— Сър, ако не ми дадете своята дума на джентълмен — добави Ритър с усмивка, — няма да ви дам тази информация. Така ми беше наредено. Аз работя за изпълнителната власт, сенаторе. Получавам нарежданията си от президента. — Ритър се надяваше, че подслушвателните устройства записват всичко.
— Съгласен съм — каза Доналдсън неохотно. Ядосваше се на глупавите ограничения, но беше доволен, че ще получи информацията. — Казвайте.
— Честно казано, сър, не сме съвсем сигурни какво точно става — каза Ритър.
— Значи вие ме накарахте да се закълна, че няма да казвам на никого, че ЦРУ пак не знае какво, по дяволите, става, така ли?
— Казах, че не знаем какво точно става. Но някои неща знаем. Информацията ни идва предимно от израелците и отчасти от французите. И от двата канала научихме, че в съветската флота е станал някакъв много голям гаф.
— Предположих, че е така. Загубили са подводница.
— Поне една, но не това е важното. Мислим, че някой е изиграл номер на управлението на Северния съветски флот. Не мога да кажа със сигурност, но мисля, че са поляците.
— Защо поляците?
— Не знам със сигурност, но както французите, така и израелците имат връзки с поляците. Знам, или поне мисля, че знам, че каквото и да е това, то не е дело на западно разузнаване.
— Добре, какво става? — попита Доналдсън.
— Предполагаме, че някой е извъртял най-малко един номер, възможно е дори три, като целта на всички е била да се вдигне шум в съветската флота, но каквото и да е това, нещата отдавна са излезли от контрол. Израелците твърдят, че много хора са се хванали здраво на работа, за да спасят задниците си. Предполагам, че са успели да променят оперативните заповеди на подводницата и след това са фалшифицирали писмо от капитана й, в което той заплашва, че ще изстреля ракетите си. Удивителното е, че руснаците са се хванали. — Ритър се намръщи. — Обаче може и съвсем да не е така. Единственото, което знаем със сигурност, е, че някой, най-вероятно поляците, е изиграл фантастично мръсен номер на руснаците.
— А не ние? — попита многозначително Доналдсън.
— Не, сър, със сигурност не! Ако ние опитаме да направим нещо такова, дори и да успеем, което е малко вероятно, те могат да опитат да ни скроят същото. Така може да се започне война и вие знаете, че президентът никога не би одобрил такова нещо.
— Но на някого в ЦРУ може да не му пука какво мисли президентът.
— Не и в моя отдел! Това ще ми коства главата. Мислите ли, че можем да проведем такава операция и после успешно да я прикрием? По дяволите, сенаторе, иска ми се да можехме.
— Защо точно поляците и как така те могат?
— От известно време получаваме сведения за дисидентска фракция в тяхното разузнаване, фракция, която не обича много руснаците. Причините могат да бъдат много. Имат огромна историческа вражда и руснаците явно забравят, че поляците са първо поляци, а после комунисти. Аз предполагам, че това по- скоро е свързано с папата, отколкото с военното положение. Знаем, че нашият стар приятел Андропов е организирал повторение на оная работа — Хенри II — Бекет. Папата даде на Полша голям престиж и направи много неща за страната, които дори и членовете на Партията одобряват. А Иван се изплю върху цялата им страна, когато направи това — и се чудите защо са побеснели? А колкото до техните способности, хората явно не забелязват на какво високо ниво винаги е било тяхното разузнаване. Те бяха тези, които направиха пробива „Енигма“ през тридесет и девета, а не англичаните. Те са много способни и причината е същата като при израелците — имат врагове и от изток, и от запад. При това положение израстват добри агенти. Със сигурност знаем, че те имат доста хора в Русия, временни работници, плащащи на Нармонов за икономическата подкрепа, давана на страната им. Знаем също, че много полски инженери работят в съветските корабостроителници. Признавам, че е странно, тъй като и двете страни нямат големи морски традиции, но поляците строят голяма част от съветските плавателни съдове. Техните корабостроителници са по-добри от руските и напоследък дават техническа помощ, главно в качествения контрол, на руските военни корабостроителници.
— Значи полските разузнавателни служби са изиграли номер на руснаците — обобщи Доналдсън. — Горшков е един от хардлайнерите, които искаха интервенция, нали?
— Да, но най-вероятно той е цел между другото. Истинската задача на това е да се подразни Москва. Фактът, че тази операция е насочена към съветския военен флот, сам по себе си няма значение. Целта е да се предизвика хаос в техните главни военни канали, а те всички се събират в Москва. Господи, иска ми се да знаех какво всъщност става! От петте процента, които знаем, се разбира, че тази операция трябва да е истински шедьовър, от онези, за които се създават легенди. Работим върху нея, опитваме се да разберем. Също и британците, французите, израелците — Бени Херцог от Мосад трябва да е бесен. Израелците правят такива номера на съседите си редовно. Официално твърдят, че не знаят нищо повече от това, което са ни казали. Може и да е така. Или може да са дали на поляците известна техническа помощ. Трудно е да се каже. Сигурното е, че съветският военноморски флот е стратегическа заплаха за Израел. Но ни трябва още време за това. Засега израелската връзка изглежда малко прекалено очевидна.
— Но вие не знаете какво става, а само как и защо.
— Сенаторе, не е толкова просто. Дайте ни малко време. За момента ние дори можем и да не искаме да знаем. За да обобщим — някой е пробутал огромна дезинформация в съветския флот. Целта вероятно е била просто да ги пораздруса, но нещата явно са излезли извън контрол. Как и защо е станало не знаем. Все пак можете да се обзаложите, че който и да е започнал тази операция, работи усилено по прикриването на следите си. — Ритър искаше сенаторът да разбере това напълно. — Ако руснаците открият кой го е направил, реакцията им ще е доста гадна, бъдете сигурен. След няколко седмици може да знаем повече. Израелците са ни длъжници за някои неща и може в края на краищата да ни просветят в тая работа.
— За няколко F-15 повече и рота танкове — отбеляза Доналдсън.
— Евтина цена.
— Щом не сме забъркани в тая работа, защо тогава трябва да се пази тайна?
— Вие ми дадохте думата си, сенаторе — напомни му Ритър. — Първо, ако изтече информация, мислите ли, че руснаците ще повярват, че не сме замесени? Малко вероятно. Опитваме се да цивилизоваме правилата на играта в разузнаването. Искам да кажа, ние продължаваме да сме врагове, но такива конфликти между различни разузнавателни ведомства въвличат прекалено много сили и са опасни и за двете страни. И второ. Е, ако някога открием как всичко това е станало, ще можем да го използваме и ние.
— Тези причини си противоречат.
Ритър се усмихна.
— Играта в разузнаването е такава. Ако открием кой е направил това, можем да използваме тази информация за свои нужди. Както и да е, сенаторе, вие ми дадохте думата си и аз ще докладвам това на президента при завръщането си в Ленгли.
— Много добре. — Доналдсън стана. Разговорът приключваше. — Вярвам, че ще ни информирате при бъдещо развитие на нещата.
— Това ми е работата, сър. — Ритър се изправи.
— Наистина. Благодаря ви, че дойдохте. — Те и сега не си стиснаха ръцете.
Ритър излезе в коридора, без да минава през преддверието. Спря се да погледне вътрешния двор на сградата „Харт“. Напомняше му за местния „Хайът“. Вместо да вземе асансьора слезе пеша по стълбите до първия етаж, нещо необичайно. Ако имаше късмет, значи току-що беше направил голям удар. Колата му го чакаше навън и той каза на шофьора да кара към сградата на ФБР.
— Това не е операция на ЦРУ? — попита Питър Хендерсън, главният секретар на сенатора.
— Не, аз му вярвам — каза Доналдсън. — Той не е достатъчно умен, за да измисли нещо такова.
— Не знам защо президентът не го изхвърли — коментира Хендерсън. — Разбира се, като се вземе предвид какъв човек е, може би е по-добре, че е некомпетентен. — Сенаторът се съгласи.
Когато се върна в кабинета си, Хендерсън нагласи венецианските щори на прозореца си, въпреки че слънцето беше от другата страна на сградата. Един час по-късно шофьорът на минаващо „Блек & Уайт“
