С това въпросът беше поставен ребром на масата. Андропов изпитваше благодарност към министъра на външните работи, който също бе на негова страна по проблема за унаследяването. Понякога се питаше дали Брежнев си дава сметка и дали въобще се интересува какво ще стане след смъртта му — е, сигурно го беше грижа за съдбата на децата му, но това бе лесноразрешимо. За всеки от тях щяха да се намерят синекурни партийни постове, а и нямаше да има повече сватби, за да се налага използването на сервиза от китайски порцелан и на сребърните прибори от „Ермитажа“.
— Юрий Владимирович, как КГБ може да се справи с тази заплаха — бе следващият въпрос на Брежнев.
„Толкова е лесен за манипулиране“ — помисли си Андропов с благодарност.
— Възможно е да елиминираме заплахата, като елиминираме човека, който стои зад нея — отговори председателят със спокоен и равен глас.
— Да го убием? — попита Устинов.
— Да, Дмитрий.
— Какви са рисковете? — попита външният министър неочаквано.
Дипломатите обикновено се тревожеха за подобни неща.
— Не може да ги избегнем изцяло, но може да ги контролираме. Хората ми подготвиха оперативен план, който предвижда папата да бъде застрелян по време на публична проява. Доведох помощника си полковник Рождественски да ви запознае с подробностите. С ваше позволение, другари? — Последва колективно кимане с глави. Андропов се обърна към помощника си: — Алексей Николаич?
— Другари — полковникът се изправи и тръгна към катедрата, мъчейки се да овладее треперенето на коленете си. — Операцията е без кодово име и ще остане така от съображения за сигурност. Папата се появява публично всяка сряда следобед. Обикновено обикаля площада „Свети Петър“ в открит автомобил, което го излага на опасност от нападение, и се доближава на три-четири метра от събралото се множество.
Рождественски беше подбрал много внимателно думите. Присъстващите бяха наясно с библейските теми и терминология. Дори тук човек не можеше да отрасне, без да придобие познания за християнството, та ако ще да го презираше.
— Въпросът е как стрелецът да се добере до предната редица посетители, така че да стреля от максимално късо разстояние и съответно да улучи.
— Успехът не е сигурен, така ли? — попита строго министърът на вътрешните работи.
Рождественски положи усилия да не се притесни.
— Другарю министър, рядко работим с понятия като абсолютна сигурност. Дори умел изстрел с пистолет не може да гарантира перфектен удар по движеща се мишена, още повече че обстоятелствата няма да позволят внимателно прицелване. Убиецът трябва да извади бързо оръжието от мястото, където го е укрил, и веднага да натисне спусъка. Ще може да произведе два, вероятно три изстрела, преди тълпата да се нахвърли върху него. В този момент втори човек ще го застреля откъм гърба с пистолет със заглушител и след това ще избяга. Така италианската полиция няма да има кого да разпитва. Ще използваме нашите български социалистически съюзници да изберат стрелеца, да го придружат до мястото и след това да го елиминират.
— А как нашият български приятел ще се измъкне при тези обстоятелства? — попита Брежнев.
Личните му познания за огнестрелните оръжия му позволиха да изпусне техническите подробности, забеляза Андропов.
— Най-вероятно тълпата ще насочи вниманието си към извършителя на покушението и няма да забележи изстрела на човека от разузнаването. На практика той ще е безшумен, а шумът от площада ще е невъобразимо голям. Нашият човек просто ще се отдръпне и ще изчезне сред множеството — обясни Рождественски. — Офицерът, комуто смятаме да възложим задачата, е с голям опит в подобни операции.
— Има ли си име? — попита Александров.
— Да, другарю, бих могъл да ви го съобщя, ако настоявате, но от съображения за сигурност…
— Правилно, полковник — намеси се Устинов. — Не ни трябва да знаем името му, нали така, другари?
Всички глави около масата кимнаха в съгласие. За тези мъже секретността бе естествена както пикаенето.
— Няма да се използва пушка? — попита вътрешният министър.
— Това носи рискове. Сградите около площада се наблюдават от силите за сигурност на Ватикана, швейцарските наемници и…
— Бива ли ги тия швейцарци? — попита друг глас.
— Колко добри трябва да са, за да забележат човек с пушка и да вдигнат тревога? — попита Рождественски съвсем основателно. — Другари, когато планираме подобна операция, се опитваме да предвидим всички варианти. Усложненията са враг номер едно при такова начинание. По план всичко, което трябва да се направи, е двама души да се смесят с многохилядната тълпа и да се доближат до субекта. После е само въпрос на стрелба. Пистолетът може лесно да се скрие в дрехите. Никой не претърсва и не проверява богомолците. Ние смятаме, другари, че това е възможно най-добрият план, освен ако не наредите да изпратим войници от Спецназ в покоите му във Ватикана. Това също е вариант, но тогава ще е невъзможно да се скрие произходът на операцията. Ако бъде одобрена, мисията ще се ограничи до двама души, от които само единият ще остане жив, но почти сигурно ще се измъкне.
— Колко благонадеждни ще са извършителите? — попита председателят на Комитета за партиен контрол.
— Българският разузнавач е ликвидирал лично осем души и има контакти с турския престъпен контингент, откъдето ще подбере атентатора.
— Турчин? — продължи да разпитва партийният другар.
— Да, мюсюлманин — потвърди Андропов. — Ако за операцията бъде обвинен турски последовател на Мохамед, още по-добре за нас, другари. Не мислите ли?
— Няма да навреди на целите ни — съгласи се външният министър. — Така дори в очите на Запада ислямът ще се покаже още по-варварски. Америка ще увеличи подкрепата си за Израел, а това ще предизвика раздразнението на мюсюлманските страни, от които купува своя петрол. В цялата тая работа има изтънченост, която много ми допада, Юрий.
— Значи, сложността на операцията се ограничава изцяло до последиците, а не до самото изпълнение? — отбеляза Устинов.
— Точно така, Дмитрий — потвърди Андропов.
— Какви са възможностите операцията да бъде свързана с нас? — попита секретарят на Украинската компартия.
— Ако остане само един мъртъв турчин, ще е изключително трудно да се направи връзка с нас — обясни председателят на КГБ. — Операцията няма кодово име. Броят на хората, които ще знаят за нея, не надхвърля двайсет и повечето от тях са в тази стая. Няма да има писмени документи. Другари, мерките за сигурност ще са абсолютни. Искам да ви помоля да не споделяте с никого за това, което обсъдихме. Нито със съпругите си, нито с личните ви секретари и политически съветници. Само така може да се гарантира, че няма да изтече информация. Не бива да забравяме, че западните разузнавателни служби непрестанно се мъчат да открият тайните ни. В този случай не трябва да го допуснем.
— Трябваше да ограничите обсъждането до Съвета за отбрана — изрече мислите си на висок глас Брежнев.
— Леонид Илич, мислих за това — отвърна Андропов. Но политическите последици изискват вниманието на цялото Политбюро.
— Да, разбирам — съгласи се генералният секретар, кимайки. — Той обаче не успя да схване, че Андропов беше премислил внимателно линията си на поведение. Той не желаеше да бъде сметнат за авантюрист от присъстващите, на които не след дълго щеше да разчита да го изберат за генерален секретар. — Добре, Юрий, нямам възражения — каза Брежнев замислено.
— И все пак този план е опасен — заяви секретарят на Компартията на РСФСР. — Длъжен съм да ви обърна внимание, че ме притеснява.
