— Готово, другарю.
— Бягайте!
Старшината последен излезе от отделението. Преди да изтича към контролната зала, се увери, че люковете са здраво спуснати.
— Какъв е проблемът? — попита спокойно Рамиус.
— В топлообменника има радиационна тревога!
— Много добре, отидете и вземете един душ заедно с останалите моряци от вашата смяна. Успокойте се. — Рамиус потупа мичмана по ръката. — И преди сме имали такива проблеми. Вие сте човек с опит. Екипажът гледа на вас като на водач.
Рамиус вдигна телефона. Телефонът от другата страна беше вдигнат веднага.
— Какво е станало, другарю?
Моряците в контролната зала гледаха как капитанът им слуша отговора. Не можеха да не се възхитят на спокойствието му. Радиационната тревога беше прозвучала в цялата подводница.
— Много добре. Не ни остават много часове мощност в батериите, другарю. Трябва да се вдигнем до шнорхелна дълбочина. Бъдете в готовност да активирате дизела. Да. — Той затвори.
— Другари, слушайте ме. — Рамиус владееше гласа си. — В контролните системи на реактора има дребна авария. Тревогата, която чухте, не е предупреждавала за голяма утечка, а за авария в механизмите на управление на реакторните системи. Другарят Мелехин и другарят Сурзпой успешно извършиха аварийно затваряне на реактора, но ние не можем да управляваме реактора добре без главното контролно табло. Затова и ще завършим плаването си на дизел. За да сме сигурни срещу всяко възможно радиационно заразяване, реакторното отделение е изолирано, а всички помещения, първо инженерните, ще бъдат проветрени с въздух от повърхността, когато излезем на шнорхелна дълбочина. Камаров, вие ще отидете в задната част и ще се заемете с уредите за контрол на средата. Аз ще поема управлението.
— Слушам, другарю капитан. — Камаров тръгна към задната част на подводницата.
Рамиус взе микрофона, за да съобщи новината на екипажа. Всеки очакваше да чуе нещо. В предната част няколко моряци от екипажа си мърмореха, че „дребна“ беше прекалено често употребявана дума, че ядрените подводници не се движеха на дизел и не се проветряваха с въздух от повърхността, по дяволите.
След като свърши с краткото си съобщение, Рамиус заповяда подводницата да наближи повърхността.
„Далас“
— Да пукна, ако разбирам, капитане. — Джоунс поклати глава. — Шумовете от реактора спряха, помпите са изключени, но той продължава да се движи със същата скорост като преди, на батерии предполагам.
— Трябва да има страхотна система от батерии, за да може да кара нещо толкова голямо, толкова бързо.
— Преди няколко часа направих няколко сметки за това — Джоунс вдигна бележника си. — Тя е базирана на корпуса на „Тайфун“, но коефициентът на триене е добър, значи най-вероятно оценката ми е консервативна.
— Къде си се научил да правиш това, Джоунси?
— Господин Томпсън наглеждаше сонара вместо мен. Електрическата страна е много проста. Той може би има нещо странно — горивни камери може би. Ако не, значи кара на обикновени батерии — той има достатъчна груба електрическа сила, за да подкара всяка кола в Лос Анджелис.
Манкузо поклати глава.
— Това не може да продължава вечно.
Джоунс вдигна ръка.
— Корпусът скърца… звучи сякаш се издига леко нагоре.
„Червения октомври“
— Вдигнете шнорхела — каза Рамиус. Поглеждайки през перископа, той се увери, че шнорхелът е вдигнат. — Е, никакъв друг кораб не се вижда. Това е добре. Мисля, че се изплъзнахме на нашите империалистически преследвачи. Вдигнете РЕП антената. Да бъдем сигурни, че никой вражески самолет не ни дебне със своите радари.
— Ясно, другарю капитан. — Бугаев работеше с РЕП уредите. — Съвсем нищо, другарю капитан, нито дори граждански самолети.
— Е, значи наистина сме се изплъзнали на глутницата хиени. — Рамиус отново вдигна телефона. — Мелехин, може да включите главната система за всмукване и да проветрите машинните отделения. След това задействайте дизела.
Минута по-късно всеки на борда усети вибрациите, докато масивният дизелов двигател на „Октомври“ се задействаше от батериите. При това целият въздух от реакторните пространства беше изсмукан и заменен с въздух, всмукан от шнорхела, а „заразеният“ беше издухан в морето. Двигателят продължи да работи две минути и хората из цялата подводница очакваха пукота, който би означавал, че моторът е запалил и може да генерира мощност за електрическите мотори. Той не запали. След още тридесет секунди шумът от запалването спря. Телефонът в контролната зала иззвъня. Рамиус го вдигна.
— Какъв е проблемът с дизела, другарю главен инженер? — попита остро капитанът. — Разбирам. Ще върна обратно хората, о, бъдете в готовност. — Рамиус се огледа, устата му в тънка безкръвна усмивка. Инженер Свядов стоеше в задната част на отделението. — Някой, който разбира от дизелови двигатели, трябва да помогне на другаря Мелехин.
— Израснал съм в совхоз — каза Бугаев. — Започнах да си играя с мотори на трактори още като момче.
— Има и допълнителен проблем…
Бугаев кимна с разбиране.
— Така и предположих, другарю капитан, но ние се нуждаем от дизела, нали?
— Няма да забравя това, другарю — каза Рамиус тихо.
— Тогава може да ме почерпите един ром в Куба, другарю. — Бугаев се усмихна смело. — Ще ми се да срещна някоя кубинска другарка, за предпочитане с дълга коса.
— Мога ли да ви придружа, другарю — попита Свядов разтревожено. Той отиваше на вахта и се приближаваше към люка на реакторната зала, когато бягащите моряци го бяха изблъскали.
— Нека първо да преценим естеството на проблема — каза Бугаев, поглеждайки Рамиус за потвърждение.
— Да, има много време. Бугаев, докладвайте ми лично до десет минути.
— Да, другарю капитан.
— Свядов, заемете мястото на лейтенанта. — Рамиус посочи РЕП таблото. — Използвайте възможността да усвоите нови умения.
Лейтенантът направи каквото му беше заповядано. Капитанът изглеждаше много зает. Свядов никога не го беше виждал такъв преди.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ДЕН
Четвъртък, 16 декември
„Супер Стелиън“
Движеха се със сто и петдесет възела на шестотин метра над тъмното море. Хеликоптерът „Супер Стелиън“ беше стар модел. Построен към края на Виетнамската война, той бил използван първоначално за почистване на Хайфонското пристанище от мини. Тази му първа служба на летящ миночистач се състояла в теглене на морска шейничка. Сега огромният „Сикорски“ се използваше за други цели, най-вече за
