът за самосъхранение на всеки индивид изпадаше в конфликт с порива му да се бори. Когато това се случеше, повишеният тон на някоя авторитетна фигура обикновено неутрализираше войнствената страна. Рязката команда позволяваше на инстинкта за самосъхранение да вземе надмощие. В този случай обаче викът на Роджърс прекърши желанието за бягство у Нанда. Тя стана не по-малко войнствена от него, което накара Фрайдей да спре на място.
— Къде е той? — изпищя жената.
— Дядо ти загина — каза Роджърс.
Тя започна да крещи за стареца и понечи да се върне назад. Роджърс мушна анорака на Апу под мишница и сграбчи Нанда за раменете. Стисна я здраво и насила я обърна в противоположната посока.
— Няма да го изоставя! — изплака тя.
— Нанда, той ме предпази с тялото си! — извика Роджърс. — Молеше ме да те спася!
Младата жена все още се бореше с него в опитите си да се върне. Роджърс не разполагаше с време да я увещава. Той буквално вдигна Нанда във въздуха, обърна я и започна да я дърпа напред. Тя се мъчеше да се задържи на крака, но поне спря да се боричка с него.
Роджърс наполовина носеше, наполовина влачеше жената, тичайки напред. Тя успя да възвърне равновесието си и Роджърс я улови за ръка. Продължи да я дърпа напред. Тя го следваше, въпреки че Роджърс чуваше хлипането й изпод бръмченето на приближаващия се хеликоптер. С това нямаше проблеми, стига Нанда да продължаваше да се движи.
Склонът рязко се спускаше на североизток. Самуел все още беше начело, докато всички тичаха, за да не попаднат в зрителния обсег на хеликоптера. Но без снежната пелена, която откъртените от картечницата ледени частици създаваха, пилотът скоро щеше да ги забележи. Роджърс трябваше да предприеме нещо.
— Самуел, хвани Нанда за ръка и продължавайте напред! — каза той.
— Да, сър — отвърна Самуел.
Американецът изпъна ръката на младата жена, а пакистанецът посегна назад. Напипа дланта на Нанда и Роджърс я освободи от хватката си. Двамата продължиха напред. Роджърс спря и Фрайдей се блъсна в него.
— Какво правиш? — попита Фрайдей.
— Дай ми факлите и кибрита. После тръгвай с тях — каза Роджърс, докато вадеше анорака на Апу изпод мишница.
Агентът на АНС изпълни инструкциите. Когато Фрайдей се отдалечи, Роджърс извади една от факлите, запали я и след това я закрепи в малка пукнатина в скалата. После увеси връхната дреха на Апу на един издаден камък точно зад нея. Извади пистолета си и се отдръпна от ледената стена. Клекна на едно коляно, постави другата факла на ботуша си, за да не се намокри, и насочи автоматичното си оръжие нагоре, под шестдесетградусов ъгъл. Това щеше да отпрати изстрелите му на около шестдесет фута височина. Не можеше да види нищо над двадесет фута, но и не му се налагаше.
Поне засега.
Няколко секунди по-късно хеликоптерът се показа над извивката на глетчера. Пилотите изключиха очилата си за нощно виждане. В противен случай стрелбата щеше да ги ослепи. Включиха външните светлини, като осветиха цялата скала. В момента, в който войниците от хеликоптера откриха стрелба по онова, което взеха за един от терористите, Роджърс също започна да стреля. Неговата цел бяха огромните буци лед близо до върха на хеликоптера. Картечницата на носа разкъса факлата и угаси пламъка. С тътен къртеше парчета лед от повърхността на глетчера. В същото време огънят на Роджърс изпращаше големи ледени късове право във витлото. Перките насякоха леда и го превърнаха в полутечна киша, която се изсипваше върху кабината. Снежният дъжд полепна по предното стъкло и моментално замръзна.
Хеликоптерът преустанови стрелбата.
Роджърс също.
Докато светлините на хеликоптера все още бяха включени, Роджърс за момент се запита дали да не стреля в пилотската кабина. След Афганистан и Чечения обаче руснаците бяха оборудвали много от по- новите щурмови хеликоптери „Микоян“ с бронирани стъкла, за да ги предпазят от снайперисти. Роджърс не искаше отблясъците от дулото да издадат позицията му.
Генералът остана приклекнал, като изчакваше реакцията на хеликоптера. Изчисли, че машината е във въздуха поне от деветдесет минути. Пилотът трябваше да отдели поне още деветдесет минути летателно време, за да се върне в базата. Това щеше да изчерпи запасите гориво на Ми-35. В допълнение, термалната устойчивост на хеликоптера щеше да бъде подложена на краен натиск, особено ако екипажът трябваше да се бори с ледена буря при всяка стрелба с картечницата. Въпреки че предното стъкло щеше да се размрази
