— Може би, но не ми харесва, когато някой бюрократ се прави на шпионин. Не е обучен за това.
— Боб, той е бил морски пехотинец — напомни му Мур. А морската пехота на САЩ си има собствен щемпел, независим от този на ЦРУ. — Няма да напълни гащите, бъди сигурен.
— Надявам се.
— А освен това е там да наблюдава нещо, което едва ли ще се случи. А и ще контактува с оперативни агенти. Онова, което ще научи от тях, няма да му навреди.
— Те са британци, не наши — възрази Ритър.
— Същите онези момчета, които измъкнаха Заека вместо нас.
— Добре, Артър, този път ще отстъпя.
— Боб, хабиш толкова много енергия за глупости, вместо да я използваш за нещо полезно.
— Да, съдия, но операциите са моя територия. Искаш ли да включа Рик Нолфи в тая работа?
— Необходимо ли е?
Ритър поклати глава.
— Не мисля.
— Тогава да оставим британците да правят каквото си знаят и да изчакаме спокойно идването на Заека в Ленгли, за да преценим опасността за папата. Съгласен ли си?
— Да, Артър.
И заместник-директорът на оперативния отдел на Централното разузнавателно управление се върна в кабинета си.
Вечерта мина добре. Британците бяха приятна компания, особено когато разговорът се насочи към теми, които не бяха свързани с мисията. Всички бяха женени. Трима от тях имаха деца, а единият очакваше всеки момент да му се роди първото.
— Имаш две деца, доколкото си спомням? — попита Мик Кинг.
— Да, и второто се роди в доста напрегната нощ — отвърна Райън.
— Съвсем си прав — съгласи се Рей Стоунс и се захили. — Как се справи госпожата?
— Поуспокои се, след като малкият Джак се пръкна, но през останалото време от вечерта доста се озори.
— Без съмнение — обади се Кинг.
— Е, как разбрахме, че българите се канят да ликвидират папата? — попита Спароу.
— КГБ го иска мъртъв — отвърна Джак. — Измъкнахме техен служител. На сигурно място е и пее като в „Аида“.
— Достоверна ли е информацията? — продължи да разпитва Кинг.
— Напълно. Смятаме, че ни е доставена върху златен поднос с медено дъно. Сър Базил е сигурен. Затова ви изпрати тук, момчета — уведоми ги Джак за всеки случай, ако не знаеха. — Срещнах се лично със Заека и смятам, че е истински.
— Операция на ЦРУ? — попита Шарп.
Джак кимна.
— Точно така. Имахме проблеми и вашите момчета бяха любезни да ни помогнат. Нямам право да ви казвам повече, съжалявам.
Те проявиха разбиране. А и не желаеха да изложат задниците си на опасност, ако някой се изпуснеше.
— Нещата идват от самия Андропов. Папата им създава неприятности в Полша, нали?
— Изглежда е така. Може да им се струва, че командва повече дивизии, отколкото биха желали.
— Дори и така да е, ми се вижда малко крайно. Как ще погледне светът на едно покушение срещу Негово светейшество? — зачуди се Кинг.
— Явно от това им пука по-малко, отколкото от политическото положение в Полша, Мик — каза Стоун. — И те се страхуват, че папата може да помогне за това. Нещата опират до меча и духа, за които говори Наполеон, Мик. Накрая духът винаги побеждава.
— Да, и аз мисля така, а ние сме в епицентъра на духовния свят.
— За първи път съм тук — каза Стоун. — Наистина е впечатляващо. Трябва да доведа семейството си някой ден.
— Разбират от храна и напитки — отбеляза Спароу. — А как е местната полиция?
— Много ги бива — отвърна Шарп. — Жалко, че нямаме право да поискаме помощ от тях. Те познават терена, това е тяхната енория в края на краищата.
„Да не би тия момчета да са от групата в Дувър?“ — запита се с надежда Райън.
— Том, говори ли с Лондон за радиостанциите?
— Да, Джак. Изпращат ни десет. Слушалки и микрофони за ревер. Късовълнови като онези, които използват в армията. Не знам дали са кодирани, но при всички случаи са сигурни, а и ние ще спазваме определени правила. Поне ще можем да се свързваме ясно помежду си. Утре ще се поупражняваме.
— А в сряда?
— Ще пристигнем към девет сутринта, всеки ще заеме своята позиция и ще наблюдава пристигането на тълпата.
— На това не са ме учили в пехотата — призна Райън.
— Сър Джон — обади се Мик Кинг, — никого от нас не са обучавали на това. Наистина ние сме разузнавачи, но тази работа е по-подходяща за службите за охрана, като например полицейските пристави, които пазят Нейно Величество или премиера, или момчета от вашата Сикрет Сървис. Гаден начин да си изкарваш прехраната.
— Да, Мик. Надявам се след това да оценим по достойнство онова, което вършат — намеси се Рей Стоун и всички около масата се съгласиха с него.
— Джон — обърна се Райън към Спароу, — натоварен си с най-отговорната задача, да откриеш копелето.
— Върхът! — отвърна Спароу. — Всичко, което трябва да направя, е да изнамеря сред пет хиляди лица онова, което търсим, а то може да не се появи дори. Направо върхът! — повтори шпионинът.
— Какво ще използваш?
— Имам три камери „Никон“ и добра колекция от обективи. Утре ще купя и бинокъл. Само да намеря подходящо място за наблюдение. Височината на парапета ме притеснява. Има около трийсет метра между основата на колоните и площада, които няма да виждам, момчета. Но това е положението.
— Нямаме друг избор — съгласи се Джак. — От земята пък няма да видим нищо.
— Това е най-големият ни проблем — каза Спароу. — Най-добре щеше да е по двама души от двете страни с бинокли. Но не ни достигат хора, а не можем да искаме помощ от службата за охрана на Ватикана.
— Нямаше да е зле да помогнат, но…
— Но не е желателно целият свят да научи за Заека. Да, разбирам много добре.
— Животът на папата е на второ място пред това съображение. Не е ли върхът? — изсумтя Райън.
— А колко струва сигурността на страната ти, сър Джон, а също и на нашата? — попита Кинг риторично.
— Повече от живота му — отговори Райън. — Да, знам, но това не означава, че ми харесва, нали така?
— Досега убивали ли са някой папа? — попита Шарп.
Никой не знаеше отговора.
— Доколкото си спомням, веднъж е правен опит. Швейцарските гвардейци го обградили с телата си, за да го опазят. Повечето били избити, но папата се отървал жив — каза Райън, припомняйки си, че беше чел за това в „Сейнт Матю“, май че в четвърти курс.
— Чудя си дали въобще ги бива за нещо тия швейцарци — каза Стоун.
— Не са малко на брой. А освен това са яко мотивирани. Въпрос на обучение — намеси се Шарп. — Това е разликата между цивилния и войника — обучението. Момчетата в цивилни дрехи вероятно са добре информирани, но ако носят пистолети, доколко имат право да ги използват? Все пак работят за Църквата. Вероятно не са обучени да убиват хора.
