Райън трябваше да седне обратно на стола си и да се успокои. Не биваше да се показва като страхливец, особено пред тези хора и пред адмирал Гриър.
— Добре, извинете ме. Просто досега не съм бил на терен. За мен е нещо напълно непознато — надяваше се, че е успял да замаже нещата. — Какво точно ще правя и как ще стигна до там?
— Ще те качим на самолета до Будапеща. Там ще те поеме някой от нашите и ще те придружи до посолството. Ще поседиш там два-три дни, предполагам, и след това ще наблюдаваш как Анди ще изведе вашия Заек извън Червената земя. Ранди, колко време предполагаш, че ще отнеме?
— За да се задвижи ли? Краят на седмицата или един-два дни по-дълго — каза Силвестри. — Заекът ще замине за Будапеща със самолет или влак, а вашият човек ще измисли как да го измъкне от там.
— Два-три дни за това — предположи сър Базил. — Не трябва да се прибързва.
— Добре, това значи, че ще отсъствам от къщи четири дни. Какво обяснение да дам?
— На жена ти ли? — попита Чарлстън. — Кажи й, че трябва да заминеш за, да речем, Бон, по работа, свързана с НАТО. Не конкретизирай колко време ще отсъстваш — посъветва го той.
— Добре — отстъпи Райън. „Ясно е, че нямам никакъв избор така или иначе.“
След като се върна в посолството, Фоли се отби в кабинета на Майк Барнс. Барнс беше културният аташе и отговаряше за връзките в областта на изкуството и културата. Това беше важен пост в Москва. В СССР имаше богат културен живот. Фактът, че най-стойностната му част датираше от времето на царизма, не смущаваше сегашния режим ни най-малко, тъй като според Фоли Великите руснаци много държаха да изглеждат културни и по-извисени от западняците, особено от американците, чиято „култура“ беше много по-нова и много по-долнопробна от тази в страната на Бородин и Римски-Корсаков. Барнс бе завършил „Джулиърд Скул“ и Корнелския университет и особено много ценеше руската музика.
— Здравей, Майк — поздрави го Фоли.
— Как са новаците? — попита Барнс.
— Нормално. Имам въпрос към теб.
— Казвай.
— Мери Пат и аз обмисляме да пътуваме, може би в Източна Европа. Например Прага или нещо такова. Как е там музиката?
— Пражкият симфоничен оркестър още не е започнал сезона, но Йожеф Рожа е в Берлин, а после отива в Будапеща.
— Кой е той? Не съм го чувал? — призна Фоли, а сърцето му за малко да изскочи от гърдите.
— Унгарец, братовчед на Миклош Рожа, холивудския композитор — Бен Хур и прочие. Семейство музиканти. Чувал съм, че е върхът. Унгарските железопътни линии имат четири оркестъра, колкото и да ти звучи невероятно, и Йожеф ще дирижира най-добрия от тях. Можете да отидете до там с влак или със самолет, зависи с какво време разполагате.
— Любопитно — изрече на висок глас мислите си Фоли. „Зашеметяващо“ — помисли си вътрешно.
— Московският държавен оркестър започва сезона в началото на следващия месец. Имат нов диригент на име Анатолий Шеймов. Не съм го чувал досега, но се говори, че е много добър. Мога да ви уредя билети. Иван обича да се показва пред чужденците, а те наистина са от световна класа.
— Благодаря, Майк. Ще помисля. Доскоро, приятел — каза Фоли и излезе.
По пътя до кабинета си сияеше от радост.
— Да го вземат мътните — ядоса се сър Базил, докато четеше последните съобщения от Москва. — Кой дяволски гений може да роди подобна идея? — попита той въздуха.
След това разбра. Американският агент Едуард Фоли. И как, по дяволите, можеше да се изпълни това? — чудеше се генералният директор.
Тъкмо смяташе да тръгне за обяд в Уестминстърския дворец отвъд реката, но не можа да се откъсне от това. Е, щеше да го обмисли, докато хапваше говежда пържола и йоркширски пудинг.
— Голям късметлия съм — каза Райън, когато се върна в кабинета.
— Джак, ще е по-безопасно, отколкото да пресечеш улицата — което в Лондон си беше преживяване на живот и смърт.
— Мога да се грижа за себе си, Саймън — напомни Райън на своя колега. — Но ако се издъня, ще пострадат други хора.
— Няма да носиш отговорност за това. Просто ще наблюдаваш. Не познавам лично Анди Хъдсън, но съм чувал, че е отличен професионалист.
— Върхът — отвърна Райън. — Не е ли време за обедна почивка, Саймън? Умирам за една бира.
— Хайде, ще те заведа в „Херцог Кларънс“.
— Не беше ли това оня тип, който се удавил в бъчва с малвазия35?
— Гаден начин да си отидеш от тоя свят, сър Джон — отбеляза Хардинг.
— Всъщност какво е малвазия?
— Силно и сладко вино, нещо като „Мадейра“. В момента го правят точно на тези острови.
„Научих още една дреболия“ — каза си Джак, докато си взимаше сакото.
В Москва Зайцев проверяваше личното си досие. Имаше да взима дванайсет дни отпуска. Предното лято не бяха почивали със семейството си на Сочи — през юли и август бяха заети всички места. Беше по-лесно да заминеш на почивка, когато си с малко дете, както е във всяка страна — можеш да напуснеш града, когато пожелаеш. Светлана ходеше на детска градина, но да изпусне няколко дни рисуване не беше такъв проблем, като да изпусне материала в началното училище, където децата бяха много натоварени.
На горния етаж полковник Рождественски четеше последното съобщение от полковник Бубовой в София, донесено току-що от куриер. Значи българският президент беше удовлетворил искането на Москва, без да задава при това досадни въпроси. Българите си знаеха мястото. Държавният глава на тази предполагаемо суверенна страна знаеше как се изпълняват заповедите на един старши офицер от руския Комитет за държавна сигурност. „Точно както му е редът“ — мислеше си полковникът. Сега оставаше полковник Строков от Държавна сигурност да избере стрелеца, без съмнение турчин, и Операция 666 можеше да се задвижи. Ще докладва на председателя Андропов малко по-късно.
— Три човешки трупа? — попита доста изненадано Алън Кингшот. Той беше най-опитният разузнавач на сър Базил. По време на трийсет и седем годишната си служба към кралицата и страната той бе пребродил улиците на всички големи европейски градове, отначало като „законно“ акредитиран служител, а по-късно като представител на главната квартира за кризисни ситуации. — Нещо като размяна, така ли?
— Точно така. Момчето, което го предлага, е почитател на „КЪЛЦАНО МЕСО“, доколкото схващам — отвърна Базил.
Операцията „КЪЛЦАНО МЕСО“ беше легенда от Втората световна война. Нейният замисъл бил да създаде у германското разузнаване грешното впечатление, че съюзниците се канят да нахлуят на Корсика, а не на Сицилия, каквото в действителност било намерението им. Така те подхвърлили на германците трупа на алкохолик, умрял от преливане, обявявайки го за майор от кралския флот, който уж планирал фиктивната операция за завземане на Корсика. Тялото било пуснато във водата от британската подводница „Серъф“ недалеч от испанското крайбрежие, а вълните го изхвърлили на брега. Оттам то надлежно било прибрано и отнесено в полицейския участък, направили му аутопсия, а куфарчето с документи, закопчано на китката на удавника, било доставено на местния офицер от Абвера. Той моментално изстрелял книжата към Берлин, където те оказали търсения ефект. Така няколко германски дивизии били прехвърлени на острова, чието военно значение се свеждало до факта, че е родното място на Наполеон. Историята, която се бе превърнала в сюжет на роман и във филмов сценарий под заглавие „Мъжът, който никога не го е имало“, бе поредното доказателство за жалките възможности на германското разузнаване, което не е можело да различи мъртъв пияница от професионален войник.
— Какво друго знаем? Имам предвид — уточни Кингшот — възраст и пол, сър?
