„Инвинсибъл“
— Перископ, отдясно на носа! — каза гласът от говорителя.
— Виждам го! — Баркли светкавично посочи с ръка. — Ето!
Райън се напрегна, за да го види.
— Видях го. — Беше като малка пръчка, стояща вертикално във водата на около миля от тях. Перископът проблясваше сред вълните.
— Хънтър — каза тихо Уайт. Отляво на Райън капитанът започна да трака с ръка върху лоста, който контролираше светлинните сигнали.
„Червения октомври“
Рамиус не я видя веднага, защото разглеждаше хоризонта в кръг, за да провери за други кораби или самолети. Когато завърши кръга, мигащата светлина привлече окото му. Той се опита бързо да схване сигнала. Отне му секунда да разбере, че е насочен точно към него.
[??? ??? ??? ЧЕРВЕНИЯ ОКТОМВРИ ? ЧЕРВЕНИЯ ОКТОМВРИ ? РАЗБИРАТЕ ЛИ ? РАЗБИРАТЕ ЛИ РАЗБИРАТЕ ЛИ МОЛЯ ОТГОВОРЕТЕ С ЕДНА ЗВУКОВА ВЪЛНА ОТ ВАШИЯ АКТИВЕН СОНАР АКО НИ РАЗБИРАТЕ МОЛЯ ОТГОВОРЕТЕ С ЕДНА ЗВУКОВА ВЪЛНА ОТ ВАШИЯ АКТИВЕН СОНАР АКО НИ РАЗБИРАТЕ ??? ??? ??? ЧЕРВЕНИЯ ОКТОМВРИ ? ЧЕРВЕНИЯ ОКТОМВРИ РАЗБИРАТЕ ЛИ РАЗБИРАТЕ ЛИ…]
Съобщението продължаваше да се повтаря. Сигналът беше нестабилен и недодялан. Рамиус не забеляза това. Той преведе английския сигнал в главата си, като за секунда си помисли, че е сигнал към американската подводница. Когато схвана съобщението, кокалчетата на пръстите му върху дръжките на перископа побеляха.
— Бородин — каза той накрая, след като изчака съобщението за четвърти път, — взимаме на прицел „Инвинсибъл“. По дяволите, далекомерът на перископа не работи. Една звукова вълна от сонара, другарю. Само една за определяне на разстоянието.
Пинг!
„Инвинсибъл“
— Една вълна от активен сонар от контактната зона, сър, изглежда съветска — докладва гласът от говорителя.
Уайт вдигна телефона.
— Благодаря. Дръжте ни в течение. — Затвори телефона. — Е, господа…
— Той го направи! — извика Райън. — Изпратете останалото, за бога!
— Веднага — Хънтър се ухили като луд.
ЧЕРВЕНИЯ ОКТОМВРИ ? ЧЕРВЕНИЯ ОКТОМВРИ, ВАШАТА ЦЯЛА ФЛОТА ВИ ТЪРСИ ? ВАШАТА ЦЯЛА ФЛОТА ВИ ТЪРСИ ПЪТЯТ ВИ Е БЛОКИРАН ОТ МНОГОБРОЙНИ СЪДОВЕ МНОГОБРОЙНИ ЩУРМОВИ ПОДВОДНИЦИ ЧАКАТ ЗА ДА ВИ АТАКУВАТ, ПОВТАРЯМ МНОГОБРОЙНИ ЩУРМОВИ ПОДВОДНИЦИ ЧАКАТ ЗА ДА ВИ АТАКУВАТ. ПРОДЪЛЖЕТЕ КЪМ 33N 75W ТАМ ИМАМЕ КОРАБИ КОИТО ВИ ЧАКАТ ПОВТАРЯМ ПРОДЪЛЖЕТЕ КЪМ 33N 75W ТАМ ИМАМЕ КОРАБИ КОИТО ВИ ЧАКАТ АКО РАЗБИРАТЕ И СТЕ СЪГЛАСЕН ДАЙТЕ ОТНОВО ЕДНА ЗВУКОВА ВЪЛНА
„Червения октомври“
— Какво е разстоянието до целта, Бородин? — попита Рамиус, като му се щеше да има повече време, докато посланието се повтаряше отново, и отново.
— Две хиляди метра, другарю капитан. Хубава дебела цел, ако ние… — Старпомът не довърши изречението, когато видя изражението на лицето на командира си.
Те знаят името ни, мислеше си Рамиус. Те знаят нашето име! Как е възможно? Те знаят къде да ни открият — точно! Как? Какво могат да имат американците? Колко време ни е преследвал „Лос Анджелис“? Решавай — ти трябва да решиш!
— Другарю, още една звукова вълна към целта, само една.
„Инвинсибъл“
— Още една звукова вълна, адмирале.
— Благодаря ви, — Уайт погледна Райън. — Е, Джак, изглежда твоята преценка наистина беше правилна. Много добре.
— Наистина много добре, по дяволите, приятелю лорд Ърл. Бях прав за кучия син! — Райън размаха ръце във въздуха, забравил за морската си болест. После се успокои. Случаят изискваше повече благоприличие. — Извинете ме, адмирале. Трябва да свършим някои неща.
„Далас“
„Цяла флота ви търси… Продължете към 33N 75W.“ Какво, по дяволите, става? — чудеше се Манкузо, хващайки края на второто съобщение.
— Тук сонарът. От целта се чува скърцане на корпус. Дълбочината му се променя. Шумовете на двигателите се увеличават.
— Потапяне. — Манкузо вдигна телефона. — Сонарът — много добре. Нещо друго, Джоунс?
— Не, сър. Хеликоптерите ги няма, няма и никакви излъчвания от корабите. Какво става, сър?
— Убий ме, ако знам. — Манкузо поклати глава, докато Маниън подкара „Далас“ отново по петите на „Червения октомври“. Какво, по дяволите, ставаше тук, чудеше се капитанът. Защо британски самолетоносач сигнализираше на руска подводница и защо я изпращаха на среща срещу брега на Каролина. Чии подводници й препречват пътя? Не можеше да бъде. По никакъв начин. Просто не можеше да бъде…
„Инвинсибъл“
Райън беше в радарния център на „Инвинсибъл“. „ВЛЪХВИ КЪМ ОЛИМП“, написа Райън, използвайки специалния код, който ЦРУ му беше изпратило. „ДНЕС СВИРИХ НА МОЯТА МАНДОЛИНА. ЗВУЧЕШЕ МНОГО ДОБРЕ. ПЛАНИРАМ МАЛЪК КОНЦЕРТ, НА ОБИКНОВЕНОТО МЯСТО. ОЧАКВАМ ДОБРИ ОТЗИВИ ОТ КРИТИКАТА. ОЧАКВАМ ИНСТРУКЦИИ.“ Преди Райън се беше смял на кодовите думи, които трябваше да използва, и сега се смееше, но по друга причина.
Белия дом
— Е — отбеляза Пелт, — Райън очаква, че мисията ще е успешна. Всичко върви според плана, но той не е използвал групата от кодови думи за сигурен успех.
Президентът се облегна назад.
— Той е честен. Нещата винаги могат да се объркат. Трябва да признаеш обаче, че изгледите са добри.
— Планът, който предложиха генералите, е безумен, сър.
— Възможно е, но ти се опитваш да му намериш кусур вече от няколко дни и не си успял. Всичко скоро ще си дойде на мястото.
Президентът се прави на остроумен, забеляза Пелт. Той обичаше да се прави на остроумен.
