Дори и ако корабът достигнеше сушата, истинските му проблеми щяха да започнат едва тогава. Той можеше да се разбие на парчета в някой скалист бряг, вместо да бъде леко положен на някой удобен пясъчен плаж.
Временно назначеният капитан Ли беше съвсем наясно с всички тези възможности. Той самият веднъж беше претърпял корабокрушение на един морски крайцер, чиито двигатели се бяха повредили в критичния момент близо до остров Бали. Опасността не беше много голяма, но обстоятелствата бяха доста драматични и той нямаше желание да преживее още веднъж подобно нещо — особено след като тук нямаше брегова охрана, която да им се притече на помощ.
В тяхното положение имаше направо космическа ирония. Намираха се на борда на едно от най- модерните средства за транспорт, сътворени от човека — можеше да прекоси Слънчевата система! — и въпреки това сега не можеха да изменят курса му с повече от няколко метра. Но все пак те не бяха напълно безпомощни; на Ли все още му оставаха няколко коза.
В този свят на внезапни извивки те забелязаха острова, когато беше едва на пет километра от тях. За голямо облекчение на Ли не се виждаха скалите, от които той се бе страхувал; но, от друга страна, нямаше и следа от плажа, на който се бе надявал. Геолозите го бяха предупредили, че ще трябва да почака няколко милиона години, за да види тук пясък; мелниците на Европа, които се въртяха бавно, все още не бяха имали достатъчно време, за да свършат работата си.
Веднага щом стана ясно, че ще успеят да акостират на брега, Ли даде заповед да бъдат изпразнени главните резервоари на „Галакси“, които той преднамерено бе напълнил с морска вода малко след кацането. Последваха няколко часа, изпълнени с големи неудобства, през които най-малко една четвърт от екипажа не се интересуваше от понататъшния развой на събитията.
„Галакси“ се издигаше все по-високо и по-високо във водата, като се клатеше все по-силно — и най- накрая рухна със страхотен плясък и остана да се носи по повърхността като трупа на някой кит в онези лоши стари времена, когато китоловните кораби ги напомпваха с въздух, за да не потънат. Когато видя положението на кораба, Ли нагласи нещата така, че кърмата да остане леко потопена, а предният мостик да се показва над водата.
Както и очакваше, „Галакси“ се завъртя с широката страна към вятъра. Тогава още една четвърт от екипажа бе извадена от строя, но Ли разполагаше с достатъчно помощници, за да спусне морската котва, която беше приготвил за това последно действие. Това беше просто един импровизиран сал, направен от празни кутии, завързани една за друга, но тежестта му накара кораба да се насочи към приближаващата се земя.
Сега вече виждаха, че се отправят — бавно и мъчително — към една тясна брегова ивица, покрита с малки камъни. Щом нямаше пясък, това бе най-доброто, на което можеха да разчитат.
Мостикът вече беше надвиснал над брега, когато „Галакси“ докосна дъното и Ли хвърли последния си коз. Той бе изпробвал двигателите само веднъж и не се осмели да повтори опита, за да не се повредят вече износените механизми.
За последен път „Галакси“ разтегна приспособленията си за приземяване. Чу се стържещ звук и корабът потрепера, когато долните подпори се врязаха в чуждопланетната повърхност. Сега вече бяха надеждно закотвени срещу ветровете и вълните на този океан без приливи и отливи.
Нямаше никакво съмнение, че „Галакси“ бе намерил тук своя последен пристан. Може би това важеше и за неговия екипаж.
V.
През астероидите
Звезда
Сега вече „Юнивърс“ се движеше толкова бързо, че орбитата му нямаше дори далечна прилика с тази на някое естествено тяло в Слънчевата система. Меркурий, който се намира най-близо до Слънцето, рядко надвишава петдесет километра в секунда при преминаването през перихелия; „Юнивърс“ бе развил два пъти по-голяма скорост през първия ден — и при това само с половината от ускорението, което щеше да достигне, когато станеше по-лек с няколко хиляди тона вода.
За няколко часа, докато преминаваха през орбитата й, Венера се бе превърнала в най-яркото от всички небесни тела след Слънцето и Луцифер. Малкият диск на планетата можеше да се види с невъоръжено око, но дори и най-мощните телескопи на кораба не показаха каквито и да са подробности. Венера, също като Европа, ревниво пазеше своите тайни.
Приближавайки се още повече към Слънцето, доста навътре в орбитата на Меркурий, „Юнивърс“ не само скъсяваше пътя, но получаваше и допълнителен тласък от гравитационното поле на небесното светило. Тъй като Природата винаги поддържа някакво равновесие, Слънцето загуби малко от скоростта си при този тран сфер, но ефектът щеше да се почувства едва след няколко хиляди години.
Капитан Смит използва преминаването на кораба през перихелия, за да възвърне част от престижа си, който неговото упорство беше подронило.
— Сега вече знаете — каза той — истинската причина, поради ко-ято прекарах кораба през Олд Фейтфул. Ако не бяхме измили цялата онази мръсотия от корпуса, досега той щеше да се е пренагрял над допустимото. Всъщност, съмнявам се, че термичният контрол щеше да издържи на натоварването — то вече е десет пъти над земните норми. — Поглеждайки през почти черни на цвят филтри към станалото неимоверно голямо Слънце, на пътниците не им бе никак трудно да му повярват. Всички бяха повече от щастливи, когато то отново придоби нормалните си размери и продължи да се смалява зад тях, докато „Юнивърс“ прорязваше орбитата на Марс, насочвайки се по финалния курс на своята мисия.
Членовете на „Прочутата петорка“ се бяха приспособили, всеки по свой начин, към неочакваната промяна в живота им. Михайлович се беше отдал на своето плодотворно и шумно композиране и рядко се появяваше, освен по време на хранене, когато разказваше скандални истории и дразнеше всички жертви, които му бяха под ръка, особено Уилис. Грийнбърг се беше самоназначил, без никой да му възрази, за почетен член на екипажа и прекарваше по-голямата част от времето си на мостика.
Маги М. гледаше на цялата история с тъжна насмешка.
— Писателите — отбеляза тя — винаги разправят колко много работа биха могли да свършат, ако се намират някъде, където никой няма да им пречи и няма да имат ангажименти. Морските фарове и затворите са любимите им примери за такива места. Така че не мога да се оплача, освен от това, че поръчките ми за изследователски материали непрекъснато закъсняват заради по-приоритетни съобщения.
Дори и Виктор Уилис вече бе стигнал до подобно заключение; той също бе зает с работата над няколко дългосрочни проекта. А освен това имаше и още една причина да стои повече в каютата си; щяха да минат още няколко седмици, преди отново да изглежда така, сякаш е забравил да се обръсне.
Ива Мерлин прекарваше по няколко часа всеки ден в центъра за развлечения, защото искаше да навакса — както охотно обясняваше.
— с любимите си класически произведения, за които преди не бе имала време. За неин късмет библиотеката и прожекционните апарати на „Юнивърс“ бяха инсталирани навреме за пътуването; макар че колекцията все още беше сравнително малка, имаше достатъчно заглавия, за да прекараш няколко живота в четене и гледане.
Всички известни творби на визуалното изкуство бяха включени в колекцията, чак до първата искра от зората на киното. Ива познаваше повечето от тях и бе щастлива, че може да сподели с някого своите знания.
Флойд обичаше да я слуша, защото в тези мигове тя сякаш оживяваше и се превръщаше в обикновено човешко същество, а не в икона. За него беше едновременно тъжно и удивително, че тя можеше да установи контакт с реалния свят единствено чрез изкуствената вселена на видеообразите. Едно от най- странните преживявания в изпълнения със събития живот на Хейуд Флойд беше да седи в полумрака точно зад Ива, някъде отвъд орбитата на Марс, и да гледа заедно с нея оригинала на „Отнесени от вихъра“. Имаше моменти, когато той наблюдаваше нейния прочут профил, очертан като силует срещу този на Вивиан Ли и ги сравняваше, макар че бе невъзможно да се каже, че едната актриса е по-добра от другата; и двете бяха от един и същи род.
