възкликнал веднъж Колдър. — Той е същество на днешния ден — не го преследва миналото, не се страхува от бъдещето!“
Лорън вече заспиваше през тази, както се надяваше, последна нощ в болницата, когато се появи Кумар с голяма бутилка, която вдигна триумфално над главата си:
— Познай!
— Нямам представа — послъга Лорън.
— Първото за сезона вино от Кракан. Казват, че годината ще е много добра.
—
— Семейството ни има лозе там вече повече от сто години. Сортът „Лайън“ е най-известният в света.
Кумар се разтършува наоколо, намери две чаши и ги напълни догоре. Лорън сръбна внимателно; бе прекалено сладко за него, ала много,
— Какво е? — запита той.
— „Кракан Спешъл“.
— След като Кракан вече почти ме уби веднъж, дали да рискувам пак?
— Никакъв махмурлук, гарантирам!
Лорън отпи още една, по-голяма глътка, а не след дълго чашата му бе съвсем празна. И само след миг — отново пълна.
Реши, че това е най-добрият начин да прекара последната си нощ в болницата и почувствува, че благодарността му към Кумар се разлива върху целия свят. С удоволствие би приел и посещение на кметица Уолдрън в този момент.
— Я кажи, как е Брант? Не съм го виждал от една седмица.
— Още е на Северния остров. Ръководи ремонта на кораба и провежда разговори с биолозите океанографи. Скорпионите са развълнували всички, но никой не може да реши какво да правим с тях, ако изобщо трябва да се прави нещо.
— Знаеш ли, чувствувам се в същото положение, когато се сетя за Брант.
Кумар се изсмя:
— Не се притеснявай. Той си има момиче на Северния остров.
— О! Мириса знае ли?
— Разбира се.
— И няма нищо против?
— А защо? Брант я обича — той винаги се връща.
Лорън преглътна тази информация, макар и бавничко. Дойде му наум, че е една нова променлива във вече сложно равенство. Дали Мириса е имала и други любовници? Искаше ли да знае това наистина? Дали да не я попита?
— Както и да е — продължи Кумар, като пълнеше чашите отново, — най-важното е, че са одобрени гениите им схеми и са се регистрирали за син. Когато се роди той, всичко ще се промени. Тогава ще се нуждаят само един от друг. Не беше ли така на Земята?
— Понякога — отговори Лорън. Значи Кумар не знаеше, тайната все още си бе само тяхна.
Поне ще мога да видя сина си, помисли си Лорън, макар и само за няколко месеца. А после…
За свой ужас той усети сълзи да пълзят по страните му. Кога ли бе плакал за последен път? Преди двеста години, когато гледаше горящата Земя…
— Какво ти е? — запита Кумар. — За жена си ли мислиш?
Вниманието му бе толкова искрено, че Лорън не би могъл да го осъди нито за прямотата му, нито за това, че бе споменал нещо, за което по взаимно съгласие рядко се говореше, защото нямаше нищо общо с настоящето. Двеста години в миналото, на Земята, и триста години в бъдещето, на Сейгън-2, бе толкова далече от Таласа, че мисълта му не можеше да го възприеме сега, особено пък както бе замаян.
— Не, Кумар.
— Ще й… кажеш ли… някога… за Мириса?
— Може би… Или пък — не. Не знам всъщност. Много ми се доспа. Цялата бутилка ли изпихме? Кумар? Кумар!
През нощта сестрата, влезе в стаята и сподавяйки смеха си, подпъхна добре чаршафите, за да не паднат от леглото.
Лорън се събуди пръв. След първоначалната изненада той избухна в смях.
— Защо се смееш? — запита Кумар, надигайки се сънено от леглото.
— Щом наистина искаш да знаеш — чудех се дали Мириса ще ревнува.
Кумар се усмихна иронично:
— Може да съм бил малко пиян — каза той, — но съм сигурен, че нищо не се е случило.
— Аз също.
Лорън осъзна, че обича Кумар — не защото той бе спасил живота му, не защото бе брат на Мириса, просто защото беше Кумар. Сексът нямаше нищо общо тук; самата мисъл за това не бе ги смутила, а развеселила. И добре, че беше така. Животът на Тарна и без това вече беше достатъчно сложен.
— Прав беше — добави Лорън — за „Кракан Спешъл“. Никакъв махмурлук. Всъщност чувствувам се отлично. Можеш ли да ми пратиш няколко бутилки горе на кораба? Или по-добре — стотина-двеста литра.
38
Дебати
Въпросът бе прост, но нямаше прост отговор: какво щеше да стане с дисциплината на борда на кораба, ако самата цел на мисията му се поставеше на гласуване?
Разбира се, какъвто и да бе резултатът, нямаше да е обвързващ и би могъл да не го вземе под внимание, ако се наложеше. И сигурно
И въпреки всичко един командир трябва да бъде твърд, но не и глупаво упорит. В предложението имаше голяма доза разум и примамливост. В края на краищата и той самият се бе ползувал от радостите на президентското гостоприемство и нямаше намерение да се отказва от срещи с онази дама, шампионка по десетобой. Това бе един прекрасен свят; може би биха могли да ускорят бавния процес на изграждането на континентите, така че да се намери място за извънредните милиони. Щеше да бъде безкрайно по-лесно, отколкото колонизирането на Сейгън-2…
Колкото до това, възможно бе изобщо да не стигнат до Сейгън-2. Въпреки че надеждността на кораба все още се оценяваше на деветдесет и осем процента, имаше външни рискове, които не можеха да се предвидят. Само няколко от най доверените му офицери знаеха за онази част от ледения щит, откъсната някъде около четиридесет и осмата светлинна година. Ако този междузвезден метеорит, или каквото е било там, бе минал няколко метра по-близо…
Някой бе подхвърлил, че може да е било стара земна космическа сонда. Вероятността това да не е истина бе буквално астрономическа и, разбира се, такава една иронична хипотеза би могла да остане недоказана…
А неизвестните просители вече се наричаха новоталаси. Означава ли това, чудеше се капитал Бей, че са много и че се организират в политическо движение? Ако бе така, най-добре би било да ги разкрие колкото се може по-скоро.
Да. Време бе да събере корабния съвет.
Мойсей Колдър отговори веднага — вежливо, но категорично:
— Не, капитане! Не мога да взема участие в дебатите — нито „за“, нито „против“. Ако го направя, хората от екипажа ще изгубят вяра в моята безпристрастност. Но бих искал да помогна като председател или арбитър, както го наричате там.
— Добре — съгласи се веднага капитан Бей. Не бе се надявал на повече. — А кой ще представи
