Фрайдей чакаше зад ледения къс. Изглежда, индийците също бяха доловили движението, защото над периметъра отново засвистяха куршуми. Но не бяха много. Враговете очевидно пестяха амунициите си. Стреляха само колкото да попречат на човек да се изправи.
Фрайдей се взря в черната тъмнина. Беше извадил собственото си оръжие. Ноздрите и дробовете го боляха от режещия студ. Пръстите на ръцете и краката му бяха вцепенени въпреки тежките ботуши и ръкавиците. Той се запита за колко време ще замръзне кръвта му, ако бъде прострелян.
Но Фрайдей най-вече беше ядосан. Не му трябваше много, за да насочи пистолета си срещу Роджърс и да дръпне спусъка. Агентът на АНС се опитваше да прецени какво би могъл да спечели, ако се предадат на индийците. Ако приемеше, че индийците няма да застрелят групата на място, те сигурно щяха да оценят жеста на американеца, който им поднасяше един от терористите, взривили пазара. Предаването им можеше да задейства индийската ядрена атака над Пакистан. Но можеше и да го спаси от смърт на глетчера.
Човекът, който се приближаваше, пристигна. Беше Роджърс. Той пропълзя зад ледения къс и коленичи до Фрайдей.
— Какво става? — попита Фрайдей.
— Може би има начин да излъчим признанието на Нанда, без да влизаме в силоза — каза Роджърс.
— Силоз. Такова ли е това място? — попита Фрайдей.
Роджърс игнорира въпроса му.
— Самуел мисли, че е видял сателитна чиния на ледена тераса на около десет стъпки нагоре по стената — продължи той.
— Сега разбирам — каза Фрайдей.
— Обясни — подкани го Роджърс.
— Когато избухнаха сигналните ракети, успях да огледам добре стената над входа — каза Фрайдей. — От около десет стъпки височина от тази страна има безпрепятствен изглед към отсрещния склон.
— Точно на това се надявах — каза Роджърс. — Ако там наистина има чиния и ако се доберем до сателитния кабел, Самуел може би ще успее да го свърже с клетъчния телефон.
Мъжете чуха движение в другата част на мястото. Фрайдей не смяташе, че индийците биха ги нападнали. Те щяха да чакат завръщането на хеликоптера. Но може би се опитваха да заемат позиции, за да ги подложат на кръстосан огън. Ако индийците заловяха Нанда, играта приключваше. Както и собственият им живот.
— Трябва добре да огледаме сателитната чиния, преди да предприемем каквото и да било — каза Фрайдей.
— Защо? — попита Роджърс.
— Трябва да видим къде се намира източникът на електрозахранването — обясни Фрайдей. — Това място е идеално за захранвани с батерии уреди. Петролните компании ги използват в подобни студени райони. Източникът на електрозахранването изпълнява двойна роля и служи за нагревател, за да попречи на инсталациите да замръзнат. Ако случаят е такъв, няма да се наложи да се изкачваме по стената. Можем да оголим жиците на което и да е място и да сме сигурни, че това е комуникационният кабел.
— Но ако източникът на електрозахранване се намира вътре в силоза, ще трябва да се доберем до чинията и да се опитаме да разберем кой е кабелът, който ни трябва — отбеляза Роджърс.
— Бинго! — каза Фрайдей.
— Знаеш ли какво — продължи Роджърс. — Стой тук и не изпускай ледената тераса от поглед.
— Какво смяташ да правиш?
— Ще ти осигуря малко светлина.
60.
Глетчерът Сиячин
Петък, 02:51
Майк Роджърс се придвижи към далечния край на мястото. Спря, когато стигна основата на стената. Приклекнал, той вървеше възможно най-безшумно покрай стената. Искаше да се отдалечи максимално от Фрайдей, за да го предпази. Не от онова, което Роджърс планираше да направи, а от начина, по който щяха да отвърнат индийците.
Роджърс се надяваше, че Фрайдей ще има добра видимост към сателитната чиния. Съществуваше твърде голяма вероятност самият Роджърс да не види почти нищо. Щеше да е зает в търсене на място да се скрие.
Генералът спря на около двадесет ярда от Фрайдей. Това беше безопасно разстояние. Разкопча якето си и извади едната от двете специални ръчни гранати, които носеше. Оръжието имаше големината и формата на флакон пяна за бръснене. Той свали ръкавиците си и ги задържа със зъби. Хвана здраво гранатата с дясната си ръка, а после плъзна левия си показалец в пръстена за издърпване. Постави металния контейнер на земята и клекна до него. Придвижи десния си крак по земята, за да се ориентира къде точно е ледената стена. Имаше нужда от това, за да знае накъде да върви. След това издърпа пръстена и се изправи. Обърна се и постави голата си длан на скалата. Заопипва пътя си през издадени буци и равни участъци. Искаше да се движи бързо. Но ако паднеше на земята, можеше да бъде наранен при избухването на гранатата.
Роджърс броеше, докато бързо се отдалечаваше. Когато стигна до десет, гранатата избухна.
Специалната, несмъртоносна граната беше проектирана за употреба на ограничена площ, с цел отвличане на вниманието и дезориентация на враговете чрез серия от ярки магнезиеви експлозии и оглушителни трясъци. В настоящия случай Роджърс се надяваше, че гранатата ще освети периметъра за две неща. За да може Фрайдей да огледа чинията и за да може Роджърс да намери място, където да се скрие.
На три фута пред него имаше поредица от заоблени ледени формирования. На височина стигаха някъде до кръста му и бяха дебели колкото магистрални стълбове. Вероятно преди са били много по-високи, но сега изглеждаха сякаш ежедневно се топят и отново замръзват, спечелвайки на ширина онова, което бяха загубили на височина. Роджърс не се втурна към тях. Гмурна се.
Той със сила се удари в земята. Въздухът му секна, ръкавиците изпаднаха от устата му и не успя да достигне барикадата. Но беше достатъчно близо, за да успее да пропълзи по леда в рамките на един удар на сърцето си. За щастие все още можеше да използва ударите на сърцето си като мярка за време, когато куршумите от индийските пушки захапаха леда, върху който беше стоял преди част от секундата. Веднага щом се оказа в безопасност, той погледна към Рон Фрайдей. Клекнал зад ледения къс, агентът победоносно вдигна палци нагоре. Роджърс огледа и ледената тераса. Зад основата на чинията имаше голяма черна обшивка. Роджърс беше доволен, че Фрайдей знае какво е това. Самият той трябваше да се изкачи догоре, да откърти покритието и да се опита да разпознае кабелите.
С отмирането на светлината от гранатата Роджърс погледна към Самуел и Нанда. Пакистанецът все още лежеше на земята. Но се беше извърнал, така че да вижда останалите мъже. Роджърс имаше нужда от него, Нанда и клетъчния телефон. Вероятно това беше най-подходящият момент да се придвижат.
Роджърс извади оръжието си и направи знак на Фрайдей да стори същото. После се премести от далечния край на ледената барикада. Оттук имаше най-добра видимост към Самуел. Вдигна нагоре три пръста. Пакистанецът разбра. Трябваше да се придвижи, когато преброи до три. Роджърс му даде секунда да се подготви.
Самуел отмести Нанда от ледения блок, зад който лежаха, и й помогна да застане на колене, а после да се поизправи приведена. Тя, изглежда, му помагаше — беше наясно какво трябва да направи. Самуел погледна към Роджърс. Генералът бързо изправи пръстите си един по един. На три Самуел се изправи, понесъл Нанда със себе си. Тя беше отпред, а пакистанецът я прикриваше с тялото си. Когато двамата побягнаха напред, Роджърс и Фрайдей незабавно се изправиха и започнаха да стрелят по посока на индийците. Войниците се намираха извън обсега им, но очевидно не го знаеха. Те незабавно се прикриха, като предоставиха време на Самуел да покрие по-голямата част от разстоянието до входа на силоза.
Тъмнината отново обгръщаше мястото. От посоката на индийците се разнесоха още няколко изстрела.
— Не отвръщай на огъня! — изкрещя Роджърс на Фрайдей.
Генералът се страхуваше да не улучат Самуел и Нанда в тъмното.
Мъжете се заслушаха в хрускането на приближаващите се ботуши. Походката беше някак нестройна.
